Полицейското насилие в България е проблем. Това, макар и след сериозен обществен натиск, признаха и от ръководството на МВР. Дори организираха кръгла маса по темата. Чуват се какви ли не идеи. Например за законодателни промени, които да върнат старото положение, военните прокурори и съдии да разглеждат делата срещу служители на МВР. Чуха се дори идеи това да правят новите специализирани магистрати, които трябва да заработят от началото на следващата година.

Важното обаче е не кой гледа делата. Санкциите за нанесена от полицай телесна повреда не са леки - от 3 до 15 години при тежка, от 2 до 10 при средна и до 3 г. за лека. А всеки случай на насилие или злоупотреба с власт от хората, които трябва да охраняват реда и закона, да бъде бързо разкрит и наказан безкомпромисно. Защото снизходителното отношение на съдебната власт и към МВР, в крайна сметка обрича държавата да бъде осъждана в Страсбург, обезщетенията за което увисват върху данъкоплатците.



Половината от разследванията за полицейско насилие изобщо не стигат до съд, тъй като се прекратяват. Това показа неотдавна справка на Върховната касационна прокуратура (ВКП), поискана от "Сега". От справката не става ясно какви са причините за това действие на прокурора, но по закон наказателното производство се прекратява, когато се намери, че обвинението не е доказано. През 2010 г. в страната са образувани и водени общо 72 дела за полицейско насилие, като 34 от тях са прекратени. 17 души са осъдени за това престъпление, но не става ясно какви са наказанията им - пробация, условни или затвор. Има и 1 оправдан. Вътрешният министър Цветан Цветанов, а и всички преди него винаги са на страната на полицаите и ги защитават до дупка, като така малко или много оказва натиск и върху съда.

"Сега" откри приключили съдебни дела срещу полицаи, завършили с условни присъди. А понякога минималната 3-месечна ефективна присъда може да изиграе по-добра роля както за извършителя, така и за колегите му, от максималното условно наказание. Очевидно то няма превантивна сила и не е ефективно.

Ето и две истории.

На 12 март 2009 г. Софийският военен съд е признал за виновни Петър Стойчев и Красимир Стефанов, автопатрул в село край София. За причиняване на лека телесна повреда на Росен Вергиев на 9 януари 2007 г., както и за злоупотреба с власт първият е осъден на 6 месеца условно. Присъдата на Стефанов е 10 месеца условна, тъй като за него съдът приема, че е причинил средна телесна повреда. Според обвинението двамата полицаи насила са извили ръцете на Вергиев и са му поставили белезници. Стефанов извил палеца на лявата ръка на баща му Стефан Вергиев и така го изкълчил. Освен това Стойчев неправомерно задържал за два часа в сградата на МВР Вергиев.

Двамата са осъдени да платят на Вергиев 1500 лв. обезщетение за неимуществени вреди, Стефанов отделно сам трябва да плати 5000 лв. на бащата, решават военните магистрати.

Всичко започнало, когато М.В., който още нямал 18 години, но изкарал шофьорските изпити, взел без разрешение колата на баща си и отишъл да плати в пощата тока на семейството, става ясно от присъдата на Военния съд. В центъра на селото бил спрян от автопатрул. И не само че нямал в себе си документи за колата, но и не носел своите. Вместо да заведе младежа в участъка, Стефанов му обяснил, че "ще има много актове за много пари". Попитал също така свидетеля колко пари има в себе си, за да му "прости". М. В. имал само 30 лв. Полицаите се изсмели, а Стефанов му обяснил, че "за по-малко от 100 лева е смешно да се говори". Момчето казало, че ще вземе парите от роднини. И патрулката го ескортирала до автосервиза на чичо му. Момчето им обяснило, че полицаите му искат 100 лв., защото са го хванали в нарушение. Възмутени, чичото и братовчедите излезли да видят кои са тези полицаи.

Тогава обаче полицаите наредили на младежа да се качва в колата си и да кара след тях, а на братовчед му Вергиев - да пусне "отвертката", което всъщност било гаечен ключ. Вергиев на свой ред възразил на полицейското разпореждане с аргумента, че братовчед му е без шофьорска книжка и някой от полицаите би трябвало да кара колата. На тази реплика полицай Стефанов отговорил: "Какъв си ти бе, дай си документите за самоличност!" Вергиев си подал документите, но от своя страна поискал полицаите да му се легитимират, защото били без значки. Тогава Стефанов го хванал за ръцете и започнал да ги извива, като му приложил и хватка, и мъжът паднал на земята и започнал да вика от болка. В същото време Стойчев отишъл до колата и взел белезници. Тогава се намесил бащата на Росен - Стефан, и поискал обяснение от полицаите и така ги насочил към себе си. Стефанов изкълчил палеца на бащата.

