НДСВ, партията, която бе износена с много баене и се пръкна с тежки родилни мъки, се оказа обречена от самото си създаване. Тя ще съществува 3 години - колкото вероятно ще продължи мандатът на настоящото правителство. Ако царят въобще се яви на следващите избори, но не ги спечели, политическото му отроче ще изчезне от небосклона. Ако пък се сбъднат мрачните прогнози Симеон да си купи еднопосочен билет за Мадрид по-рано, партията няма да има време да се превърне в електорална. Тя ще остане в аналите просто като 285-та политическа формация от революцията през 1989 г. насам, станала известна с уникалното управление на своя лидер (председател), а всъщност - цар.

Самото хрумване да се създаде партия на мястото на всенародното движение, поведено от Симеон Сакскобургготски, е напълно конюнктурна. Народът не изпитваше особено належаща нужда от



легитимиране на поредната партийна абревиатура.



В политическото пространство няма достатъчно широка ниша за нова идеология. Още повече, че НДСВ не рачи да запълни свободното място в центъра, а се самоопредели като дясна партия, деляща мегдан със СДС, само заради заветната подкрепа на Европейска народна партия, която е някак по-солидна от Либералния интернационал. Съмнително е, че НДСВ ще успее да съчетае консервативните си намерения със социалната ориентация на своя електорат ("ще обединим тези, които вече се отчаяха", каза Симеон).

Самият цар в началото нямаше никакво



желание да ограничава своята "мисия" в партийни рамки.



НДСВ се създаде, защото след 9 месеца управление Симеон усети нужда от политическа подкрепа за своята власт. По собственото му определение той е прагматик. Видя, че парламентарното мнозинство е доста нестабилно и че не може да разчита само на него. Прозря старата истина, че едно правителство без партия зад гърба си е неустойчиво на трусовете на властта.

Невярно е съждението на Надежда Михайлова, че Сакскобургготски, ставайки лидер, е решил да поеме цялата отговорност за случващото се в страната. Напротив - той я разпредели в новата партийна йерархия. Премиерът каза на учредителите, че основната им задача е да подкрепят правителството, т.е. него. И обвърза своя ангажимент да поведе партийните редици с ангажимента на учредителите да го следват докрай. Тъй като НДСВ се създаде, за да помогне на кабинета да завърши мандата си,



партията бе направена по царски образ и подобие,



с бутафорно подобие на учредителен конгрес, без да се спазят основни демократични правила.

Предложенията на делегатите за промени в устава в повечето случаи бяха стопирани от верния на Панайотов Даниел Вълчев, който честичко предлагаше на вносителите сами да си оттеглят предложенията, защото в "по-тесен кръг" било решено какво да се приеме. Гласуванията се претупваха, а гласовете се брояха на око.

Царят стана "лидер", защото само "председател" не звучи достатъчно тежко. Самият избор мина някак между другото. Фактът, че в ръководството влязоха само верни на Пламен Панайотов хора, показва, че неофициално Симеон преотстъпва партийната власт на шефа на ПГ на НДСВ. И макар че по устав конгресът трябваше да посочи кой да влезе в политбюрото, Симеон лично избра състава му. И тъй като там не попадна силната фигура на идеолога Емил Кошлуков,



Кобурга сам създаде първия си враг с партиен билет.



Името на Мирослав Севлиевски остана да виси самотно сред юридическото лоби и състава на правителството, които запълниха бройката в политсъвета. Единственият вътре, който е външен за управлението, е някой си Иван Ковачев, който бил близък по семейна линия на царя още от изгнаническите му години. Съставът на политбюрото е формат "В" - министри и шефове на парламентарни комисии. Редовите делегати бяха забравени, създаването на местни структури остана само добро намерение. Загуби се идеята партията да бъде електорална, а не елитарна. Царят, обратно на изречените пожелания, закова нова политическа класа.

Двете речи на лидера (председател) също бяха посветени на успехите на правителството, на трудностите пред управлението и на бъдещите намерения за строеж на втора АЕЦ и втори мост на Дунав. Сакскобургготски наблегна колко са намалели престъпността и безработицата по негово време, премина през реформата в митниците и повтори тезата си, че на така благополучната власт й пречат само някои тъмни субекти с неясни частни интереси. Всичко това стана за сметка на неяснотите около идейните спойки на новата партия, които би трябвало да представляват нейната база.



Кратък ще е животът на НДСВ.



Единственият свързочен елемент в цялата партия се нарича Симеон Сакскобургготски. Но когато той един ден си иде от властта, организацията, носеща неговото име, ще изчезне заедно с него. Тогава Кобурга освен бивш премиер, ще бъде вече и бивш лидер (председател), който, обременен от партийното си минало, никога повече няма да може да повдигне въпроса за възстановяване на монархията. От събота насам Симеон вече не е обединител на нацията, а председател на 984 членове, повечето от които са участници в управлението или техни роднини. Навярно това премиерът непрекъснато нарича "саможертва".