|
- Поведението на медиите не е еднозначно. Но категорично трябва да се каже, че ако има някаква реална, видима, ежедневно присъстваща промяна през тези 12 години - това е новият образ на медиите.
- Играят ли медиите някакъв театър?
- "Ролята" на медиите е може би най-сериозният проблем. Разбира се, и преди това имаше разни "заболявания". След като паднаха ограниченията, изведнъж освободеността на журналиста преля във фриволности. Има го и моментът на самолюбуването.
----------
Но истината е като тоягата - има два края. Затова ролята на медиите е колкото обществено значима, толкова и обществено вредна. Манипулираща или манипулирана. Границата е много деликатна.
------------
- Може ли журналистиката у нас да играе ролята на шута, който все пак казва част от истината?
- Част може и трябва да има, но цялата истина никога не е възможно. Мисля, че във всички случаи ще има някоя телевизия и някой вестник, които ще бъдат и силно партийно пристрастни. Сигурно ще има медия, която ще бъде жълта. Ще има медия, особено отзивчива към изпълняването на манипулативни функции.
- Винаги е имало.
- И винаги ще има. Но добре, че има и обективни вестници.
- Къде се загуби властта, която не само медиите, но и театърът би трябвало да упражнява върху обществото?
- Паралелът за властта на медиите и на театъра е логичен. Както има комерсиален театър, така има и комерсиална преса, авангардна, репертоарна и т. н. Но що се отнася до силата на въздействието - при цялата ми огромна любов и всеотдайност към театъра, не мога да ги сравнявам по сила на обществено въздействие. Театърът е по-скоро утешение.
- Може ли българският театър пак да спечели доверието на обществото?
- Разбира се. Но ако трябва да бъда краен, бих казал, че при тази оскъдица на средства и слаба икономика може и без театър в България. Театърът е от непотребните неща в едно потребителско мислене. Но тогава няма да има човечество.
---------------
Да вземем нещо конкретно. Няма случай хората, отишли на театър, след като гледат едно представление, да изпочупят и изгорят столовете, на които са седели. И агресивни, тичайки по улиците, да търсят своите жертви. Театърът очовечава хората. Прави ги равни. Това не се случва никъде освен в театъра, концертната зала, киносалона... Там, където се извършва духовно свещенодействие.
--------------
- Имате пристрастия към балкански автори. След "Буре барут" на македонския драматург Дуковски наскоро поставихте във Военния театър и "Белградска трилогия" на сръбската писателка Биляна Сръблянович. Те как се връзват с реалността у нас?
- Ако по-внимателно се вгледаме в "Буре барут" (Дуковски) и "Белградска трилогия", ще установим, че в "Буре барут" опасността е извън човека, а в "Трилогията" тя е вътре в нас. Или адът - това съм аз. Ако до вчера повече сме се страхували, когато сме се прибирали късно вечер вкъщи, то днес, бидейки уж по-спокойни, когато се приберем, ни обзема страхът какво ще правим на другия ден. Следователно "Буре барут" е изживеният български вариант, а "Белградска трилогия" - настоящият.
- Преди време казахте, че феноменът на Балканите е всичко ненормално да се приема за закономерно.
- Перифразирал съм Деян Дуковски.
-------------
Боя се да не излезе така, сякаш хората от Балканите са лошите деца на света. Ожесточението, жестокостта, изчезването на ценностите са повсеместни явления. Наред с лошия живот, в който безспирно сме принудени да съществуваме, проблемът на хората на Балканите е, че те нямат нужното позитивно мислене.
----------------
- Една от причините е, че сме малки държави. А другата?
- Другата е... Струва ми се, че над тези държави тегне историческо проклятие.
- Кое е историческото проклятие на българина?
- Не е нужно да се връщаме много назад. Достатъчно е да споменем Берлинския договор. Или събитията около Втората световна война.
- В навечерието на Втората световна война Чърчил уж между другото подхвърлил, че някакъв си народ, който се къпе един път годишно и по този повод си казва "Честито!", решил да обявява война на Англия. Вашият коментар?
- Конкретно в този случай бих оправдал емоционалната реакция на Чърчил. Все пак един лорд сигурно е бил много по-чистоплътен от средностатистическия българин тогава. А е имал и право - наистина е гротескно да обявим война на Англия. Все пак всяка жаба да си знае гьола.
Но аз по-малко разбирам това, което наскоро написа "Нюзуик" по повод загубата на американците от канадците на фигурно пързаляне. Че американците по-спокойно са понесли загубата, защото са имали срещу себе си едни снажни и хубави канадци, а съвсем друго щяло да бъде, ако там са били едни плешиви и грозни българи. Ето това вече не мога да го разбера!
