Познатият и обичан днес по цял свят сладолед се придвижва през вековете към трапезата много бавно. В пълния си блясък той се появява на пазара едва през по-миналия век, когато бил изобретен хладилникът и още няколко технически нововъведения направили производството относително евтино. Дотогава сладоледът бил само за избрани, произвеждал се в домашни условия от хора, които можели да си го позволят.

Усилията да се открият в древността някакви първообразци на сладоледа връщат изследователите на този забележителен десерт към времето и личността на Александър Македонски. Покорителят на света според някои сведения обичал в разгара на лятото да яде плодове и да пие сокове, охладени в сняг, който бързоходци донасяли от високите планински върхове. При властта, с която разполагал, той можел да си го позволи. По-късно към същите ледени десерти страст проявявал император Нерон, без да е сигурно дали това е било повече въпрос на вкус, или на власт. Някои историци са склонни да търсят първите сладоледени сладкиши още в древния Египет и Вавилон, но сигурни данни за това липсват. Сигурно е обаче, че транспортирането на сняг и лед от планините през пролетта и складирането му в подземни ями за лятото било позната практика в цяла Европа през Средновековието. Този метод за охлаждане бил използван в пивоварната промишленост.

В края на XIII век, когато Марко Поло се връща в Италия от своето знаменито пътешествие из Ориента, той донесъл и няколко рецепти за ледени десерти, каквито според него от векове се употребявали в Азия. Модата да се правят такива специалитети през следващите столетия се разпространила във Франция, Германия и Англия. Малка революция в европейското сладоледено дело предизвикали алхимиците към средата на XVI век, след като установили, че селитрата, смесена с вода, има свойството да охлажда и дори да замразява течности.

До XVIII век сладоледите се правели изключително от плодове. През втората половина на века, изглежда в синхрон с назряващите буржоазни процеси в Европа, в десерта започнали да проникват млякото и сметаната, за да се доближи той до своя класически вкус. Това дава известно основание модерният сладолед да се смята за буржоазно изобретение. За първи път сметанов сладолед е споменат в Париж през 1774 г., а 15 г. по-късно, в годината на Френската революция, г-жа Хамилтън, съпруга на американския финансов министър, поднесла това лакомство на официална вечеря, на която присъствал и Джордж Вашингтон. По това време в американската преса вече се срещали и реклами на сладолед.

Същинското начало на промишленото му производство било през 1851 г., когато американският предприемач и търговец на мляко Яков Фусел създал в Балтимор първата сладоледена фабрика. Резултатите явно били окуражаващи, защото няколко години по-късно той открил още две фабрики в Ню Йорк и Вашингтон.

През следващите десетилетия сладоледената индустрия в САЩ процъфтяла. Към края на века в държавния колеж в Пенсилвания била създадена специалност Ice cream making, а през 1900 г. е учредена Американската асоциация на производителите на сладолед, която по-късно става международна асоциация и от 1905 г. издава авторитетното и влиятелно списание "The Ice Cream Trade Journal".

В навечерието на Първата световна война в САЩ вече имало класификация на десет типа сладолед, от които се произвеждали стотици видове. През 1921 г. в Ню Йорк е патентован и знаменитият "ескимо", наречен от създателите си "The Eskimo Pie".

Едно от нещата, които сближават руснаците и американците, изглежда, е любовта към сладоледа. В царска Русия той е бил търсено и високо ценено лакомство. Това много ясно е показано в повестта "Скучна история" от А. П. Чехов. Разказвайки за дъщеричката си Лиза, старият професор Николай Степанович казва: "Сладоледът беше за нея мерило за всичко прекрасно." В пристъп на обич момичето казва на баща си: "Ти, тате, си сметанов."

След края на Гражданската война в Русия съветските ръководители успяват да избавят сладоледа от неговата класова същност, за да го направят достъпен за народа. Изключителни заслуги за това има дългогодишният министър на търговията в СССР Анастас Иванович Микоян, който в началото на 30-те години на някакъв важен държавен и партиен форум казал, че "мороженое является самым лучшим, наиболее полезным, наиболее приятным способом употребления молока и сахара", към което в заключение добавил: "Мороженое надо производить летом и зимой, на юге и на севере."

