В доклада на хелзинкския комитет има един драстичен случай, който наистина показва как полицията използва насилие безнаказано.

На 9 януари миналата година в софийски хотел при странни обстоятелства умира 46-годишният Мехмед Мюмюн, по паспорт Милотин Миронов, от с. Каменаре, Разградско. Причината за смъртта според съдебномедицинската експертиза е остра сърдечно-съдова слабост, настъпила в резултат на разкъсана пристенна плевра. 3 от ребрата на Милотин са счупени, сочи аутопсията. Тази травма е довела до разкъсването на плеврата, а оттам и до смъртта.

Мъжът



умира в ръцете на двама оперативни работници



от 6-о РПУ - Светослав Славчев и Август Стоянов. Според МВР те били по следите на заподозрения в убийство и грабежи Асен Стоядинов, роден през 1981 г. Малко преди 19 ч. Милотин влиза в софийския хотел "Павлово", където работи, за да се види със собственика Емил Темелков. Минути след него влизат и трима цивилни полицаи - Славчев, Стоянов и кап. Васил Стаменов. Карат Милотин да се легитимира. Той няма у себе си паспорт и излъгва, че ще отиде да си го вземе от офиса отзад. Вместо това се скрива в тоалетната. След малко полицаите го последват. Оттук нататък версиите за случилото са различни.

Според официалния бюлетин на МВР Милотин прави опит да избяга, оказва съпротива, което принуждава полицаите да му сложат белезници. Без да са употребявали физическа сила или оръжие, пише в докладните им записки. В справката се казва още: "Веднага след това



задържаният проявил видими признаци на прилошаване,



поради което белезниците му са свалени. Около минута след това здравословното му състояние рязко се влошило, цветът на лицето му е станал синкав, загубил е съзнание и пулсът му престанал да се опипва." Полицаите му оказали първа помощ, но той не дошъл в съзнание. Незабавно бил извикан екип на "Бърза помощ", но той само констатирал смъртта. Външният оглед, извършен от следствено-оперативната група в присъствието на д-р Апостолов от Съдебна медицина, не установил видими травматични увреждания. В "беседи", които полицаи провели със съпругата на мъртвия Светла Миронова, тя казала, че е имал здравословни проблеми, твърдят от МВР, но не уточняват какви са били те.

Цели четирима души - преки свидетели на действията на оперативните работници, обаче твърдят, че



преди да умре, Милотин е бил здраво налаган от Славчев и Стоянов



Няколко месеца след инцидента срещу първия е повдигнато обвинение по чл. 124 от НК за умишлено нанасяне на телесна повреда, довела до смърт. Вторият е обвинен в съучастничество.

В началото на март т. г. Софийският военен съд произнася оправдателни присъди и за двамата. Как се стига до там? Съдът още не е дал мотивите за решението си, но от петимата очевидци на случилото се в съдебна зала показания дават трима. Кап. Васил Стаменов, който не е участвал пряко в инцидента, обяснява, че както си стоял, Милотин изведнъж казал "Ох, лошо ми е", паднал и починал. Съпрузите Ахмед, които са роднини на загиналия и също се явяват да свидетелстват, казват, че са видели полицаите да удрят Милотин. Те обаче не могат да дадат подробности - мъжът се уплашил за жена си, която била бременна, и й казал да не гледа побоя, самият той пък не видял точно как се стигнало до смъртта на Милотин, тъй като се занимавал с нея.

Според справката на полицията са разпитани служителите на хотела Сейфадин Ахмед, Красимир Антонов, Асен Асенов и Албена Тошева. От МВР признават, че в показанията си 4-мата са посочили, че при поставяне на белезниците на Миронов служителите на 6-о РПУ "са използвали и физическа сила поради оказана от него съпротива".



За следващия факт обаче полицията не споменава



Двамата ключови за обвинението свидетели, които дават подробни показания по време на следствието, така и не влизат в съдебна зала. Причината - не могат да бъдат открити. И Красимир Антонов, и Асен Асенов, които са изцяло на разположение, докато тече разследването, сякаш изведнъж потъват вдън земя.

