Черноморието ни предлага през лятото нагледна илюстрация на цялата българска икономика. С цялата блъсканица и хаос из който се щурат десетки проверители, крайният резултатът е



скъп и некачествен продукт.



В претъпканите курорти се вихри едно типично нашенско печалбарство на чаршийната икономика, където редом до луксозни хотели са разпънати неугледни сергии, по прашните алеи с изкорубени тротоари туристите едва се разминават с абулантни търговци, файтонджии, магаретари, чейнчаджии и спецове по всички видове съмнителни продажби. Не личат никакви остатъци от градоустройство и търговско планиране, всеки се е настанил където е сварил и предлага каквото му скимне и колкото може. Общ белег е само скъпотията, граничеща с измама. Обикновено обвиняваме за всичко това търговеца-частник и присъщата му стръв към голяма печалба срещу нищожни разходи. Нищо подобно,



частникът не е виновен



за това, че е намерил някаква своя ниша на пазара. Напълно естествено е такъв голям и многолюден пазар като известните ни курорти, да привлича всякакъв вид търговци. Нормално е, че всеки от тях се стреми да получи максимално възможните постъпления от гостите на курорта, чиято платежоспособност в пъти надхвърля скромния домакински бюджет на българина. Отговорност за състоянието на целия туристически комплекс трябва да се търси от онези, чието право е да организират и поддържат реда на този пазар и които благодарение на това право получават и доходите от продадените и дадените под наем обекти и търговски площи. Истината е, че



държавата носи вината



за наложения модел на безогледно печалбарство, превърнал спокойните ни в миналото курорти в ориенталски битпазар. Цялата политика в туризма е насочена към идеята да се напълни с цената на всичко държавната хазна. Затова първо бяха продадени хотелите - преди да са готови застроителните планове. Бяха продадени без земята, за да може за самия поземлен парцел да се води нов пазарлък и да се съберат още по-високи цени (толкова по-високи, колкото повече незаконно строителство е извършено върху парцела. Накрая бяха изнесени за продан по свръхцени празните пространства между хотелите за построяване на нови заведения, магазини и обикновени бараки. Тук на живо се разиграва



приказката за трите кожи,



които лакомата държава смъква от търговеца. След като веднъж е продала всички обекти в курортите, сега държавата рентиерства и събира тройни такси и налози за "поддръжката на общите части" на курорта (тоест тъкмо за това, което тя трябва да върши, но не прави). Със самия приватизационен договор всеки собственик на обект е задължен да плаща цена за въпросната поддръжка на фирмата-собственик на общата инфраструктура. Не е съвсем ясно за какво се плаща, тъй като за вода, канализация, ток и телефони всеки си плаща отделно на съответния монопол. За влизане на автомобили в курорта също се плаща отделно и яко. Отделно се плаща и т.нар. курортна такса, изчислена върху броя легла в хотелите. Тези пари прибира общината - също с претенции, че поддържала въпросната обща инфраструктура. Но това не стига и държавата се прeсяга за трето парче от баницата на туризма,



плажните концесии,



за които също се обявява търг и се събират постъпления. Естествено концесионерът, който веднъж си е платил на държавата концесионната цена прави всичко възможно да си получи обратно платените пари, разходите по поддръжка на плажа и своята печалба за дейността. Тъй като държавата изрично му е забранила да събира входна такса, той трябва да намери други начини да събере постъпленията от дейността. И естествено превръща плажната ивица в нова търговска зона, поредния битпазар с чадъри и шезлонги, заведения за хранене и пиене, препъващи се през туристите тълпи от амбулантни търговци и плажни чейнчаджии. Ето така



фискът съсипва туризма.



Лакомията на държавата е причината и за хаотичното предлагане на нискокачествени услуги, и за бeсните цени. Високите цени на обектите и земята, тройното плащане за неподдържаната инфраструктура и плажните концесии - всичко това надува цените на предлагания продукт. По мои сметки от всеки лев приходи от черноморския туризъм поне 40 ст. отиват право за рентиерите на туризма - държавата, общините и търтеите - "инфраструктурни фирми". Така не може да продължи. За да имаме конкурентоспособен туризъм и в бъдеще, първо трябва да се обуздае лакомията на държавата и да се наложи ред в курортите.