|
Звездомир Керемидчиев - Звезди, е роден на 3 юни 1964 г. Завършил е Музикалната академия "Панчо Владигеров". Първата си група прави с колеги през 1985 г. Година по-късно трима от групата, заедно с още трима приятели създават легендарната "Ахат". През 1992 г. заминава за САЩ, където живее седем години. През 1999 г. се завръща в България и създава група "Аналгин".
---------------------
- Чувстваш ли се уютно като Юда, Звезди?
- Като песни - да. Защото много ми харесват. Като игра в началото се чувствах притеснен. Помогна ми професионализмът на всички колеги, с които играехме и които във всеки момент се стараеха да помогнат със съвет или жест.
- Не те ли притесни негативният ореол на този образ?
- Ако погледнем от другата страна на нещата Юда всъщност изиграва една положителна роля. Такава поне е моята философия. Ако не беше Юда, нямаше да има Иисус Христос сега. На кого щяха да се молят хората? На кого щяха да вярват? А на хората им трябва вяра, за да превъзмогнат проблемите и тревогите си. Когато някой затъне, той винаги се обръща към бога или към нещото, в което вярва. Така че Юда за мен се явява един сравнително положителен герой.
- В днешно време кои са повече - Юдите или Иисусовците?
- За съжаление 95% сме Юдите по света. Тези 5% процента, които се опитват да бъдат Иисусовци, просто се задушават. И не могат да покажат това, което искат или да направят това, което искат, за да помогнат на онези 95% Юди да се превърнат в 95% Иисусовци. Определено светът в днешно време е далеч от това, което повечето хора искат да бъде. Погледни какво става в Близкия Изток. Погледни какво става в Африка. В началото на XXI век сме, а хората нямат ток, нямат вода.
- То и в България има хора, които орат с рала като едно време, пък сме в Европа.
- Айде, ние поне не сме все още в Третия свят. Въпреки, че натам вървим, за съжаление. Трагедията е пълна. Не знам Иисус какво е мислил навремето, какво е искал да прави и по какъв начин се е опитвал да помага на хората. Аз не съм вярващ. Аз вярвам в космическата енергия. Вярвам, че има някаква сила, която движи всичко във Вселената. Но тази отрицателна енергия, която я има насъбрана на земята в момента, ще доведе до нещо. Нещо ще се случи. Дано да не е по наше време и по времето на нашите деца.
Нещата не вървят на добре, не вървят както трябва. А има възможност. Светът има ресурси все още. Има хора, които искат да направят много неща. Има хора, които се опитват всячески да променят света. Но те са само една шепа и може би из целия свят се събират на десетте ми пръста на ръцете. Това е много тъжно. Всеобщата корупция, парите са нещото, което навремето и "Пинк Флойд" обявиха за най-голямото зло на света. И до днес те си остават най-големият проблем. Банкнотата върти света, за съжаление, а не човещината.
- Как приемаш предателството в личен план?
- Трябва да ти кажа, че съм имал толкова забивачи на ножове в гърба, имам толкова рани, че ти е бедна фантазията. Даже в предния албум на "Аналгин" имаше една песен, която написах. Казваше се "Предател". Предателството или лъжата са онова, което най-много мразя у хората. Няма нищо по-лошо от това да бъдеш предател. Предател е по-лошо и от враг. Защото с врага ти можеш да застанеш лице в лице. А предателят никога не знаеш кога ще те предаде, кога анонимен ще ти забие ножа в гърба. Аз избягвам такива хора. Малко да усетя, че някой се опитва да прави нещо подобно, и го забравям. Не се отнасям вулгарно или агресивно с него, просто за мен той спира да съществува.
- Какво може да принуди днешния човек да продаде брат си или приятеля за няколко сребърника?
- Много е трудно това, което ме питаш. Не знам, може би заплахата от смърт. Ако питаш мен, за брат, а понякога и за приятел, може и да умреш. Не съм се замислял дали аз мога да умра за някой друг. Но ми е минавало през ума, че ако има смисъл и че ако в стотната от секундата реша, че всъщност е по-ценно той да остане да живее, може и да го направя. Но това е много лично.
- Кой е най-големият ти страх?
- То не е страх, а притеснение как ще приема деня, когато спра да пея. А той рано или късно ще дойде. На второ място се страхувам как моят син ще расте и ще се развива - дали ще бъде здрав, дали ще постигне това, което иска отсега да постигне.
- А той какво иска?
- Той е на 10 години и иска всичко. Невероятно музикален е, интересува се от двигатели с вътрешно горене, от компютри. На този етап всичко му харесва. Но дали ще бъда аз достатъчно добър, да успея да му помогна, когато трябва и когато той се обърне и каже: "Тате, какво би ме посъветвал?" От това се притеснявам и страхувам. Въпреки че сега се разбираме прекрасно.
- Кой е най-ценният съвет, който би му дал за начало?
- Да слуша себе си и да се съобразява с околните. И да бъде най-вече и преди всичко добър към всички. Ако може да направи добро, да го направи. Ако не може да направи добро, нищо да не прави, защото ще сбърка.