Всеки втори професор по право е летящ преподавател. Вкупом тези академични ята крепят акредитацията на 9 факултета по право. В тях са записани 9050 студенти на хартия и повече в реалност, които някой ден ще заемат бюрата на правни дирекции, съдебните скамейки, парламентарните банки. Така е от години в регулираната професия право, така е и в други факултети - поредното безкрайно дежа вю, на което сме свикнали.

В тази приказка виновните са много и всеки от тях може да пледира за смекчаващи вината обстоятелства. Нима можем да виним човека на прехода, че е решил да се спасява поединично на няколко договора, вместо да се бори със системата? Нима можем да виним академичните предприемачи, че са запълнили както могат зеещи ниши в академичния Клондайк? И какво да очакваме от законодателя в едно общество, което не дава признаци нещо от това да му пречи?

С най-голяма присъда в този несъществуващ процес биха се оказали законодателите и чиновниците, от които по инерция очакваме да свършат сами цялата работа и ако има начин,



да свръхрегламентират целия ни живот



Това е добре дошло за администрацията, чиято най-първа цел е да расте, създавайки неработещи процедури. Така години наред у нас се хвърлят безумни пари за нещо, наречено акредитация, извършвано от агенция, която със 100% законови аргументи е твърдо убедена, че едничката й цел е да поддържа академичния бонтон, разбирай лицемерие. Години наред в министерството на образованието се поддържа база данни за университетските преподаватели, създадена буквално за едното нищо. Години наред се счита за напълно нормално системата на висшето образование да е двойно раздута при два пъти по-малко преподаватели от необходимото, защото така пишело в закона (чл. 77, ал. 3 от Закона за висшето образование).

Зад тази законодателна и политическа немощ , разбира се, не седи паранормалната неспособност на законодатели и експерти да създадат нещо работещо, било то на фона на неучастващо общество.



Зад всичко това седят добре организирани частни интереси



на университетски ръководства, областни и общински фактори, бизнесмени, търгуващи с дипломи. Последната законодателна поправка, с която парламентът се отметна от решението си да забрани летящото нашествие, е прекрасен пример за стройната организация на тези групи. Тук в пълен противовес на Конституцията Конституционният съд си присвои правото да обявява законови текстове за противоконституционни без никакви аргументи. Направи го в условията на конфликт на интереси, с гласовете на двама летящи преподаватели, които запазиха правото си и занапред за участват в акредитацията на два университета. 41-вото Народно събрание довърши работата, като се постара да премахне "противоконституционните текстове" и от втори закон, неатакуван пред съда. Цецка Цачева определи това престараване като въпрос на юридическа чистоплътност.

И без тези внасяни и отменяни забрани, довели до незнаен брой тайни разговори, сверяване на часовници, обещания за размени,



университетите биха могли да спрат всичко това



Биха могли да го спрат не от завист за двойните, тройните, четворните заплати (останали дълго време откровена подигравка), не от грижа за системата, а чисто и просто в изпълнение на собствените си задължения. Преподавател на 4 основни договора в четири различни точки на България е равносилно на 4-ма декани, които мижат, и 4-ма ректори, които са слепи. Академичните хорариуми на тези хора са физически невъзможни. Това означава невзети и прехвърлени часове с незнайно какви финансови уговорки на по-ниските преподавателски нива, забатачени научни проекти, остарели лекции, формални изпити. Никакъв законодател и никакво министерство не може да промени това, ако самите университети не пожелаят да премахнат порочните практики.

Преди време една приятелка ми разказа за момичета от Холандия, които идват у нас да си пазаруват фалшификати на маркови дрехи и джунджурийки. При тях фалшификати нямало и на никого не му хрумвало, че може да има. У нас е обратното - нямаме оригинали. И в университетите, и в дрехите, и в храните, и къде ли не. И в двата случая нужда да търсиш разлика няма. Разлика обаче има. Тя доведе дотам най-добрите деца на България изобщо да не се замислят кое да предпочетат - те пренебрегват родните университети за сметка на чуждестранните.