Вижте, говорим за историческа предпоставеност. След като 1989 година падна Стената, как излязохме ние на сцената? Ами сега? Кой е чул за нас и кой не е чул? А тоя, който е чул - какво? Аха, онези, които убиха един свой писател, и то с чадър. Или тези, които стреляха по папата. Тези, които бяха най-верноподанни.
- И тези, които разровиха гроба на Чаплин.
- А! Това за капак.
-----------------
Създал се е един огромен комплекс. Защото не сме равностойни. Не можем да говорим като равностойни с чужденците. Защото, ако сме малко по-интелигентни, знаем, че онзи ни приема точно в тези параметри.
--------------
Ще ви разкажа един много интересен случай. В 1991 година в България дойде голяма група френски журналисти от много авторитетни вестници - "Либерасион", "Льо Монд", "Фигаро" и други. В програмата им влизаше да гледат водещи по онова време спектакли и една среща с, така да се каже, изтъкнати режисьори. Бяхме 10-15 души, от Вили Цанков до Теди Москов. Срещата се състоя в Сатирата. Подканиха ни да говорим какъв е бил театърът в България по време на тоталитаризма и какво правим сега.
Колегите ми започнаха да говорят. Това, което казваха, не бяха лъжи. Навсякъде творецът е изправен пред проблеми - независимо дали политически или икономически. Че ако един творец няма на какво да се съпротивлява, какъв творец е?! И слушайки ги, аз усетих патос на самоунижаване, самосъжаление, жалък зов за помощ. Без да си дадат сметка, че унижават себе си, българина. Не знам какви са били мотивите им, но аз изпитах неудобство. А бях единственият арменец.
- Това има ли значение?
- Да. Аз да говоря толкова безкомпромисно срещу предишната власт, донякъде има обяснение. Щеше да бъде пресилено да искам от колегите си да се държат като Петко Каравелов, който, след като лежал в Черната джамия, заявил, че в България не бият. Все пак - поне малко достойнство.
- А дилемата: да бъдеш или да можеш? Много хора "са", но не могат...
- Това си е техен проблем, но за съжаление те правят от това проблем за цялото общество.
- Това ли е основният недостатък на българина?
- За мен основният му недостатък е, че той е издигнал в култ хитростта.
- Хитростта на дребно?
- Да. Но хитростта като най-висша проява на интелигентност.
- Значи националният ни герой не е Бай Ганьо, а Хитър Петър?
- Бай Ганьо също хитрува, но с примитивна виталност.
- А Хитър Петър е мъдър?
- Не бих казал, че е най-симпатичният ми герой от фолклора. Да не говорим за Андрешко в популярната му интерпретация.
------------------
Фаталното е, че българинът слага еднозначност между хитростта и мъдростта. Това му е проблемът. Струва ми се, че този хаос, който настъпи след големите промени, съвсем естествено доведе до втурването от едни лидери към други лидери. И до такава степен ошашави народа (в смисъл, че непрекъснато и болезнено се надяваше, след което отново биваше излъган), че в момента е като загубен в гората.
----------------
- Имат ли някаква вина за настоящето ни пишман политиците?
- Мисля, че най-голяма вина имат те. Днес мога спокойно да кажа, че всички политици, които се изредиха в България през последните 12 години (мнозина от които хора с качества), имаха един недостатък: искаха новото да дойде на мястото на нищото. Грешката на нашите политици е, че енергията, която хвърлят за разрушаване, не отива за съзидаване. Разбира се, те не разрушават в името на разрушението, но...
Другият им недостатък е, че не проявиха способност да водят диалог помежду си. Защото те нямаха никаква представа каква да бъде крайната цел. А тя не се изчерпва само с утрешния ден. Не знаят каква точно България искат да построят.
--------------
Не случайно грешките, които се правят в Министерството на културата, повтарят грешките на министерствата на икономиката и здравеопазването. Някак си нещата вървят ден за ден. Днес разрушаваме мавзолея, а утре може направим парк и т. н. За мен една от най-земетръсните зони е въпросът със здравеопазването. Аз знам едно - че днес не е по-добре от вчера.
---------------
- Като че ли голяма част от българското общество се съмнява дали днес няма да е по-добре и от утре.
- Обяснима е тази боязън. Аз най-много се боя, че постепенно тази невероятна привилегия - безплатното образование, ще стане достъпна само за богатите.
- В последната си книга "Доколкото си спомням - 3" Георги Данаилов споменава, че "така, както има време да се живее и време да се мре, може да има Време да вършиш добро и Време да вършиш зло". В какво време живеем днес?
- Аз се придържам към Хегел, който издига триадата теза-антитеза-синтеза. И все чакам този момент на синтеза...
|