Българите искат промяна, но най-вероятно ще гласуват пак за сегашните управляващи. Това е един от изводите, които могат да се направят от последните социологически изследвания. Съвсем конкретно това беше казано от една от агенциите за София, където голяма част от запитаните бяха заявили, че промяна в управлението на града трябва да има, но въпреки това ще гласуват за Йорданка Фандъкова. Самите социолози признаха, че това е парадокс, на който нямат логично обяснение. Подобен извод обаче може да се направи от всички социологически изследвания. В общи линии картината е следната - хората са недоволни, но въпреки това ГЕРБ запазва приличен рейтинг.

Най-логичното обяснение на този факт е, че



настоящите управляващи просто нямат солидна алтернатива



И въпреки недоволството на хората те не виждат нищо по-добро към момента. Повече от 2 години опозицията, която управляваше в миналия мандат, не успява да излезе от политическата криза, в която попадна след изборите. Основната причина за това е, че в БСП и ДПС на практика нищо не се е променило. Лицата на тези две партии, както и политическите им послания продължават да бъдат същите, на които хората гласуваха вот на недоверие на 5.07.2009 г. Няма как лидерът на БСП, независимо как се казва той, да печели доверието на хората, след като това е същият човек, който преди това е бил премиер и е загубил катастрофално изборите. И по върховете на соцпартията са все същите хора, които бяха там и в миналия мандат, което също не работи за издигането й в очите на избирателите. Що се отнася до ДПС, там дори повишиха изборните си резултати в сравнение с 2005 г. Но в движението продължават да си я карат по старому. Доган и компания консолидират избирателите си, плашейки ги с нов възродителен процес, и се опитват да изтъргуват по най-добрия за себе си начин солидната си електорална подкрепа. Докато това е така, ДПС е обречено да е в ъгъла на политическото пространство, независимо от изборните си резултати. Що се отнася до НДСВ, тази партия смени лидера и ръководството си, но това вече едва ли има някакво значение.

Странните предизборни нагласи на гражданите биха могли, разбира се, да имат и други обяснения. Вероятно много от тях не са чак толкова зле настроени към настоящото правителство. В крайна сметка на битово ниво хората не би трябвало да са особено недоволни от ГЕРБ. Рязането на лентички е повод за ирония и подигравки към Бойко Борисов. Но е факт, че той



все пак ще остави след себе си нещо, което можеш да видиш и пипнеш



А това винаги е била добра политика по отношение на широките народни маси, особено като се има предвид, че Борисов е първият по време на прехода, който се придържа към нея в такава степен. Легендарните чешмички на НДСВ бяха доста дребно начинание в сравнение със случващото се напоследък. Но както е известно, българинът винаги е недоволен и винаги иска промяна, особено в последните 22 години.

Възможно е също така парадоксалното съчетаване на искане за промяна и подкрепа за управляващите да се дължи на традиционната вяра в добрия цар - в случая генерал - който ще съумее да оправи недостатъците в управлението. Факт е, че личният рейтинг на Борисов все още е на добро ниво. Той вече не е първи, но онези, които са преди него, са част от неговото управление.

Местните избори, които в последните години са по средата на управленския мандат, винаги са били нещо като междинна контрола за партията или коалицията, която е на власт. Тази година контролата е още по-сериозна, тъй като ще има и президентски вот. Традицията в последните десетина години е избирателите да вдигат жълт картон на властта на местните избори на втората година от управлението. Ако за ГЕРБ нещата се развият по друг начин и партията се представи прилично на вотовете наесен, това ще бъде прецедент в съвременната българска политика. Подобно нещо не се е случвало от 1995 г., когато управляващата БСП спечели местните избори, а Клара Маринова гордо развя карта на България, оцветена преимуществено в червено. Дори да повторят този успех обаче, в ГЕРБ не трябва да забравят, че "картата на Клара" бе последвана от краха на Жан Виденов след малко повече от година. Спечелването на местните избори не гарантира втори управленски мандат. 2 години са достатъчно време желанието за промяна да надделее над подкрепата за управляващите сред обществото. Особено ако властта тръгне по пътя на самозабравата, каквито признаци вече се забелязват и в ГЕРБ.