- Юри Жиров умрял - телефонира ми Томски.

- Не - възразих глупаво, - Юри онзи ден ми беше на гости.

Томски ни беше поканил Юри и мен в Банско в къщата на очарователната Калинка. Калинка е жената на Томски. В Банско имаше джаз фест.

- Фестът ще е хубав - казах на Юри. - И мързелуването е хубаво. Мързелотерапия. Ако не щеш да ходиш на концертите, можем заедно да не ходим.

Но вместо към Банско Юри тръгнал за морето; там получил инфаркт и умрял.

Юри направи филма "Дишай" за обгазяването на Русе от румънски завод. Той монтираше кадрите така прецизно, сякаш бродира. Във Вашингтон се срещнах със Збигнев Бжежински. За разлика от Томски не умея да предразположа събеседника си, да се пошегувам. Почвам да споря и да се карам. Така стана и с Бжежински. Пратих по DHL интервюто заедно с едни никакви кадри от Вашингтон. Но Юри ги монтирал шеговито. Показал как един джогър натиска стената на US Конгреса и аз питам джогъра:

- Човече, ти да не искаш да събориш Конгреса на САЩ?

- Не сър - отговаря джогърът. - Аз правя изометрични упражнения.

После Юри показал как аз придържам Конгреса откъм обратната страна да не падне. Бойко Станкушев, като видял репортажа, тръгнал по "Леге" и срещу Археологическия музей застанал като... как се казваха... "кариатиди" май се казваха скулптурните фигури, придържащи фасади - застанал да подпира Първа българска частна банка на кьошето на "Леге" и "Съборна". Но тя и други банки паднаха продадени, за да бъдат ограбени българите.

Наум казах на Юри АДИОС МУЧАЧО и седнах да донапиша за Джералд Лонг. Потърсих го в интернет. Видях, че и той умрял. Пак казах АДИОС МУЧАЧО.

А на себе си казах: Родил съм се на 31 декември 1931-ва; баба ми Венета ме записала на 1 януари 1932-ра, за да ме вземат войник един набор по-късно. Умирането е станало мода и аз изоставам от модата.

Сега да доразкажа за Джералд Лонг. Джери пристигна в България като General Manager на Ройтерс. В БТА дешифрирахме Comtel, без да плащаме на Ройтерс. Ройтерс наричаше това ефирно пиратство. Някои сега ме поправят - не било пиратство, било хакерство. Не заслужавам такъв комплимент. Хакерите са компютърни виртуози; аз съм компютърен тъпунгер. Тогава нямаше персонални компютри, нямаше интернет, нямаше хакери.

От криптография бъкел не разбирах, нито сега разбирам. Не бях разбил шифъра на Comtel (бюлетина на Ройтерс за цените на лондонската борса). Само сравнявах нешифрованата информация във Financial Times с шифрованата радиоемисия на Comtel и се досещах кое съчетание от букви на каква дума отговаря. Така четях борсовите цени дни преди Financial Times да дойде по пощата.

Ройтерс, ако искаха, можеха така да завъртят шифрите, че в БТА неграмотници като мен, Иван Новков и Димитър Масларов да се пулим като сегашния емотикон, означаващ недоумение.

Изглежда не са искали - да не затрудняват многобройните си абонати по света, които за разлика от нас в БТА честно и почтено си плащаха скъпия абонамент за Comtel.

Почувствах се много дребен, когато застанах пред Джералд Лонг, мъж като скала. Бил гребец в отбора на Кеймбридж, после военен разузнавач.

Приятелят ми Фреди Криспин, дипломатически кореспондент в Лондон, ме бе инструктирал:

- Ако ти подаде ръка и каже "Хай-ду-ю-ду", също ще кажеш "Хай-ду-ю-ду" и толкова. Това е запознанство. Да не вземеш да обясняваш как си.

Фреди също умря. АДИОС МУЧАЧО!

Онзи ден при нашата зъболекарка Ингрид се засякохме с Иван Кулеков. Не се сетих да го питам вярно ли е, че в шуото на Слави, където той бил един от сценаристите, питали гостите си "Как си?" и те обяснявали как са. Ужас!

Джералд Лонг се родил в Ню Йорк, син на пощальон. Пощальонът молел хората, на които доставял книги, да му ги заемат да ги прочете и ги прочитал.

