Атанас Семов става особено разговорлив по темата за АЕЦ "Козлодуй" на малката кокетна тераса на жилището си на 14-ия етаж, от която се разкрива невероятна панорама "към половин България". Обяснява АЕЦ като национална кауза. Но от разговора става ясно, че вече се е превърнала и в негова лична. Той участва в юридическия екип, който подготви завеждането на дело в Първоинстанционния съд на Европейските общности в Люксембург заедно с главния секретар на Българската асоциация по международно право д-р Маргарит Ганев и други колеги.
В събота дойде съобщението, че искът е отхвърлен, защото няма решение на Европейската комисия за затваряне на АЕЦ "Козлодуй". "Това е безспорен успех, защото позволява да се поиска цялостно преразглеждане на въпросите за АЕЦ "Козлодуй", вкл. и за малките блокове", разпалено обяснява Атанас. 32-годишният юрист е син на известния писател и публицист проф. Марко Семов. Има неговия поглед и неговия специфичен тембър. И той като баща си мисли за народните работи, има отношение към словото, макар и по-рядко пише публицистика. Разказва, че прописал на машина, преди да пропише на ръка...
"В моята убеденост в каузата за АЕЦ няма нищо енергетично, нищо икономическо и нищо политическо.
Аз съм влюбен в Европа
и исках да намеря разумно и красиво обяснение за поведението на ЕС към нашата централа", обяснява Атанас. Той определя ЕС като едно от най-големите постижения на XX век, съпоставимо по значение с компютъра, защото е първият успешен опит в историята на човечеството между многократно воювали по-рано държави да бъде направена невъзможна нова война, обяснява Атанас Семов. И добавя още един аргумент - ЕС е и първият опит да се премахнат граници между държави, без да ги пресича войска.
Още като ученик по-големият син на Марко Семов се палел от национално значими идеи. Заедно с Петър Волгин, с когото били съученици в класическата гимназия, тайно и страстно четели перестроечна литература и български възрожденци. "Така се разболяхме от идеята за "революция отчаяна, незабавна", разказва Атанас. През 1987-а двамата направили в гимназията табло на гласността, на което лепели откровени антипартийни и реформаторски изрезки и собствени текстове. Затова в 12-и клас го избрали за секретар на училищния комитет на комсомола и първата му работа била да запише цялата комсомолска организация в Комитета за защита на град Русе. Разпуснал и всички комсомолски дружества по класове.
Службите поставили под наблюдение Семов и Волгин
В отговор, "те, глупаците", продължили с инициативите си и в казармата. Поставили си като задача да блокират възможността армията да бъде използвана срещу народа си, "когато се вдигне на бунт". Започнали просветителска работа, подготвяли цялостна нелегална организация в ШЗО "Плевен" и други поделения, където имали приятели. Набирали хора, на които да разчитат при всенародно въстание, говорели за свалянето на Тодор Живков, разпространявали стихове срещу него и Политбюро.
Арестували Семов и Волгин точно на рождения ден на Атанас на 23 март 1989 година. Разжалвали ги, изключили ги от комсомола и ги пратили в трудови войски - него в Пловдив, а Петър - в Сливница. Били са обвинени по най-страшните текстове от НК - чл. 107 и чл. 108 за престъпления срещу социализма и подривна дейност в армията и по чл. 273 - за обида на държавния глава. Тези членове предвиждали и смъртна присъда. По същото време Марко Семов е уволнен от телевизията заради поведението на сина му. Затворът на двамата млади бунтовници се разминал след намесата на зам.министъра на вътрешните работи ген. Григор Шопов, а случаят е приключен от ген. Атанас Семерджиев, за когото Атанас Семов говори с голямо уважение.
През 1991-а бунтарят успява да се срещне с Тодор Живков, тогава под домашен арест на ул. "Секвоя".
Мислехме, че Живков е виновен за всичко,
но след разговора ни разбрах, че той е бил крупен държавник в сравнение с тези, които дойдоха след него, признава Атанас Семов.
