Медведев: Поздравляю я народ с Новым годом третий год.

Путин: Знаеш, кое-кто из нас поздравлял их девять раз.



Традиционната новогодишна частушка на 3D куклите Путин и Медведев веселеше руските зрители навръх празниците (http://www.youtube.com/watch?v=3PUhwwYRw4I). В духовитата анимация президентът разтяга акордеон, премиерът подрънква на дайре. Двамата си хвърлят коси погледи, но разменят любезни думи. За всички обаче е ясно, че в дуета Путин остава музициращият инструмент, а Медведев - акомпаниращият. Очаква се през август 2011-а, последната предизборна година, на традиционната им лятна среща в Сочи "двамата лидери на корпорацията Русия" по думите на социолога Александър Ослон) да си поделят партитурите.



Краят на потьомкинската идилия



Изминалата година бе не просто хронологичен финал на декадата "Путин". 2010 г. прояви функционалното изчерпване на днешната властова схема в Русия. Летните пожари погълнаха 1.25 милиона хектара и изядоха цял процент от прогнозния икономически растеж. Неизвестни пребиха журналиста Олег Кашин, изобличител на корупцията. На 11 ноември 5000 футболни запалянковци и националисти вилняха на Манежния площад под стените на Кремъл, а сетне тероризираха случайни кавказци из метрото. Поводът: убит от дагестанци руски фен на московския "Спартак". Същия месец Русия бе потресена от клането в кубанското село Кушчевская: 12 убити, от които 3 деца и едно новородено, в опожарена от бандитите къща. Следователите изловиха местна банда, тормозеща от години населението под протекцията на неколцина регионални политици. Декември донесе задграничен ропот срещу новата присъда над олигарха Ходорковски и тревожни вести за изтичане на 21 милиарда долара зад граница. Бизнесът отдавна пъшка от административния рекет, а смяната на емблематичния московски кмет Лужков, покровител на столичните капитали, подплаши приближените му бизнесмени.

Есента произведе и една сензация: ветеранът на руската тв журналистика Леонид Парфьонов употреби трибуната на годишните журналистически награди, за да упрекне гилдията, че не отразява живота, а бълва пиар. Не поднася "новости, а старости". Че репортерите са се превърнали в чиновници. Дързостта на Парфьонов е симптоматична за копнежа на медийната гилдия да възвърне професионалното си достойнство след години равнис по Кремъл.



Декадата "Путин"



Владимир Путин де факто влезе в Кремъл навръх милениума, на първи януари 2000 г. За да използваме речника на американските дипломати в Москва, той до ден днешен си остава алфа-кучето на политическата сцена, макар и в ролята на премиер. В рамките на драматичното десетилетие Путин успя в няколко херкулесовски начинания. Спря домино ефекта от разпада на СССР, който грозеше и Русия. Употреби петролната манна за социалната реанимация на осиромашалото руско общество. Въведе грамотно управление на хазната. Енергийната стратегия (инфраструктура плюс ефективно плащане) се превърна в гръбнак на цялостната икономическа политика. Възвърна международния престиж на Москва със смес от енергийна дипломация, лична сръчност и решителен военен отговор на грузинското предизвикателство през 2008 г. Най-сетне Путин възстанови управляемостта на пияния кораб Русия след епохата "Елцин". Уви, с помощта на лично предан кръг бюрократи, повечето с пагони. А тъкмо в това е проблемът.

През декадата "Путин" страната не се управляваше от институциите, а от неформалните мрежи на специалните служби и могъщите прокремълски медии. Останкинската тв кула по формата си напомня гигантски жезъл, чийто притежател владее настроенията и съдбите на своите сънародници. През 1999 г. Борис Березовски, тогавашният собственик на ОРТ, го използва, за да създаде суперменския облик на Путин. Година по-късно президентът го употреби, за да остракира олигарсите воглаве с Березовски, с което спечели уважението на сънародниците си, уморени от хаоса на 90-те. Днес ОРТ хипнотизира многомилионната си аудитория с безкритичност, дизайнерско лустро, загладена реч и патриотично кино.

2010-а пропука тази потьомкинска идилия.

Руската "суверенна демокрация", разбирай пирамидална автокрация, вече дава явни признаци на ерозия. Путинската властова схема беше спасителна и безалтернативна при овладяването на разпада, но днес се изражда в множество регионални, кланови и отраслови пирамиди, които задушават икономическата инициатива и хрантутят бюрокрацията. Корупцията метастазира, институциите склерозират. Всички трагедии и провали от 2010-а са издънки на несъществуващата демокрация.



Алтернативата "Медведев"



През ноември двама руснаци, Андрей Хейм и Константин Новоселов, получиха Нобела по физика за 2010-а. С уточнението, че и двамата от години са с британски паспорти и работят на Острова. Това са горчивите плодове на така наречените либерални реформи от 90-те, които в Русия будят спомена за катастрофа: икономическа, демографска, морална, сиреч национална. След травмите от шока и хипнозата от последвалата стабилизация днес страната дава признаци на застой. Затова и лайтмотивът в политическите послания на президента е "модернизация". Президентът лично откара ексгубернатора Шварценегер на ретро "Чайка" в своята рожба, иновационния център Сколково, модерен научен клъстър по калифорнийски образец. Пак той намери сили да отстрани московския кмет Лужков, който погази волята на съгражданите си и прокара шосе през гората в Химки. Тази дързост стана първата проява на Медведев като алтернатива на неговия ментор.

За разлика от фронталните опозиционери президентът единствен разполага с институционална легитимност, медийна видимост и политическа зрелост, която го поставя в позиция да претендира за плавна ревизия на руската политическа система.



Зрелостен изпит по демокрация



Днес Русия се намира отново пред задачата от 1991-ва: да изгради функционираща демокрация, макар и с местна специфика. Ако гражданската енергия не бъде канализирана, а бюрокрацията не заживее под обществен надзор, нагнетените проблеми ще избухнат във вид на етнически бунтове, а регионите неизбежно ще се феодализират. Страната рискува нова епоха на застой, ако не бъде вкарана в легални рамки предприемаческата енергия, която днес е на произвола на бюрократичния рекет.

"Кой ще модернизира страната? Прокурорите? Милиционерите? Чекистите? Пробвахме - не стана. Произведохме водородни бомби и ракети, но така и не успяхме да направим добър телевизор или евтин, конкурентен автомобил." Това рече Ходорковски в пледоарията си. Греховният олигарх е прав с уточнението, че тъкмо разгулът на нему подобните кара средния руснак да сънува кошмари при спомена за 90-те. Русия предстои да се яви на поправителен зрелостен изпит. През 1991-ва демокрацията се оказа пагубна свръхамбиция, днес тя изглежда като спасителна необходимост.