Синът му Джералд Лонг след Кеймбридж, войната и военното разузнаване останал в Германия да помага на немците да направят нови медии на мястото на хитлеристките медии. После поел Ройтерс. Успял да направи Ройтерс световна агенция, самоиздържаща се, без държавни дотации, конкурентна на световния пазар за новини. Нещо повече от бюлетин за цените на лондонската борса.

Джералд Лонг не ми каза "Хай-ду-ю-ду". Вместо да ме смъмри за пиратството, той ме тупна по гърба с лапата си, каза "Пират!", раздруса ми ръката и продължи да я друса и да се смее така добродушно, че накрая и аз започнах да се смея.

После не стана нещо особено. Всъщност нищо не стана.

Отидохме с Джералд Лонг в клуба на журналистите на улица "Граф Игнатиев". На него му харесаха агнешките флейки на скара с дървени въглища и лопушанското наливно вино. Той каза:

- Ще се абонирате за Comtel. Разбирам, скъпо е за вас. Ще плащате само едно "Token Payment". Само едно символично заплащане. Но ще станете абонати на Comtel. Никакво пиратство повече.

Така и стана.

После пихме не помня какво и после Фреди Криспин и аз едва успяхме да заведем Джери до хотела, който беше само на стотина крачки от клуба, и Траяна, жената на Фреди, придържаше Фреди и мен, понеже ние се подхлъзвахме по заледените софийски улици.

Джери продължил без нас. На другия ден, още махмурлия, изпратих Джери на летището. А той - свеж и ухаещ на Old Spice, който не можеш да сбъркаш с друг after-shave. Джери ми подаде едно листче, откъснато от бележник. На него имаше български текст; аз да му го преведа. Изумях, като видях, че на листчето има стихове:

"Реших да се оженя

Дорде съм още млад

Реших жена да диря

От род голям богат

Да знае да бродира

Да знае да чете

Пианото да плаче

Под нейните ръце"

След като сме се разделили с Джери, той предприел самостоятелна обиколка из нощна София и попаднал в заведение, където пеели стари градски песни. Там две възпитани момчета и две красиви момичета поискали разрешение да седнат на неговата маса. Едното момиче се казвало Ели-Лили. Той все с Ели-Лили танцувал. После Ели-Лили му написала думите на хубавия валс, който двамата танцували. После момчетата и момичетата откарали Джери с една джипка до неговия хотел.

Досетих се. Възпитаните момчета са били от проследяването. На Ели-Лили не й знаех истинското име, но тя наистина беше много красива и един италиански бизнесмен беше пощурял по нея, но, уви, на нея не й позволиха да замине с него в Италия.

Такива работи за ройтеровците. Те съобщаваха новините и борсовите сведения акуратно. Заставяха и абонатите си по света, дори най-незначителните, да са акуратни.

По-късно, по покана на Джери Лонг, видях ройтеровците. Тогава те бяха на Флийт стрийт и работеха около една много дълга елипсовидна маса. Елипсата като подкова, отворена в единия край, че жената с големия чайник да влиза вътре в подковата, не да долива на ройтеровците, надвесвайки се над тях. Твърде различно от сегашните "newsrooms" и студиата, направени от дизайнери със съмнителен вкус за водещи със съмнителен вкус.

Дали са богати капиталисти ройтеровците, не знам. Но капиталът, натрупан от доверие, е най-големият капитал. В Ройтерс почнали да го натрупват още когато информациите им пътували с пощенски коне и пощенски гълъби.

В по-нови времена Ройтерс не се увлече като Би Би Си да прави уж "разследваща журналистика" кой кому бил продал Олимпийските игри, когато олимпийската структура е продажна от горе до долу. Не взе да доказва, че българите искали да убият папата. Не се възторгна като "The Economist", когато US Буш-син, предрешен като военен пилот, театралничеше под светлината на прожекторите на палубата на боен кораб и рапортуваше "Mission accomplished" - мисията в Ирак е изпълнена.

Ройтерс си остана Ройтерс, защото честността е най-добрата политика. Така казал Джордж Вашингтон. Нищо че Сервантес го казал преди него. Всички политически мъдрости са северноамерикански, всички технически изобретения са руски.

Според карикатурист в "Ню Йоркър" честността е най-добрата политика, но не най-добрата практика.

И аз тъй мисля. Поради което съм възмутен от себе си. Сигурно и вие сте възмутени от мен. На едно мнение сме, значи.

Adios muchachos, companeros de mi vida. Debo alejarme de mi buena muchachada.



Jusautor DI copyright