|
Парадоксалното е, че това си е съвсем реална случка, последица от помътняването на родния пазарен пейзаж. Практиката сочи, че явлението е често срещано, макар и обикновено на значително по-ниска цена. Не са малко българите, които например са купували тениска за 5 лева. След второто пускане в машината, ако не ви е боядисала останалото пране, сигналночервената блузка вече ужасно наподобява на кюлотите на баба ви. По-неприятното е, ако преди това се и обринете, вследствие на обличането на новата придобивка.
Българинът рядко се замисля, че алергията е от дрехата
Обикновено си обяснява изприщването с лоша храна, например. Но често причината се оказва в новото бельо. То и останалите изделия от памучен трикотаж са най-рисковите, категоричен е шефът на Асоциацията на износителите на текстил и облекла Робърт Александрийски. От една страна, точно тези дрехи са в директно съприкосновение с тялото, а от друга - при тях заиграването с багрилата е най-голямо.
Но ако човек не пострада много сериозно, следващия път пак ще отиде на сергията да си купи потник за три лева, вместо за 6-7 лв. в магазина, убеден е Александрийски. Основният мотив са мизерията и отънелият джоб на нашенеца, когото, за разлика от европееца, не защитават и законите.
В Германия например, ако случайно "посинеете" от новата бутикова рокля, фирмата надали пак ще пусне тази марка на пазара, клиентката ще ги осъди и подобаващо ще бъде възмездена за нанесените й щети. У нас обаче това е просто невъзможна мисия. Най-много търговецът да ви се накара, че не сте внимавали при самата покупка.
Иначе, по подобие на цивилизованите държави, ние също си имаме Закон за защита на потребителите. Само че нормативната уредба така и не заработи - заради препратките към множество наредби, които уреждат едни или други казуси с определени групи стоки, коментира изпълнителният секретар на Федерацията на потребителите Павел Кърлев.
Неотдавна ръководителят на катедра "Текстилна химия и технология" в Химикотехнологичния и металургичен университет-София проф. Иван Хардалов алармира, че
текстилният ни пазар е като разграден двор
Според професора липсата на какъвто и да е надзор от страна на държавата води до рискове от алергии и дори рак на кожата. Потенциално опасни са всички текстилни изделия, но най-рисковите стоки идват от Китай, Виетнам, Индия и Корея, тъй като там екологични закони просто няма, убеден е Хардалов. Той съветва потребителите задължително да следят поне за произхода на стоката и за качеството на изделието.
Но в случая има една малка подробност - какво е изписано на етикета, ако въобще има такъв. Принципно текстилните изделия задължително носят някаква лепенка. Има си дори наредба за етикетирането на тези продукти. Представителите на текстилния бранш обаче са убедени, че е и тя е съшита с бели конци, понеже не защитава нито потребителите, нито лоялните производители. Документът изисква наличието само на едно картонено етикетче. И обикновено търговецът взима нискокачествена вносна стока, слага й етикетче "Made in BG" и я пуска за продан.
Робърт Александрийски е убеден, че 60-70% от фирмите, които участват в различните текстилни изложения, работят точно на този принцип, за да избягнат плащането на налози.
Преди около година и половина от асоциацията бяха предложили на Министерството на икономиката да въведе ясни и простички правила за обозначаването на облеклата. Настояваше се за стабилен, пришит етикет, на който е изписан не само начинът за използване на дрехата (пране, гладене и т.н.), но и Булстат на съответния вносител или производител. Цялата тази информация би следвало да я има на български език, дори при дрехите от внос. Но тъй като това не стана, в момента недобросъвестният търговец може да ни цака, както поиска.
Практиката сочи, че
заиграването обикновено тръгва с дефектните партиди,
поръчани от някоя цивилизована държава. Тя ги отказва, ако тестването на мострите даде някакви отклонения от нормите. И тогава стоката автоматично се пренасочва към нашия пазар. Производителят е склонен да се освободи от количествата и на наполовина по-ниска цена, за да не е на тотална загуба. Търговецът е доволен, че е намерил нещо на безценица, което ще пусне на конкурентна цена на пазара, и дори си прибира подобаваща печалба.
