|
Освен творби на български и аржентински автори по стените има и живописни платна на художници от Уругвай - страната, в която домакинът е бил на дипломатическа работа преди да дойде в България преди 4 години.
"Първото ми впечатление от София - старата аерогара, не отговаряше на красотите, които по-късно открих във вашата прекрасна страна", спомня си Артуро Хотон. Опознаването на България обаче го омаяло с природни хубости и искрени приятелства.
Посланикът е обиколил цялото ни черноморско крайбрежие и планинските курорти. Созопол и Несебър са го очаровали, но признава, че предпочита удобствата на "Златни пясъци". Зимните почивки пък кара на Пампорово, което с достолепните си борове му напомня природата в Южна Аржентина. Децата му, научили се да карат ски в Швейцария (друга спирка в дипломатическите му странствания) също са очаровани от ски-пистите в Пампорово, където семейството е прекарвало не една ваканция.
Артуро Хотон и чаровната му съпруга Глория имат четири деца.
36-годишният Артуро Хорхе и 30-годишната Марилина Глория са адвокати. По техните стъпки е тръгнал и най-малкият, 22-годишният студент по право Кристиян Федереко. 33-годишната Синтия Лилиан обаче е избрала професията на таткото - дипломатка е.
Усмихнати като кинозвезди, двете дъщери красят със снимките си работното бюро на бащата. Фотоси с членове на многобройната фамилия има и в гостната.
Семейство Хотон се радва на осем внучета и всеки момент чака деветото. Г-жа Хотон, която също като съпруга си е обикнала България, но много страда от раздялата с децата и внуците, сега е при тях, в Буенос Айрес.
Скоро и посланикът ще я последва - уви, заради кризата в Аржентина и от съображения за икономии правителството там взе решение за закриването на посолствата в доста страни. Включително и в България. На Негово превъзходителство се пада тъжната задача да приключи дейността на посолството и да врътне ключа. Той обаче е убеден, че отношенията между България и Аржентина, които според него "не биха могли да са по-добри", няма да бъдат с нищо накърнени от този наложен от нежелани обстоятелства акт.
Няма как да не стане дума и за голямата българска колония в Аржентина - най-солидният мост помежду ни. Артуро Хотон споменава името на
Алфредо Атанасов - шеф на президентския кабинет в Буенос Айрес,
който е с български корени. Но държи да допълни: "Не можем да говорим за някакви обособени малцинства в Аржентина - било българско, било испанско, италианско или немско. Именно спойката помежду им е създала нашата нация. Всички сме вече едно цяло. Ако попитам някого у дома откъде е, той няма да ми спомене родината на предците си, а квартала, в който живее сега."
Самият Артуро Хотон е син на британец и германка. В дома им обаче винаги се е говорело на испански, а самосъзнанието е било чисто аржентинско. С малки симпатични нюанси. Например, детските спомени на посланика от времето на Втората световна война му рисуват образа на майката, която чете вестник със съобщения за германски военни успехи и образа на бащата, който пък веднага пуска радиото, за да чуе сводката за британските победи. Обяснението и на двамата е: "Само следя новините." И ни следа от спорове за войната.
Явно заради самия произход на населението си Аржентина е имунизирана поне против етнически конфликти, но не и против връхлетелите я тежки икономически и политически проблеми. Именно те са подтикнали Артуро Хотон да реши след завръщането си в Буенос Айрес да се прехвърли от дипломатическата кариера към политическата. Плановете му са свързани с дейност в нова, модерна, дясно-центристка, прозападно ориентирана формация, която да стане алтернатива на традиционните партии, загубили доверието на избирателите.
За Артуро Хотон кризата не е непременно синоним на трагедия. Тя е и шанс за откриване на по-правилна посока. В този смисъл е и мнението му за трудностите в България: "Важното е, че сте намерили верния път."
Посланикът не крие удоволствието, което му доставя
общуването на "перфектен испански" с българския премиер
Симеон Сакскобургготски, когото неведнъж е посрещал в резиденцията "като скъп приятел". Сочи и мястото, на което гостът обикновено сяда край дългата елипсовидна маса за 24 души в залата за официални вечери.
Помещението не е много просторно и затова е увеличено визуално с цяла огледална стена. Домакинът се оплаква, че през лятото там не е удобно да се посрещат гости, защото климатикът не охлажда достатъчно. Затова през топлите месеци предпочита градината. Там, в специално пригодено кътче, се развихря и кулинарният му талант. Артуро Хотон с огромно удоволствие лично приготвя за гостите си традиционното аржентинско печено върху скара. Целият ритуал обикновено отнема поне 4 часа.
Посланикът е любител и на нашенските гозби, но когато го казва, не пропуска да се засмее: "В българската кухня най-обичам българките." Чисто кулинарно си пада по шопска салата - "но без краставици", каварма, кашкавал пане. От вината предпочита червените - "Мерло", "Каберне совиньон", "Мавруд". Харесва и ракията, но заради здравето не набляга на нея.
Напрегнатият дипломатически график не му оставя време за хобита, но все пак не го лишава съвсем от удоволствия. Сред тях е посещението на симфонични концерти, които много харесва и съпругата му, както четенето на книги - теологични, философски, политически и... шпионски. Артуро Хотон е голям
фен на романите на Джон льо Каре.
Футболът също му е страст - като на всеки аржентинец. И още - международните новини, въпреки че това му "хоби" почти се покрива със задълженията му на дипломат. Работната маса на посланика в добре охладената жилищна част на резиденцията - той не понася жегите - винаги е отрупана със сводки. Разбира се, и тук има картини, избирани от домакина.
На тръгване от България мечтае да си купи и български икони. Притеснява го само цената им. "Дано художникът Веселин Ненков ми направи отстъпка, като прочете това," смее се посланик Артуро Хотон Рислер.
|
|
|
|