|
- Г-н Тошев, в СДС смятате ли, че убийството на отец Камберов ще доведе до ескалация на напрежението в църквата или то ще бъде повод за преосмисляне на проблемите?
- Това убийство потресе цялото общество. То беше извършено по особено жесток начин и причината бе разгорял се спор по църковния въпрос. Това беше повод СДС да заяви една позиция в пленарна зала, която смятам, че беше посрещната с подкрепа от всички. В позицията се казва, че не може да има повече намеса в работите на църквата, че тя е независима от държавата и най-малко партиите могат да се месят в църковните въпроси. Ние няма да подкрепяме никакви групи на клирици и миряни, които работят за разцепване на църквата, които работят за разкол. Смятаме, че СДС трябва да даде подкрепата си на процесите на единение на православните християни.
- Давате ли си сметка каква е вината на СДС за сегашното състояние на църквата?
- Смятам, че всички трябва да си дадат сметка, докъде стигат нещата и да се положат усилия от всички спорещи страни - да се намери разбирателството.
Не бива да се забравя, че през 1998 г., по времето, когато СДС управляваше България, на Всеправославния събор в София беше постигнато помирение. Тогава беше прието покаянието на участвалите в конфликтите в църквата. Епископите около дядо Инокентий посетиха патриарх Максим, върнаха си енголпиетата - това е знак за достойнство на епископ, а на другия ден патриарх Максим им върна тези достойнства. И по този начин те показаха, че са готови на обединение.
- В декларацията от миналия четвъртък се подчертава, че СДС поема своя дял от отговорността за конфликтите в църквата. Откровено ли сте писали този текст?
---------каре------------
- СДС няма пряка намеса в църковния конфликт. Навремето, когато Христофор Събев бе член на СДС, той сам извърши тези действия, които доведоха до отцепване на част от епископите. По-късно той напусна и тази част и формира трета група, но за това нито ни е питал, нито ни е информирал предварително.
----------------------
- По-късно имаше доста примери за предпочитанията на СДС към едно от крилата в църковния спор. Лидерите ходеха само в техните храмове. Софиянски регистрира Инокентий като софийски митрополит, а софийски митрополит е патриархът...
- Аз лично съм посещавал служби и на трите крила в спора. Защото смятам, че по този начин би трябвало да се поддържа един диалог. Не бих искал да мисля, че това разцепление, което се случи през 1993 г. ще остане завинаги.
Да, съгласно чл. 14 от устава на БПЦ патриархът е софийски митрополит. Софийският кмет наистина регистрира софийски митрополит, но този въпрос се оспорва, тъй като дядо Инокентий не е патриарх. В новия закон за вероизповеданията ще се разгледа как се регистрират местните подразделения на различните вероизповедания и ще намерим начин да се избегнат такива оспорвания. Централното ръководство трябва да има право да посочва кой е негов представител на съответното място. Трябва да има опростена процедура за регистрация - да не минава винаги през съд.
- Защо казвате "трите крила в спора"? Кое е третото крило?
- През 1993 г. се отдели група около епископ Фотий - това са привържениците на стария календар. Всъщност, тяхното отделяне започна още през 1968 г. с приемането на новия календар, когато трима от преподавателите в Духовната академия се отделиха и отидоха в Княжевския манастир. През 1993 те окончателно напуснаха БПЦ и заявиха, че ще се върнат при условие, че църквата се обедини, постави за решаване въпроса за календара и да бъде осъден екуменизма - това е течение за сближаване на религиите. БПЦ прекъсна участието си в Световния съвет на църквите, където се извършват такива молитви, което бе крачка към обединението.
- Щом Всеправославният събор е бил толкова категоричен, защо църквата днес не е единна?
- Защото до момента една част от епископите не са влезнали в общение. Т.е. - няма извършена съвместна литургия. Очаквам, че ще се стигне до такова обединение. В България може да има различни вероизповедания, но църквата е една и неделима.
- Казвате, че църквата е една и неделима, а българското й подразделение се ръководи от един духовен водач и това е патриархът?
-------------
- Всеправославният събор потвърди йерархичното ръководство на църквата, което се ръководи от българския патриарх Максим. Разбира се, тук трябва да отбележа, че същият всеправославен събор потвърди епископските достойнства на епископите около дядо Инокентий. Те признаха Светия Синод и Светият Синод ги призна. Проблем е, че една част от епископите не искат да влизат в общение...
- Колко са те?
- Не мога точно да кажа, около 10 са. Смятам, че и двете страни би трябвало ясно да си дадат сметка, че така не бива да продължава. Разбира се, ние не можем да се намесим директно в това нещо и затова призовахме патриарх Максим и дядо Инокентий да се срещнат и да решат въпроса за обединението, което се очаква от всички българи.
-----------------
- Очаквате, че патриарх Максим и дядо Инокентий ще седнат на една маса?
- Да, ние очакваме от тях това. Разбира се, ние не може да се намесим. Като партия ние сме част от държавата, а не сме част от църквата.
Разбира се, в миналото имаше намеса в църковните дела от страна на държавата. Църквата беше превърната в заложник на държавата по времето на комунизма, което сега по никакъв начин не трябва да се допуска. Църквата трябва да получи пълна автономия, за да може да изиграе тази обществена роля, която се очаква от нея.
- Парламентарната ви комисия може ли да бъде посредник в споровете?
- Аз не смятам, че комисията трябва да се намесва в църковните спорове, те са изцяло от компетентността на църквата. Но ако става въпрос за разговори в лично качество - аз винаги съм заявявал, че съм готов да участвам с всички спорещи страни. Най-добре е те директно да влязат в контакт и да решат всички спорни въпроси. Включително и въпроса за признаване на тайнствата - кръщене, венчаване, църковния брак, миропомазването, вземането на причастие.
- Какъв е проблемът тук? Единият синод не признава венчавките, извършени от другия?
- Именно. Те не трябва да се поставят под въпрос, защото касаят голям кръг хора. Трябва да се признаят от двете страни, трябва да не се оспорват. Този въпрос стои.
- Стои ли и въпросът с имотите?
- Смятам, че това е въпрос на законодателство. Трябва по-ускорена реституция на имотите. Други вероизповедания вече получиха имотите си. Православната църква също получава имоти, но този процес тече бавно. В рамките на църквата има спорни имоти и затова ние призоваваме да няма самоуправство. Не може свещенослужители да превземат манастири. Това не е редно.
- Как стои въпросът с регистрацията на Българската православна църква? - БПЦ е юридическо лице. В момента. Не е вярно, че тя не е регистрирана, както твърдят някои хора. И църквата, и нейният устав са регистрирани през 1950 г. Няма нов устав на БПЦ - действа този, който е приет по времето на патриарх Кирил. Имаше оспорване на ръководството, което е проблем на самата църква, но Всеправославния събор потвърди йерархичното ръководство.
Спорът се породи от това, че няма регистрирано ръководство. Има регистрирано юридическо лице и устав, но няма регистрирано ръководство. Това създава предпоставки за оспорване. По действащия закон това ръководство трябва да бъде регистрирано в Дирекцията по вероизповеданията. Новият закон предвижда това да става по съдебен ред в Софийски градски съд.