|
На българина като че ли не му се вярва, че датата за затварянето на първи и втори блок на АЕЦ "Козлодуй" неумолимо наближава. Сигурно защото ядрените ни реактори са обект на международен натиск още от началото на 90-те години, откогато са "затваряни" много пъти. Но, щем не щем, 31 декември 2002 година наближава.
Независимо какви преговори текат за сроковете на спиране на тези блокове, независимо кой какво се изпуска да каже пред медиите, какви дебати вървят в обществото, как гласуват в парламента и колко са нажежени страстите, тук, в самата централа, това достига само като далечно ехо.
А точно около реакторите от обществения шум в момента не достига дори ехо. Само минорното настроение подсказва, че подготовката на първи блок е за неговото пускане в действие за последен път.
Предстои 23-тата поред горивна кампания на първи реактор,
която почва на 19-20 април. Обикновено минават 8-9 месеца докато горивото се изразходва напълно. Но този път сроковете не са толкова сигурни, защото датата на затварянето е месец и половина по-рано.
След неизбежните формалности, подробни медицински прегледи и многократни проверки при влизане в централата и в зоните със строг режим, сме в самата светая светих - реакторната зала на първи и втори блок.
От нарочените за затваряне до края на тази година два малки блока вторият и в момента работи и предстои да бъде спрян тези дни, а първият е със свален "калпак". Около него кипи усилен труд. Зареден е със свежо ядрено гориво преди няколко дни. Преди това са завършили изпитанията на корпуса и на съоръженията и работата почти приключва. Остава Комитетът за използване на ядрената енергия за мирни цели да направи последен оглед и да даде разрешенията.
Помолени да повдигнат за малко капака, който скрива долната част на реактора, за да я заснемем отвътре, работниците едва скриват нежеланието си. Но се подчиняват на заповедта на главния механик и капакът бива изтеглен с крана.
Преди това в шахтата се спуска човек, който трябва да закачи куката на определените места в капака. Вероятно това е най-ниската точка в реактора, до която може да стигне човек - под нея е вода, а в нея - касетите със свежо ядрено гориво. За кратко ми минава през ума, че не е зле някои хора, изказващи се за АЕЦ "Козлодуй" по повод и без повод, да цопнат за малко вътре, па макар и реакторът да не работи. Но се отърсвам бързо от нея. Сякаш прочел мисълта ми, главният механик започва да описва специалния състав на водата и дълбочината в метри, от които заключавам, че има шанс за изплуване. Изкушавам се и го питам случвало ли се е човек да падне вътре или пък в басейна за отлежаване на използваните касети в съседство. Оказва се, че не. За всеки случай стисвам по-здраво бележника и химикалката.
В басейна до реактора касетите с отработено гориво отлежават под вода три години, преди да се преместят в хранилището и след това да поемат за преработка към специалните засекретени доскоро заводи в Русия. Но докато са вътре, те излъчват меко синьо-бяло сияние. Едва ли ще го видя друг път, въпреки че сиянието е присъщо на всяка материя, погълнала радиация. Защото колкото и да бродя около и под реакторите и където и да се допирам, дозиметърът ми едва успява да отчете нищожните 0,06 милисиверта външно облъчване. А скенерът, в който ме пъхат след излизане, показва 0.00 милисиверта вътрешно облъчване.
Контролът в АЕЦ "Козлодуй" е несравним с контрола на който и да е друг граждански или военен обект
Взимат се специални мерки при всяко мръдване на предмет, потенциално изпускащ радиация, нейде из централата. Доскоро край реактора например дни наред са били представителите на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ). Пред тях от корпуса на реактора е вадена всяка една от 349-те касети с гориво. Те са имали възможността да ги огледат, да видят производствените им номера и да ги сравнят със своите данни. Всичко това, заедно със самите експерти, се наблюдава много стриктно и от камерите на МААЕ, монтирани из реакторната зала. Те са с двойно електрозахранване и на практика не могат да спрат никога. Задействат се от датчици, отчитащи и най-малкото движение из залата. Видеокасетите се въртят някъде във Виена и там могат да връщат отделни моменти, когато поискат.
В хранилището за отработено ядрено гориво всеки басейн е покрит със стоманен капак, а където има касети, той е и пломбиран. Но тъй като става въпрос за ядрен материал, пломбата не е каква да е, а оптична. При всяка манипулация с нея централата е длъжна да извести МААЕ, която праща специалисти да заснемат с камера пломбата и да я сравнят с предишната й снимка. Така се разбира дали капакът е бил повдиган или не. Макар че едва ли има смисъл, защото вездесъщите камери на МААЕ наблюдават и хранилището във всяка негова точка.