Тези забележителни мисли тласнали развитието на съветското сладоледено дело. Днес в контекста на демократичните преобразования можем да кажем, че в епохата на сталинските репресии сладоледът трябва да е бил схващан като гастрономически антоним на зловещата дума размразяване, свързана с управлението на Никита Хрушчов.





Сладолед с пъпеш и бишкоти

Продукти: 3 белтъка, 100 г пудра захар, 1 ч. ч. прясно мляко, 6 бишкоти, 500 г обелен и изчистен от семките пъпеш, 4 топки сметанов сладолед, няколко пресни малини за украса.

Белтъците се разбиват с пудрата захар и се разреждат с прясното мляко. Слагат се на огъня да се сгъстят на водна баня. След като изстине напълно, полученият крем се разпределя в големи чаши. Върху него се нареждат нарязаните на парчета бишкоти и кубчета пъпеш. Отгоре се слага по една топка сладолед и се украсява с оваляни в захар малини.



Малинов сладолед с кисело мляко

Продукти: 600 г малини, сок от 1 лимон, 6 жълтъка, 200 г захар, 500 г кисело мляко.

Измитите малини се смачкват на пюре с лимоновия сок и се претриват през цедка. Жълтъците се разбиват със захарта и се слагат на огъня на водна баня да се сгъстят като крем, след което се охлаждат. Смесват се с малиновото пюре и разбитото кисело мляко и се разбъркват добре. Сместа се изсипва в пластмасова кутия с капак и се замразява във фризер или камера на хладилник, като от време на време се разбърква. Сладоледът се сервира на топки, украсен с цели малини.



Сметанов сладолед с ванилия

Продукти: 500 мл прясно мляко, 400 г сметана, 200 г захар, 5 г желатин, 2 пакетчета ванилия.

Млякото, сметаната и захарта се смесват и се кипват за малко. Желатинът се накисва предварително в малко студена вода и след като набъбне, се прибавя към горещата смес и се разбърква, докато се разтопи. Сместа се прецежда, ароматизира се с ванилията и се оставя да изстине, след което се замразява.



Шоколадов сладолед

Продукти: 500 г сметана, 100 г шоколад, 1,5 ч. ч. пудра захар, 3 яйца, 2 пакетчета ванилия.

Сметаната се разбива с половината от захарта, а яйцата - с останалата половина. Двете смеси се разбъркват внимателно и се прибавя шоколадът, разтопен с няколко супени лъжици прясно мляко или сметана. Накрая се слага и ванилията. Сместа се изсипва в подходящ съд и се замразява във фризер или в камера на хладилник. Сладоледът се поднася украсен с плодове от сладко или полят с ликьор.



Пламтящ сладолед

Продукти: 8 топки сладолед по избор, 4 с. л. смлени орехи, 4 с. л. сладко от вишни, череши или ягоди, 4 кръгли бисквити, 4 с. л. захар, 2 с. л. ром, 2 с. л. чист спирт.

В охладени чаши за сервиране, за предпочитане метални, се разпределя сладоледът. Украсява се със сладкото и се поръсва със смлените орехи. Най-отгоре се закрепва по една плоска бисквита, върху която се сипва една лъжица захар, напоена със смес от ром и спирт. Чашите се нареждат на поднос, захарта се запалва и сладоледът се поднася при загасена светлина.



Сладоледена шарлота с праскови

Продукти: 7 праскови, 25 бишкоти, 500 г сметанов сладолед, 1 ч. ч. вода, 70 г захар, 100 мл вишновка.

От захарта, водата и вишновката се прави сироп, в който се потапят леко бишкотите и се нареждат изправени около вътрешната стена на дълбока стъклена купа за компот. Покрива се и дъното на съда. Прасковите се измиват, обелват се и се пускат за 2-3 минути във вряща вода. Четири от прасковите се нарязват на четвъртинки, нареждат се върху бишкотите на дъното на купата и се оставят в хладилника. Малко преди сервирането върху бишкотите и прасковите се разстила сладоледът, заглажда се и се украсява с половинки от останалите праскови.





Страницата подготви: Ясен Бориславов



Текстове към илюстрациите:

1. Георг Опиц, "Терасата на Cafe de la Rotonde" 1814 г. В навечерието на Реставрацията сладоледът си оставал едно от непоклатимите завоевания на Френската революция.