Като чухте ужасната новина от Аризона, изненадахте ли се? Или на някакво ниво очаквахте да се случи нещо подобно? Аз съм в последната категория. Имам топка в стомаха още от края на кампанията през 2008 г. Помня подема на политическата омраза след победата на Клинтън през 1992 г. - подем, който кулминира с експлозията в Оклахома сити. И само по тълпите на предизборните срещи на Маккейн и Пейлин беше ясно, че нещо подобно е на крачка да се повтори и сега. До същия извод стига и вътрешното министерство: през април 2009 г. доклад за вътрешна употреба предупреждава, че крайнодесният екстремизъм се увеличава, а рискът от прояви на насилие нараства.

Консервативните заклеймиха този доклад. Но фактите сочат, че има увеличение на заплахите и вандалските прояви, насочени към политически и други изборни фигури, включително конгресмена Гифърдс и федералния съдия Джон Рол (който беше убит в същата стрелба). Беше сигурно, че съвсем скоро ще се намери някой, който ще изведе тази тенденция на съвсем ново ниво. И той се появи.

Истина е, че стрелецът от Аризона, изглежда, е имал психични проблеми. Но това не означава, че постъпката му е или трябва да се третира като изолиран случай, който няма нищо общо с климата в страната. Миналата пролет Politico.com съобщи за увеличение на заплахите срещу членове на Конгреса, които вече бяха скочили с 300%. Мнозина от авторите на тези заплахи имат психични заболявания, но нещо в състоянието на Америка днес кара тези хора да проявяват лудостта си чрез заплахи или направо чрез прояви на политическо насилие.

Няма голямо съмнение какво се е променило. Както казва Кларънс Дупник, разследващият шериф на стрелбата в Аризона, става дума за "реториката на омразата, която чуваме всеки божи ден от хората по радиото и телевизията". Мнозинството от тези, които слушат този токсичен език, стигат на крачка от извършване на насилие, но някои неизбежно прекрачват тази граница.

Важно е да бъдем наясно с естеството на нашето заболяване. То не е някаква обща липса на добри обноски, както обичат да казват учените глави, които си мечтаят да изгладят всякакви фундаментални политически разногласия. Любезността може да е добродетел, но има огромна разлика между маниери и призиви към насилие - директни или индиректни. Обидата е едно, подстрекаването - съвсем друго.

Въпросът е в това, че в една демокрация има място за хора, които се подиграват и отричат онези, които са несъгласни с тях. Но няма място за реторика на елиминацията, за идеята, че онези от другата страна на дебата трябва да бъдат отстранени от него с всички възможни средства. Именно свръхнасищането на нашия политически живот - особено в ефира, с тази реторика на елиминацията стои зад растящата вълна на насилие.

Откъде извира този отровен език? Нека да не си правим илюзия за някакво равновесие - той идва преобладаващо отдясно. Трудно е да си представим, че някой демократ от Конгреса ще тръгне да агитира избирателите си да бъдат "въоръжени и опасни", без да си навлече остри критики. Но конгресменът Мишел Бакман, която направи точно това, се води за изгряваща звезда на републиканците.

Има огромен контраст и в медиите. Включете на Рейчъл Мадоу или Кийт Олберман и ще чуете много язвителни бележки и подигравки към републиканците. Но няма да чуете смешки за гърмене на министри или обезглавяване на журналисти от "Вашингтон пост". Превключете сега на Глен Бек или Бил О'Райли и ще чуете точно това.

Естествено, хора като Бек и О'Райли просто отговарят на търсенето. Граждани на други демокрации сигурно гледат с почуда особеностите на американската психика, как усилията на един умерено либерален президент за увеличаване на пакета от здравни услуги се посрещат с вопли за тирания и приказки за въоръжена съпротива. Но точно това се случва всеки път, когато в Белия дом се настани демократ. Естествено, има пазарна ниша за всеки, който пожелае да подклажда този гняв.

Но колкото и да има глад за езика на омразата, той не оправдава онези, които решават да го задоволят. Те трябва да бъдат избягвани от всеки нормален човек. За съжаление не виждаме това да се случва. Проповедниците на омразата се радват на уважение, дори на почит сред републиканците. Или както казва Дейвид Фръм, бившият прессътрудник на Джордж У. Буш, "в Републиканската партия отначало мислехме, че "Фокс" работи за нас, а сега разбираме, че всъщност ние работим за "Фокс".

И така, ще стане ли политическият ни диалог по-малко отровен след стрелбата в Аризона? Зависи от лидерите на републиканците. Ще приемат ли те какво се случва в Америка, ще заемат ли категорична позиция срещу реториката на елиминацията? Или ще се опитат да омаловажат касапницата като действие на умопомрачен индивид, за да продължат по старому? Ако Аризона предизвика вглеждане в самите нас, трагедията може да се превърне в превратна точка. Ако не, стрелбата ще бъде само началото.

---

Пол Кругман е носител на Нобеловата награда за икономика през 2008 г. Професор по икономика, колумнист на "Ню Йорк Таймс".

----

СТРЕЛБАТА

На 8 януари 22-годишният Джаред Лий Локнър откри стрелба в супермаркет в Тусон, Аризона, по време на среща на конгресмена Гейбриъл Гифърдс с избиратели. 40-годишната демократка беше простреляна от упор в главата. При стрелбата загинаха 6 души, сред които 9-годишно момиче и федералният съдия Джон Рол. Федерално съдебно жури в щата Аризона вече официално подведе под отговорност Джаред Локнър по обвинение за опит за убийство на конгресмена и двама души от придружаващия я екип. Очаква се да бъдат повдигнати допълнителни обвинения.

Локнър ще бъде съден в Калифорния заради емоционалния шок в Аризона и защото сред жертвите имаше местен федерален съдия, което можеше да повлияе на неговите колеги. Стрелецът е оставил след себе си множество крайни мнения в интернет по всякакви въпроси, включително за валутата, тероризма и "промиването на мозъци".

Полемиката около случая в САЩ закономерно се завъртя около все по-крайния език на омразата в политическия дебат. Главна звезда тук е бившият губернатор на Аляска Сара Пейлин, сега основно лице на консервативното движение "Чаено парти". От март м.г. на страницата си във "Фейсбук" тя държи карта на САЩ, на която върху всеки от 20-те района, държани от демократите, е нарисуван оптически мерник. "Ние сме в списъка с мишени на Сара Пейлин", заяви тогава Гифърдс. Самата Пейлин отхвърли обвиненията и на свой ред заяви, че те са крайно безотговорни и насаждат същата омраза, срещу която проповядват. "Проявите на чудовищни престъпления стоят сами за себе си - каза Пейлин в обръщение след стрелбата. - Те започват и свършват с престъпниците, които ги извършват, а не обхващат всички граждани на един щат, нито слушателите на дадена радиопрограма, нито картите с региони, използвани и от двете страни."