Приключилият наскоро процес срещу бездетното американско семейство Еделвина и Стивън Лешчински, което бе осиновило три сестри от Русия, е илюстрация на привидно изключващи се тези - справедливостта може и да не е възтържествувала, но присъдата е полезна.

На 21 януари 2010 г. най-малкото от сестричетата, което е на 12 години, се появява в училище в Джонстаун, щата Колорадо, със синина под едното око, разказва сайтът на колорадската телевизия 9news. В отговор на учителски въпрос момичето отвръща, че синината е от скиорска обувка, която майка му хвърлила по нея. За учителката това е "извънредно положение" и тя вика полицията. След разговора с момичето следователите стигат до извода, че трябва да "копаят" по надълбоко и впоследствие показания пред тях дават другите две сестри - на 13 и 14 години. Една от тях разкри, че осиновителите ги карали да правят стотици лицеви опори, като под бедрата им били слагани дъски с пирони. Понякога ги карали не да правят лицеви опори, а да стоят над дъските, като се опират с юмруци на пода. Една от сестрите трябвало да стои в това положение цели 40 минути. Друга пък била наказана да пробяга 72 км за три дни, защото твърде дълго дъвчела храната. Сестрите били карани от майката Еделвина да се бият по главите. Освен това родителите ги биели с колани и дървени пръчки. Лекар открил у една от тях сериозна деформация на лявата ръка. Приемните родители са прилагали и унизителни наказания - пълнели устите на момичетата с вода от градински маркуч, докато те не започвали да се давят и да изхвърлят водата обратно. Карали ги и да косят трева с ножици. Повечето от наказанията са били извършвани от Еделвина, докато Стивън просто наблюдавал или пък контролирал изпълнението на наказанията. От показанията на сестрите следователите разбрали, че са



"попаднали на цяла система от наказания,



прилагана към децата", както твърди руската агенция РИА "Новости". През март 46-годишната Еделвина и 43-годишният Стивън са арестувани, а през май срещу тях са предявени 5 обвинения за жестоко отношение и насилие от средна тежест над децата си. За деянията си Еделвина Лешчински би могла да бъде осъдена на затвор до 6 години. Впрочем тя е филипинка, а семейството й е емигрирало в САЩ през 1968 г.

След това грижите за момичета са поети от лелята на обвиняемия Ди Лешчински и нейния съпруг Дейв. Трите руски сестри са били осиновени преди 5 години.

В хода на процеса във Форт Колинс единият от адвокатите на семейството - Скот Робинсън, заявил, че осиновените момичета "в миналия си живот са били принудени да лъжат, крадат, за да оживеят" и Еделвина е трябвало да прибегне към по-жестоки методи на възпитание, за да ги отучи да лъжат. Според него само някои наказания "са предизвиквали краткотрайни травми". Другият защитник Аликзандър Гарлин потвърди, че на Лешчински им се е налагало да прибягват до определени мерки спрямо трудно възпитаваните деца, но добави, че не е съгласен с полицейските формулировки за извършено насилие над тях. Той припомни, че клиентите му "са осиновили трите руски дъщери от добри подбуди".

Срещу Лешчински обаче са свидетелствали техни роднини и съседи. В съда лелята Ди казала на племенника си: "Ти не можеш да ги възпитаваш, Вини. Те успяха да оцелеят въпреки садистките ви мъчения. Никой не заслужава с него да се отнасят като към военнопленник, особено в Америка". Лелята изразила задоволството си, че сестрите вече не живеят в семейството на племенника й. Според медийните съобщения дори родителите на Стивън свидетелствали, че Еделвина е обработвала сина им, за да се извършват издевателствата спрямо децата.

По искане на заместник окръжната прокурорка Рини Доук сестрите не са били подложени на изпитанието да дават показания и в съда, съответно да отговарят на въпросите на адвокатите. На последното заседание, на което присъствали сестрите и още 50-ина души, прокурорката прочела становище от името на две от сестрите. Третата обаче направила собствено изявление. Тя заявила,



"че е живяла в кучешка колиба



в продължение на една седмица и са я принуждавали да стои на главата за дълъг период от време". Момичето проплаквало, но съумяло да дочете докрай изявлението си. Много от присъстващите също се просълзили.