Всеки посетител на централата, всяко превозно средство или техника, внесени на територията, се преглеждат за облъчване преди и след влизане. Манипулациите, които се вършат при ремонт и презареждане на реакторите, се охраняват на място от ведомствената полиция, въпреки че докато се стигне до реакторната зала се минава през достатъчно кордони и инструктажи.
А посетителите в зоните със строг режим се проверяват за съдържанието на радиоактивни елементи в тялото преди влизане в зоните и на излизане. Това става в лабораторията за персонална дозиметрия, където се натъквам на нещо доста показателно. Неотслабващият натиск отвън за затваряне на блоковете е довел дотам, че българската система за дозиметричен контрол непрекъснато се усъвършенства и май превъзхожда западната. За илюстрация, на стената в лабораторията е закачен сертификатът на американски специалист, издаден от щатска лаборатория. Всичко по листа е наред, има си цифри, описания. Само дето са забравили да напишат мерните единици. А без тях сертификатът е негоден, защото на практика не казва нищо. Какво ли би станало, ако АЕЦ "Козлодуй" издаде такъв "сертификат" някому?
За работещите в зоните този преглед е постоянен. Ако мерките за безопасност за несвикналия изглеждат строги и многобройни, какво да кажем за писменото им описание - неизброими папки с документи, в които е регламентирано всяко действие, което трябва да се извърши в почти всяка възможна ситуация.
"Опитът в последните години ни научи, че колкото и подробни да са инструкциите и наредбите, трябва да обръщаме внимание и на човешкия фактор. Особено след аварията в американската централа "Три Майл Айлънд", която се дължеше именно на човешка грешка", казва шефката на управление "Безопасност" Татяна Станева. Затова
персоналът на централата се насърчава да споделя открито всички проблеми
и то с регулаторния орган, а не само с началниците си. Технологичният опит пък се споделя и с други централи, които експлоатират реактори от същия тип, на реципрочна основа - все пак, по-евтино е да се учиш и от грешките на другите, вместо само от своите, заключава Станева.
В реакторната зала на трети и четвърти блок също е напрегнато. Тук се подготвя площадка за монтиране на съоръжението, което трябва да обори аргументите за предсрочно спиране на тези реактори - струйно-вихровия кондензатор. Според западните експерти само това би могло да замести липсващата по проект херметична обвивка на реакторите.
В момента строителните работници изрязват с диамантени въжета дебелия близо метър бетон на пода на помещението, където ще се монтира кондензаторът. На същите места около 1 и 2 блок има клапани, които трябва да реагират при авария. За да не стигне до по-големи поражения, ако се скъса тръбопровод от първи контур, който е радиоактивен, тези клапани отпускат напрежението и така част от радиацията излита в атмосферата. Новото съоръжение позволява силно радиоактивната вода и пара, които биха се излели при скъсване, да се насочват към огромен цилиндър с вода, от който да се връщат обратно. Всичко това струва 14 млн. долара.
"В четирите малки блока от началото на 90-те години досега са вложени към 190 млн. долара за модернизации и свързаното с тях повишаване на безопасността. Критериите към нея се повишават с всяка измината година. Но дори да се вложат още толкова пари, тези блокове могат да живеят още и да не се боим от някакъв ръст на цените на тока, защото те са се изплатили отдавна и вече работят само на печалба. Тъкмо западните ни колеги повтарят непрекъснато, че затварянето на блоковете именно в този момент би било истинска лудост", казва главният инженер на четирите малки блока Владимир Уручев.
Натовареният с прякото ръководене на проблемните реактори инженер е един от малкото хора, които открито твърдят, че не са песимисти за бъдещето им. "Аз не обичам думата "натиск" - това, което се върши е просто плод на политически, икономически и геополитически интереси, които различните държави следват и отстояват до дупка. Но знам, че тези блокове могат да се докарат до състояние, при което никой да не може да направи и най-малката забележка, въпреки, че изискванията за безопасност растат всяка година. И знам, че до края на годината ще изкристализира решение за тях", казва Уручев.
Докато това се случи, хората в централата продължават да изпълняват всекидневната си работа. И да подготвят блоковете за поредната им горивна кампания - внимателно и отговорно, както са го правили винаги досега.
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|