През това време Росен звъннал на 166, но бил проснат на земята, където му сложили белезници и го отвели в участъка заедно с баща му. Били държани 2 часа там, без да бъдат вписани в книгата за задържани и без законовите процедури - лекарски преглед, обиск, уведомление, че могат да ползват адвокатска защита и др. Били им съставени актове, с които трябвало да бъдат оправдани действията на Стефанов и Стойчев.

За бащата било написано: "отказване да представи документ за самоличност и не изпълнил полицейско разпореждане да се отдръпне при извършване на проверката на друго лице, осуетяване на полицейска проверка", а за сина - "при извършена полицейска проверка му бе разпоредено устно полицейско разпореждане - да остави отвертката, която държи в лявата си ръка, като отказа и осуети проверката".

Военно-апелативният съд оправдава Стойчев по обвинението за злоупотреба с власт, като приема, че му е било разпоредено да отведе хората в участъка от помощник оперативния дежурен. Затова Стойчев е освободен от наказателна отговорност и само глобен с 1000 лв. за леката телесна повреда

Горната инстанция обаче приема изводите на първата за телесните повреди и оставя условната 10-месечна присъда на Стефанов. ВКС оставя в сила решението на втората инстанция и така от 14 юни м.г. то е в сила.

Втората случка е от Велинград. На 7 септември 2009 г. Районният съд във Велинград оправдава Борис Груев, като полицай, автопатрул, през март 2007 г. (по времето на делото той вече е охранител в частна фирма, бел. а.) нанесъл поне два удара с крак по гръдния кош на Атанас Бакърджиев и му счупил две ребра и така му причинил средна телесна повреда.

Според обвинението Бакърджиев отишъл в РПУ-то във Велинград, след като разбрал, че синът му и още двама младежи от ромската махала са задържани заради кражба на касетофон от кола. В участъка му обяснили, че младежът наистина е задържан за 24 часа и ще бъде пуснат другата вечер, когато изтича срокът. Вечерта в управлението се събрали десетина души, близки на задържаните, сред които и Бакърджиев.

Полицаите свидетелстват, че те говорили на висок глас и открито се възмущавали, че близките им са задържани. След като синът на Бакърджиев бил пуснат, бащата го попитал дали е бил бит от полицейските служители. Момчето отговорило утвърдително и вдигнало блузата си, за да покаже синина на гърба си. Ядосаният баща започнал да буйства пред управлението, ритал кошчета за боклук, обиждал и псувал полицаите и се заканвал да ги съди до дупка. Полицаите му направили забележка да престане, но той продължил. След още няколко забележки бащата решил да си ходи и се приближил до колата си. Там до него дошъл Груев заедно с двама колеги полицаи. Груев поискал документите на Бакърджиев, а колегите му го извадили от колата. Тримата го отвели в участъка, където, по думите на мъжа, му нанесли побой, като първи започнал Груев. После Бакърджиев бил задържан за 24 часа и закаран в спешния център, за да бъде освидетелстван, каквато е полицейската практика. Лекарят установил, че мъжът е със стабилни медицински показатели, без външни следи от наранявания по тялото и главата, но е "видимо почерпен". Пред съда медикът разказва, че Бакърджиев, който изобщо отрича да е преглеждан, не се е оплакал, че е бит.

След няколко дни Бакърджиев постъпил в болница по спешност, откъдето бил изписан няколко дни след това с епикриза "счупване на ребро в лява гръдна половина, травматичен пневмоторакс". Медицинската експертиза, приета по делото, също показва счупени ребра и кръв в плевралната кухина.

Съдиите от Велинград обаче приемат, че обвинението не е несъмнено доказано и оправдават Груев. Травмата е доказана, но не и че е причинена от полицая. След няколко разходки на делото по инстанциите на 26 октомври 2010 г. Окръжният съд в Пазарджик признава Груев за виновен за нанесена средна телесна повреда и му определя условно наказание от 1 година. На 11 февруари т.г. ВКС го потвърждава и присъдата влиза в сила.

Очаква се от тази есен във ВКП да бъде създаден специален сектор, който да наблюдава делата и да обобщава непрекъснато практиката по тях. Досега те не са водени на специален отчет от никой отдел или сектор във ВКП. Най-пресният пример за отказ да бъде разследван полицейски произвол е казусът с ареста на Тенчо Попов. Видеозаписът показа как полицаите блъскат бившия главен секретар на финансовото министерство, стъпват на ръката му, а накрая се снимат за спомен. Още не е приключило и разследването за нахлуването на цивилни полицаи в дома на сем. Мустафови в Кърджали през юли м.г., когато пострада дъщеря им Ширин. През юни пък, след дълги години размотаване между инстанциите, с оправдателна присъда приключи делото за смъртта на Ангел Димитров-Чората.

Очевидно и съдът, и прокуратурата трябва да преоценят подхода си към делата срещу полицаи. За да има смисъл от въртенето на тежката съдебна машина. И правораздаването да не е просто отчитане на дейност.