Всъщност развръзката настъпила именно на последното заседание на 2 юли. Тогава прокурорката Рини Доук обявила условията на извънсъдебното споразумение, което било постигнато преди това. Срещу признаване на вина и отказ от родителски права, Лешчински няма да отидат в затвора. Еделвина се признава за виновна за "жестоко отношение към децата, довело до сериозни травми" и за още няколко правонарушения. Мъжът й също признава вината си в извършване на жестокости, макар и в по-малка степен. Двамата също са приели да нямат никакви контакти с трите сестри.

Както Рини Доук заяви пред съда и медиите, обвинението се е съгласило на споразумението и се отказва от искането за затвор, след като Лешчински са приели да се откажат от родителските си права спрямо момичетата. Санкцията за тях е лишаването им от тези права, поясни тя.

Въз основа на споразумението съдът в колорадския окръг Ларимър осъди Лешчински условно с 4-годишен изпитателен срок и 400 часа общественополезен труд. Решението на съда гласи още, че на Лешчински се забранява да поемат грижи за деца под 15-годишна възраст. Семейството трябва да мине специални родителски курсове и психотест. Забранява им се да напускат щата без разрешение на властите, а по време на пробацията ще се намират под надзора на правохранителните органи, уточни сайтът Coloradoan. Един от пунктовете на присъдата гласи, че Лешчински, които впрочем нямат деца, трябва писмено да се извинят на трите сестри. Те окончателно минават под опеката на семейството на лелята на Лешчински, но докато не им бъде намерено ново семейство.



Присъдата обаче остави противоречиви впечатления



"Правосъдието не възтържествува", заяви Дейв, съпругът на лелята на Стив Лешчински. "Заради това, което са преживели тези момичета, Еделвина би трябвало да прекара известно време зад решетките, за да разбере какво значи да си пленник", поясни той. В този смисъл присъдата може и да не е максимално справедлива. Може обаче да се приеме, че тя ще бъде резултатна. Взети са мерки не само Еделвина и Стивън да не измъчват повече момичетата, но и да не правят това срещу други деца - именно затова им се забраняват родителски права върху деца под 15-годишна възраст. Решението пък за "родителска квалификация" и психотест също е превантивна мярка - не минат ли квалификация и теста, няма да имат правото да осиновяват други деца.

Проблемите с отглеждането на осиновени в Америка руски деца се появиха през последното десетилетие и влязоха в дневния ред на двустранните отношения. В момента например е отправено обвинение срещу американско семейство от Аляска за жестоко отношение към осиновеното русначе Даниил Бухарин. Майката Джесика Бигли е обвинена, че възпитава непослушния син, като го облива със студена вода (Аляска е все пак арктически щат) и го кара да изплаква устата си с лютив сос. По официални данни в момента в САЩ живеят около 60 000 осиновени деца от Русия. Заради лошо отношение обаче са загинали 17 руски деца, известни са и десетки случаи на жестоко отношение към осиновени деца от Русия. Всъщност кулминацията бе миналогодишния случай с Артьом Савелиев, когото осиновилата го американка го върна в Русия, като го качи на самолет без придружител и с бележка в ръка, че се отказва да го възпитава занапред. Тогава Русия спря осиновяванията.

Те обаче се възстановяват отново благодарение на подписаното миналия месец споразумение. С осиновявания вече ще занимават само специално упълномощени агенции, а в САЩ контролът по отглеждането ще се осъществява от единен федерален орган. Забранява се и т.нар. независимо осиновяване чрез посредници, при което се цели повече печалба вместо истинска грижа за детето. Занапред за осиновявания американците ще могат да се обръщат само към въпросните агенции, които ще имат лиценз и в Русия. Досега в САЩ въпросът с осиновяванията се решаваше на щатско, а не федерално равнище и всеки щат сам решаваше как точно да се извършват те.