След като не се явяват на няколко поредни заседания, двамата са обявени за национално издирване. То уви не дава никакви резултати и те са заличени от списъка на свидетелите. В резултат, твърди частният обвинител, защитаващ интересите на семейството на загиналия Милотин, полицаите са оправдани. Именно Антонов и Асенов са хората, които по време на следствието разказват детайлно за побоя над Милотин, включително и за фаталния ритник, за който се предполага, че е причинил смъртта му. Без техните показания обвинителната теза не може да бъде защитена докрай.

Как точно полицията е търсила Антонов и Асенов и защо не ги е намерила, не е много ясно. Репортерската проверка на "Сега" показа, че за провеждането и успешното приключване на едно издирване два часа стигат. Нужно е само желание.

Красимир Антонов е адресно регистриран в София. Отдавна обаче живее предимно в Ловеч. На два пъти през миналата година полицията го търси на софийския му адрес, но попада единствено на негова роднина, която към онзи момент не знае къде точно се е преместил Красимир. Когато се чува с него, тя му предава, че са го търсили във връзка със случая в Павлово.



Очевидецът веднага звъни на следователя,



който го е разпитвал, за да разбере какво трябва да направи. Следователят го насочва към прокурора, който е поел делото. Прокурорът от своя страна го прехвърля към канцеларията на военния съд. Там пък го отрязват, тъй като не знае номера на делото. Когато повторно звъни на прокурора, той му казва: "Нищо не мога да направя, оправяйте се вие." Това разказа "издиреният" от "Сега" Антонов.

След телефонната си сага той естествено вдига ръце и решава, че ако толкова е притрябвал на някого, той ще го намери. И така в продължение на месеци спокойно си живее в Ловеч и хабер си няма, че е в списъка на лицата за национално издирване. Ненамирането му звучи още по-абсурдно на фона на факта, че по собствените му разкази



в следствието разполагат с ловешкия му адрес -



в един от случаите, когато са го викали да дава показания в София, той надлежно го е попълнил, за да му бъдат възстановени парите, които е изхарчил за път от Ловеч.

Така или иначе делото е приключило на първа инстанция и поради особеностите на издирвателната система на МВР съдът не е успял да се запознае с показанията на всички свидетели. Може би при гледането пред Военния апелативен съд - обвинението най-вероятно ще обжалва оправдателните присъди, все пак ще успеят да открият Антонов, за да чуят какво е видял и той. Ето какво разказа той пред "Сега".

"Най-тихият човечец беше (Милотин - б.р.) - на мравката път правеше. Турчин от Разградско, водопроводчик, работеше за фирмата на собственика на хотела. В средата на декември (2000 г., месец преди инцидента - б.р.) празнувахме 10 години, откакто работи във фирмата...

Те го виждат полицаите, че е по-тъмен човек, и му искат документи. Той, понеже никога не е имал работа с полиция, и се уплашил, понеже паспортът му не е в него. Побегнал вътре да се скрие, там долу в тая механичка, долу е и рецепцията, отзад са тоалетните, кухнята, сервизно помещение, складче - там си държал водопроводните части. Решавах кръстословица и дори не обърнах внимание, че е минал пред мен (Красимир, Асен и съпрузите Ахмед седят в механичката - б.р.) - той на ден минава по 20-30 пъти през тая стая. Те се появиха на вратата, не можах да разбера какво искат. Влязоха към тоалетната, там чух вече тупурдията, станах, погледнах през вратата - те го налагат, той се опитва да се отскубне,

отскубна се, аз му направих място, той мина покрай мен, но го посрещна третият (полицай), който беше на входа на тази стая.



Събориха го на земята пред мен и започнаха да го бият



Налагаха го, все едно е извършил някакво страхотно престъпление, а тя цялата работа била, защото не си е показал паспорта. Единият извади белезници, тогава разбрах, че са полицаи, защото те бяха цивилни. Този, който извади белезници, го изрита в сърцето, той извика много силно. Веднага видях, че му посиняха ръцете и устните и за мен беше ясно - аз съм лекарски син, че този човек приключи. Този, който го изрита, установи, че не му бие сърцето, но още преди да установи, аз му казах, уби го, бе, не виждаш ли, човекът умря. После му свалиха белезниците - да не се разбере, че е бит с вързани ръце.

И започна единият от тях да се тюхка, че това му било вторият или третият случай в последните месеци, как можело да стане така... След това дойде съдебен лекар да констатира смъртта, след това и линейка да го прибере и това е."



Страниците подготвиха: Десислава Денчева и Десислава Стоянова