Войната между Касим Дал и Ахмед Доган със сигурност ще продължи поне до предстоящите местни избори. Тя ще нанесе щети на ДПС и няма как да не се отрази на резултатите от вота. Дори да не се стигне до разцепление, активът и електоратът най-вероятно ще бъдат силно демотивирани.

Изключването на Дал от ПГ съвсем не е краят на битката. Най-вероятно и евентуалното изключване на бившия зам.-шеф от партията няма да сложи точка на проблема. Как точно ще завърши схватката между някогашните съратници не е съвсем ясно.

Бившият заместник на лидера е прав в много от обвиненията към доскорошния си началник. Безспорно Доган е един от най-компрометираните политици в България. Твърде е възможно обаче лидерът да запази своя пост в партията. Той неведнъж досега се е сблъсквал с подобни ситуации и



винаги е успявал да оцелее



Вярно е, че за пръв път противникът му е от такъв ранг. Дълго време, при това не без основание, Дал бе смятан за дясната ръка на Доган. Именно той отговаряше за структурите на ДПС в страната и има голяма заслуга за добрите изборни резултати на движението в последните години. Дал легитимираше и дисидентското минало на лидера, около което се появиха много въпросителни, след като се разбра, че е работил за Държавна сигурност. При това Дал не си отива, защото е примамен от силните на деня, или защото е обвинен в някакви грехове, както беше в други случаи в миналото. Той подава оставка по принципни съображения и единственото му слабо място е, че го прави чак сега, когато вече не е в ръководството на партията.

Ако Доган остане лидер, нещата в ДПС ще си останат същите - солиден и консолидиран електорат и пълна изолация от политическия живот на страната. Двете неща обаче се свързани като скачени съдове. Ако изолацията на ДПС продължи, партията още дълго време няма да успее да стигне до властта. А липсата на подобна перспектива със сигурност ще доведе до отлив сред актива и електората. С особена сила това важи за онези, които се присламчиха към ДПС, когато бе във властта. И чието присъствие в ръководството е една от причините за оставката на Дал.

Ако все пак се стигне до оттеглянето на Доган, това също



не гарантира добро бъдеще за ДПС



Напротив, може дори да се стигне до разпад на партията и изчезването й от политическото пространство. За 8 години във властта в ДПС се оформиха солидни лобита. И е много трудно да се намери фигура, която да успее да ги помири и консолидира. "Аз създадох ДПС и то ще си отиде заедно с мен" - това е казвал Доган в тесен кръг, ако се вярва на хора от близкото му обкръжение. Зад самохвалството в тези думи се крие много истина.

Ако ДПС изчезне, ще възникне огромният въпрос за политическото представителство на турците. За последните 20 години тази партия създаде и култивира сред тях политически елит и с този факт всички трябва да се съобразяват. Никак не е сигурно, че останалите партии са готови да приемат представители на малцинството в своите редици, да ги издигнат до ръководни постове и избираеми места в листите. И възниква въпросът дали няма да се появи някакъв нов вариант на ДПС, който обаче да донесе проблеми, каквито преди нямаше.

Същият въпрос важи и за ситуация, при която Доган се оттегли, без да повлече партията заедно със себе си. Трудно е да се гарантира, че новият лидер ще съумее да умиротвори лобитата в ДПС. Не е много ясно и дали този нов лидер няма да се изкуши и да се увлече по някои крайни тенденции, каквито съществуват сред електората на партията.

Ако има нещо хубаво в цялата ситуация, то е, че за пръв път проблемите в ДПС се поставят толкова ясно, открито и авторитетно. Досега



за тях се говореше само с недомлъвки



Най-силното признание за тях бе в доклада на Доган на последната национална конференция, когато той призна, че движението се е превърнало в бизнес партия. Без, разбира се, да споменава, че лично той да има най-голяма заслуга за това. Конфронтацията между Дал и Доган на теория би могла да доведе и до оздравителни процеси в ДПС. Съдейки по първоначалните реакции на актива обаче, това едва ли ще се случи. Сигурно е, че ще има трусове и единственият неясен въпрос е докъде ще доведе разломът в партията. Този въпрос не е само вътрешнопартиен, защото всичко, което се случва в ДПС, неминуемо ще рефлектира върху цялото политическо пространство.