По темата "Националноосвободителният идеал в развитието на българската поезия" Атанас получава най-високата оценка на изпита по българска литература в Софийския университет - 5,75. Записва философия още преди казармата, през 1988 година, защото тогава искал да громи политиката, базирана върху марксизма-ленинизма. В края на първата година от следването си по време на демокрацията се прехвърля да учи право. "Чудесната юристка и журналистка Цветана Тошева, семеен приятел на родителите ми, ме заключи у тях цял ден и ме пусна да си тръгна едва когато обещах, че ще се прехвърля да уча право", разказва Атанас. "За този ключ поднасям огромен букет на гроба й", добавя малко тъжен, потънал в спомените си.
Към европейското право, което е специализирал в Нанси, Франция, пък го насочил акад. Илчо Димитров. За съжаление в живота ми се оказали голямо влияние хора, за които сега само купувам букети, обяснява младият юрист, и добавя имената на Николай Генчев и Николай Хайтов.
В момента той е асистент в СУ, води упражнения по "Право на ЕС" и на въпроса за състоянието на образованието махва отчаяно с ръка към бюрото си - там пази цяла купчина "потресаващи примери за неграмотност!..." Казва, че работи по 15-18 часа на ден. Заплатата му на асистент е 200 лева. А всеки месец трябва
да връща на банката по 350 лв.
от огромния заем, който е взел, за да си купи маломерния двустаен в "Младост 1". Не мога да си позволя да изпусна нито един наш или европейски проект, в който имам възможност да се включа, обяснява той...
В АЕЦ "Козлодуй" попаднал заради семинар преди 3 години. Тогава станало дума как може да се защити нашата централа от натиска на европейските институции и кръвта на младия бунтар кипнала. "Пръкна се идея да бъде създаден комитет за защита на АЕЦ с изтъкнати общественици и хора с доказан авторитет", спомня си Атанас. Той активно се включил в техническата подготовка и учредяването му. В него влезли хора като професорите Стефан Воденичаров, Георги Марков, Георги Бакалов, Дойно Дойнов, Александър Чирков, театралите Вили Цанков, Рангел Вълчанов и Венцислав Кисьов. Подкрепата си дала и "голямата Гергина Тончева",. Самият Атанас не влязъл в комитета, защото "му бил нисък пагонът". "Целта на този комитет беше да събудим националното чувство относно българското национално богатство АЕЦ "Козлодуй", обяснява младият юрист.
Според него точно този комитет е започнал истинската битка за АЕЦ и е отпушил бутилката. По инициатива на комитета за по-малко от три месеца е събрана
най-голямата подписка в България - 520 хиляди гласа
с искане за референдум за АЕЦ "Козлодуй".
Днес Атанас Семов вече има свой отговор на въпроса защо ЕС иска да си затворим централата. Колкото и напред да е отишла Европа, тя очевидно не е успяла и никога няма да успее да излезе от мощната власт на икономическия интерес, философски заключава Атанас. Първият интерес срещу АЕЦ "Козлодуй" е финансов. В румънската АЕЦ "Черна вода" са вкарани над 1 млрд.долара от западни страни с идеята тя да продава електроенергия на Балканите, обяснява Семов. Според него за този натиск не са виновни румънците, а инвеститорите, които искат да си върнат парите. Вторият натиск идва от различни екодвижения, които по принцип са против ядрената енергия и зад които нерядко също се крият икономически интереси, например въглищното лоби. Най-старият интерес е атаката срещу съветските технологии като част от борбата за нови енергийни пазари.
В Индия и Китай предстоят огромни инвестиции в нови ядрени мощности. Битката е дали тези мощности да бъдат руски или западноевропейски и
АЕЦ "Козлодуй" се използва като оръжие
в тази борба, обяснява Атанас Семов. Затварянето на нашата централа тогава се разглеждаше като силен аргумент в полза на западняците. "Днес обаче Г-7 вече е Г-8 и в лицето на САЩ и Русия имаме по-скоро надеждни защитници!"
Според 32-годишния юрист въпросът за АЕЦ "Козлодуй" отдавна е излязъл от своя технологичен, икономически и политически контекст и вече опира директно до въпроса за българското национално достойнство...
Атанас е луд за тенис и футбол, но последната година не му остава време за удоволствия. В 56-квадратната панелка живее "с едно чудесно момиче", но намира брака за отживелица, вредна за едно добро семейство. С горчива самоирония признава, че от години не е чел художествена литература, "освен стихосбирката на още един мой благодетел, дипломата Ленко Лалов, който миналия месец също се нареди в списъка за цветята..."
|
|