|
Смъртта на Христо Фотев е голяма загуба за българската поезия. Той принадлежи на поколението, последвало моето. Ние не се знаехме отблизо, но аз винаги съм следял проявите на неговата чудесна лирическа дарба. Убеден съм, че най-хубавото, създадено от него, особено стиховете за любовта - ще остане в съкровищницата на съвременната ни поезия.
Миряна Башева:
Не помня по-непресторен Бохем - а всички се преструвахме. Вродената му принадлежност към "Сезона на легендите и чашите" беше неговият начин да бъде религиозно отговорен към Поезията. Не познавах по-Любовен български поет...
И вече няма да познавам.
Господи, колко бе истински!
Калина Ковачева:
Много ми е тъжно. Толкова пъти, когато съм тръгвала към морето, усещането за празник не ми го е създавало морето, а Христо Фотев. Ходехме често в културния клуб в Бургас - там винаги имаше различни хора, но Фотев правеше настроението.
Винаги съм харесвала поезията му. Но едва преди 3-4 години, прочетох целия том негови стихотворения, издаден от Гранитски, и разбрах, че не съм го познавала досега. Преоткрих Фотев за себе си. Аз знам наизуст най-популярните му стихотворения, но той е много по-голям поет, отколкото всички си мислим. Болно ми е, че си отиде. Страната ни още веднъж осиротя. Като от епидемия почнаха да си отиват големите ни имена в културата, не е от добро това.
Христо беше невероятен.
|
|