|
Така ли стана и в СДС след великата мартенска революция?
В СДС вече не е ясно кой е победител и кой е победен, респективно кой е в двореца на "Раковски" 134 и кой се шляе като свободен радикал наоколо. Ясно е, че Надежда спечели, а Екатерина загуби, че старите НИС-аджии бяха сменени от нови, които никой не може да обвини в корупция и клиентелизъм. Но накъде е тръгнала партията след тези правилни крачки - все още хич не е ясно. След като за по-малко от месец Надежда Михайлова два пъти бе засичана във фондация "Демокрация" - преди избирането на новия НИС и преди да бъде обявен новият надзорен съвет на вестник "Демокрация", - вече не е ясно кой командва тази партия и доколко промените, които безспорно бяха одобрени от мнозинството политически активни българи, са само проформа.
Ситуацията около сините доста се оплете след последните партийни назначения.
Миналия вторник партийният пленум определи за председател на Контролния съвет на партията (Страшния съд) не някакво ново лице, а до болка познатия кюстендилски адвокат Емануил Йорданов, който по стечение на обстоятелствата бе известно време и вътрешен министър на България.
Риторичен е въпросът
вписва ли се Йорданов в новата "политика на проветряване",
водена от Надя Михайлова. Спор по този казус няма - той е от екипа на Иван Костов и е част от старата синя номенклатура. От тази номенклатура, която в края на един властови период винаги сменя апартамент, примерно 65 кв. м в Кюстендил, за по-голям, примерно 80 кв. м в София.
Странното е, че номинацията на човека от кабинета "Костов" за председател на Контролния съвет бе дело на Надежда Михайлова. Тя предпочете бившия министър пред Петър Рафаилов и досегашния шеф на Страшния съд - Иван Куртев. Което или означава, че Йорданов е минал в лагера на реформистите, или че Надя държи на някакъв паритет между бившата и новата власт в СДС, или че всичко в партията става отново под диктовката на Иван Костов, а приказките за сините промени са били всуе. Има и четвърти вариант, който се задейства при появата на нов началник - подчинените започват лудо да го харесват и забравят стария бос. Твърде възможно е Надежда Михайлова просто да няма достатъчно кадри подръка и затова да залага на първия, върху когото й се спре погледът.
В случая "Емануил Йорданов" вай-вероятно правилният отговор е номер 2 - новият шеф на СДС се опитва
да управлява меко, без да влиза в конфликт със старото ръководство
Преди месец доста се изговори и изписа, че Надежда Михайлова е способна с твърда ръка да прокара такива промени, които да върнат общественото доверие в СДС. При това бързо, защото никой не знае колко бързо ще дойдат следващите избори. Днес по-скоро се очертава друго - Надежда Михайлова избягва да воюва с хората, олицетворяващи политиката, която пък бе отречена от 13-ата национална конференция на сините. Стихийната революция е на път да се минимализира в някакъв нежен преход. А може да се окажат прави тези, които смятат, че нито стихия, нито революция, нито нежност трябва да се търсят в отстъплението на Иван Костов и приятелите му от ръководството на СДС.
Въпросът дали назначаването на човек от миналото като Емануил Йорданов е част от промяната в СДС е важен въпрос, тъй като сега бившият вътрешен министър и останалите членове на Контролния съвет ще изразяват становища по трудната и деликатна материя, свързана с уреждането на спорове в СДС. С новия устав на партията Страшният съд вече има разширени правомощия. Той ще има и регионални представителства, които ще решават на място перманентните проблеми в структурите.
Въпреки че на доста места в сините организации напрежение има, явно е, че някой просто е бързал да назначи Емануил Йорданов за шеф на Страшния съд. Ако се бе загрижил за проблемите в партийните структури, този някой щеше да настоява покрай избирането на Йорданов да бе минало и гласуването на състав на Контролния съвет. Сега този съвет има само председател и нищо надолу.
Не стига, че за шеф на Страшния съд бе назначен Йорданов, ами за заместник главен секретар избраха Васил Клявков. Въпреки че се вписва в цялостната политика на Надежда - да издига нагоре млади партийци, случаят "Клявков" е изненада.
