През март тази година САЩ, Франция, Великобритания и съюзниците им от НАТО започнаха военни действия в Либия под предлог "хуманитарна интервенция". Американски дипломати и световните лидери фриволно разгласиха недоказани твърдения за насилие в Бенгази. Но тези думи не звучат днес, когато НАТО в името на бунтовниците (които и да са те), се готви да обсади Триполи - град с почти 2-милионно население.

Либийските бунтовници сега напредват към Триполи с помощта на натовските въздушни удари - това със сигурност ще доведе до истинска кървава баня за разлика от случилото се в Бенгази през зимата. НАТО подпомага бунтовниците, които блокират храната, водата и медицинските доставки към столицата, и спират онези, които имат нужда от специализирано лечение, да отидат в клиники в Тунис. НАТО бомбардира електроцентрали, оставя хората без ток и атакува с хеликоптери либийските полицейски постове, за да разчисти пътя за офанзивата на бунтовниците.

Независимо от това дали Муамар Кадафи ще бъде свален от властта в идните дни, войната срещу Либия вече е в безброй нарушения на резолюциите на Съвета за сигурност на ООН от страна на НАТО и на страни членки на ООН. Доставките на оръжие за либийските бунтовници, които сега се правят по въздуха, от самото начало са нарушение на резолюция 1970 на Съвета за сигурност на ООН (СС на ООН). Използването на военна сила от страна на бунтовниците в опита им да осъществят промяна на режима подкопава международното право и нарушава авторитета на ООН. Невинните цивилни жертви са безчет, а въздушните удари на НАТО продължават да излагат много хора на риск. Това нарушава резолюция 1973 на СС на ООН, чиято цел е защита на мирното население. Народът на Либия не може да понесе още един месец на тази "хуманитарна интервенция".

Водещите страни донори в НАТО - САЩ, Франция и Великобритания, избраха войната под прикритието на една безлика, бюрократична агенция по сигурността, превърнала се днес в мултинационална военна машина, която може да нарушава резолюциите на ООН и да убива невинни граждани.



Процесите за военни престъпления са единствено за губещите



Потенциалните победители - западните сили и техните протежета бунтовници, сега очакват да установят контрол върху огромните запаси от петрол и природен газ в Либия.

Делът на САЩ в цената на войната срещу Либия вероятно ще надхвърли 1 млрд. долара. Тази невероятна сума за интервенцията, която бе представена на американците като операция, която ще отнеме "дни, дори не седмици", може да бъде обяснена единствено, ако на войната се гледа като на инвестиция, а на контрола върху либийското богатство - като на възможност да се осребри тази инвестиция. Цинично? Кажете ми тогава защо иначе ще воюваме с Либия.

Смислените мирни предложения като това на Африканския съюз (АС) бяха бързо и напълно отхвърлени. Ако ще има мирно решение, САЩ трябва да работят заедно с АС и да го упълномощят да гарантира регионалната сигурност. АС предложи мирен план, който да премине през незабавно прекратяване на огъня, безпрепятствена доставка на хуманитарна помощ и диалог между Преходния национален съвет и правителството на Кадафи, както и прекратяване на въздушните удари на НАТО.



Използването на сила и ултиматумите не дадоха резултат



С навлизането на войната в 6-ия й месец е време президентът на САЩ и държавният секретар да разчистят кашата, която забъркаха с безсмислената интервенция, и да работят сериозно за края на тази война с преговори.

През юни предложих мирен план, основан отчасти на усилията на АС. Този план предвижда незабавно прекратяване на огъня и излага основните принципи за създаване на рамка за национално единство и съгласие в Либия. През юни в доклада си за Либия Международната кризисна група заяви: "Политически пробив за момента е единственият начин за изход от скъпата ситуация, създадена от военния импас. Това ще изисква прекратяване на огъня между режима и Преходния национален съвет, разполагане на миротворчески сили за наблюдение и гарантиране чрез мандата на ООН и незабавен старт на сериозни преговори между режима и представители на опозицията за постигане на споразумение за мирен преход към нов, по-легитимен политически ред. НАТО и страните, подкрепящи военната операция, трябва да съдействат на този процес, а не да го спъват."

Неотдавна получих няколко доклада, които дават основание да се смята, че решението е близо, но то незабавно бива спирано от Държавния департамент. Като се има предвид, че ведомството еднолично въвлече САЩ в тази война, е повече от разочароващо да научим, че



то пречи и на разрешението на този конфликт



Ако има желание за мирно решение, има и достатъчно ефективни начини за това.

Продължаването на военната операция насърчава цикъла на насилие, който ще съществува, независимо дали полк. Кадафи бъде свален от власт или не. На 19 март 2003 г. САЩ наложиха промяна на режима в Ирак. 8 г. по-късно продължаваме да се чудим защо народът на Ирак не ни е достатъчно благодарен за намесата, в резултат на която загинаха над 1 млн. иракчани.

Как можем да очакваме, че този мрачен манифест на интервенционализма би довел до нещо друго освен до трагедия? Време е да се сложи край на войната срещу Либия.



* Авторът е конгресмен демократ от Охайо, САЩ, кандидат за президентската номинация на демократите през 2004 г. и 2008 г. Заглавието е на "Сега".