Потърпевш в крайна сметка се оказва редовният производител и най-вече потребителят. За последния единствената защита като че ли остава добрата хигиена и задължителното пране на новите дрешки преди да се премени с тях.
Правилото е направо класика, когато иде реч за джинсите, които се багрят с индиго. За да неутрализирате натриевата основа, най-добре е, след порядъчно изпиране, да им направите и оцетова "баня". Текстилът се обработва с киселини и основа, които, ако не се неутрализират, остават и се натрупват в организма. Сред топ-опасните вещества е формалдехидът, който се използва за т.нар. облагородяване на текстилните изделия (за подобряване на цвета, немачкаемост на материите и т.н.). Той е силно канцерогенен и в еврозоната има жестоки правила за употребата му. В детските дрешки например съдържанието му може да е до 30 мг/кг. Във Финладия пък въобще е недопустим, когато става въпрос за бебешко облекло.
Тотално табу за повечето европейци е използването на азобагрилата. У нас третирани по този тертип изделия влизат от Китай, Индия, Индонезия и Корея. Лошо фиксираните багрила също крият опасности. Те не само пускат боя при пране, тъй като не са проникнали добре във влакната на съответната тъкан, но част от боичката се разтваря в тялото чрез потта и може да предизвика алергии.
Проблемът при текстилните отрови е, че се натрупват в тялото и последствията си проличават след време, казват спецовете. Затова в еврозоната има железни правила. След храните и лекарствата, това е най-контролираният пазар. Наред с множеството тестове, изделията се оценяват по петобалната система - за устойчивост на пране, пот, триене и пр.
У нас обаче, откакто БДС стана доброволен, никой не контролира какво се пуска на пазара. От действащите 10-12 акредитирани лаборатории по текстил преди години, сега има само една, жалват се експертите. Част от тях ожесточено се противят на отпадането на граничния контрол при вноса. Други съвсем не са убедени, че проблемът е точно там.
Проблем обаче има. В момента
страната ни е сред първите по внос на текстил и облекла
на глава от населението в Източна Европа. През миналата година например у нас са влезли текстил и облекла за 924,989 млн. долара, което е с 27% повече спрямо данните за 2000 г. Увеличили сме и износа с 27,3% и през миналата година сме пласирали тъкани и текстилни изделия за 1,58 млрд. долара. Връщането на граничния контрол ще противоречи на правилата за свободно движение на стоките, коментира Робърт Александрийски. Но добавя, че положението сега е доста "разпасано", липсва какъвто и да е контрол и защита за потребителите.
Малко по-различна е позицията на държавниците. Те са убедени, че въпросът с текстила, керамиката, стъклото, кожите и обувките и изделията от дърво е уреден с наредби по Закона за защита на потребителите и правилата за търговия. Надзорът на пазара за този тип промишлени продукти се осъществява от Комисията за търговия и защита на потребителите към Министерството на икономиката. За останалите индустриални продукти отговорност носи Държавната агенция по стандартизация и метрология (ДАСМ).
Законът за техническите изисквания към продуктите засяга групите от т.нар. нов подход, казва шефът на ДАСМ Ивелин Буров. Сред тях например са нисковолтовата директива, за машините, за електромагнитната съвместимост, строителните продукти, играчките, асансьорите, газовите уреди, плавателните съдове за отдих и др. От наличните 24 наредби, с които се въвеждат хармонизираните европейски стандарти, вече са приети 10. Те обаче обхващат поне 90% от продуктите, казва Буров. Според него най-сериозният проблем в момента е, че контролът се размива между различни ведомства.
Надзорът на пазара сега е разделен най-грубо на три. За храните отговорност например носят ХЕИ и НВМС, за лекарствата - едноименната агенция, а за индустриалните стоки - ДАСМ и Комисията по търговия - в зависимост от продуктите. Конкретни изисквания за съдържанието на формалдехид и на багрила в текстила обаче няма, а би трябвало, коментира Буров. Той е убеден също, че за да бъде по-ефективен надзорът на пазара, отговорността трябва да се сведе до три ведомства. Но това са все неща, които трябва да решат управниците. За потребителите остава само надеждата това да се случи по-скоро.
|