Никой не смяташе, че зам.-председателят на СДС в община Марица и зам.-председателят на областния съвет на сините в Пловдив може да бъде реален претендент за зам. главен секретар на цялата партия СДС, защото няма начин, по който младият ексдепутат Клявков може да бъде свързан с Надежда Михайлова и със синята new wave. Напротив, Екатерина Михайлова тъжеше преди месеци, че такива млади и кадърни хора като Клявков седят унили в провинцията, вместо да се катерят нагоре по партийната йерархия. Говореше ги тия неща Екатерина Михайлова и хоп - Надежда Михайлова издигна Клявков!? Е, как стават тия работи? Кой кара влака в тая партия? Клявков не е лош партиец и сигурно съвсем случайно всички го свързват със съгражданина му Велислав Величков - същия, който бе шеф на МСДС, а през февруари атакуваше всички, които подкрепяха Надежда Михайлова. Така си е - Клявков и Величков си бяха дупе и гащи.
Но хайде, Клявков не може да е проблем на синята партия. Той е просто поредният показателен случай, че
нещо не е наред около механизма на взимане на решения
на "Раковски" 134.
Виж, назначаването на Асен Григоров за шеф на синята дирекция "Информация" е проблем. Защото синята партия може да провали отново медийната си политика, и то в период, в който за първи път от години СДС има насреща си армия от добронамерени журналисти.
Асен е личен избор на Надежда Михайлова. Тук съмнения дали зад завесата се крие Иван Костов няма. Момчето се познава с Камен Михайлов и щеше да строи лунапарк със семейния им приятел Светлин Нейнски.
Надежда го представи миналия вторник като "добър професионалист, с авторитет в журналистическата гилдия". Което може и да е вярно - тя, Надежда, сигурно добре познава професионалистите с авторитет в гилдията. Факт е обаче, че Григоров може да е професионалист в областта на брейдитата, но едва ли е наясно с партията СДС и с отношенията на тази партия с журналистите. Въпреки желанието си да стане политик, засега Григоров хал хабер си няма от партиен живот. А първите му изяви, придружени от видимото отдръпване на новата власт в двореца, ясно показват, че
в СДС не мислят сериозно за истинска промяна на медийната политика
И за излизане от образа на залостили се политици, които все още си мислят, че са на власт или че скоро пак ще се доберат до власт.
Къде е новата медийна политика? На практика работата с Григоров досущ прилича на свършеното с Емануил Йорданов. И двамата са шефове на нещо, което де факто не съществува. Григоров е начело на една дирекция, която освен отдел "Пресцентър" с двама души не съдържа нищо друго. Поне на теория тв журналистът би трябвало да поеме и още една структура - тази, която ще ръководи информационната политика на партията. Не връзките с медиите, а пътя, по който решенията на ръководството стигат до най-затънтените структури. Вътрешната информация. Това е пост, твърде неприсъщ за човек като Григоров. Все пак той се е доказал досега не като политик, а като журналист.
Въпреки че Надежда Михайлова е на път да измести по популярност Сакскобургготски, СДС всеки момент може да стане втора политическа сила, а Европейската народна партия тотално одобри промените по сините върхове, синята партия може да загуби скоростта, която набра около последната национална конференция.
Робувайки на компромисите,
Надежда Михайлова може да стане заложник на старата партийна власт
Тя държи здраво оперативното ръководство на партията, но не и Националния съвет на СДС. Въпреки че остана шеф на Парламентарния съюз на ОДС, почти сигурно е, че в кризисна ситуация депутатите ще послушат Костов и Екатерина Михайлова, а не Надежда и сините юпита.
Ако целта на Надежда е била да спечели председателското място в партията и да вкара няколко души като Асен Григоров в синята власт - тя успя. Ако целта й е била да реформира СДС, да изчисти партията от образи, върху които тегнат подозрения в клиентелизъм и корупция, и да върне сините на политическата сцена като уважаван фактор - тук Надежда трябва още доста да се доказва.