Правило в България е проблемите на здравната система да са различни за различните участници в нея. За политиците - в идеалния случай - дефицитите са на макрониво - прекалено много разходи за предлаганото ниско качество, течове, кражби и същевременно - недостатъчно финансиране. За лекарите обикновено недостатъците са малкото пари, безумните условия за работа, задавани от институциите, и от известно време - перманентната атака срещу съсловието. Пациентите, за които уж е направена системата, в масовия случай имат съвсем малки и незначителни изисквания. Тях най-често ги дразнят дребните плащания, опашките, нелюбезното отношение и бюрократичното разтакаване. Въпреки постоянните заклинания трите страни все по-рядко имат допирна точка, единствено политиците се заиграват с недоволствата на пациентите, обикновено без да премахнат причините за тях.



Христоматиен пример за това е потребителската такса за посещение при лекар и в болница



Тя беше въведена заедно със здравното осигуряване през 2000 г. и оттогава е 1% от минималната работна заплата за посещение при лекар и 2% за ден престой в болница, но за не повече от 10 дни. Основната й функция е да възпира пациентите от ненужно търсене и ползване на медицинска помощ, особено в България, където - поне на книга - достъпът до личния лекар и в болница е свободен. Понастоящем това прави 2.40 лв. за всеки преглед и по 4.80 лв. на ден в болница. При предстоящото увеличение на минималната работна заплата от септември таксите ще скочат съответно с 30 ст. и 60 ст.

От таксата по закон са освободени децата, бременните, социално слабите, инвалидите и хора с тежки болести като рак и туберкулоза. Това пък означава, че по принцип огромната част от уязвимите групи са защитени и не плащат. Освен това по закон таксата е дължима за оказана медицинска помощ, т.е. когато например пенсионер отиде при личния си лекар само за подновяване на рецептата си, не би трябвало да дължи такса. И въпреки всичко у нас има предостатъчно хора, които регулярно ползват медицинска помощ, дължат такса и плащането на 2.40 лв. им тежи. Особено когато се налагат няколко прегледа или прием в болница. Така че има доста логика всички пенсионери, например, да бъдат освободени от потребителската такса - и без това за медицинска помощ у нас се плаща какво ли не - лекарства, изследвания, консумативи.

Логика, естествено, има и в аргументите на лекарите, че ако няма такса, кабинетите им ще бъдат окончателно окупирани от възрастни хора и достъп до личния си лекар няма да има никой. И че макар и в малка степен, таксата допълва доходите на джипитата.

Вероятно затова тройната коалиция се опита да угоди на всички и фиксира доплащането за преглед за хората над 63 г. на 1 лв., а остатъкът се поемаше от държавния бюджет. Така хем пенсионерите бяха приласкани и обгрижени, хем все пак остана някакво плащане, което да възпира скучаещи пациенти с хипохондрични наклонности, хем и лекарите не бяха ощетени. Хазната обаче се натовари с още един разход от 5 млн. лв. годишно, създаде се поредната сложна организация за компенсация на лекарите и усещане за евтин популизъм. След което на власт дойдоха ГЕРБ и кризата и



от началото на тази година облекченията бяха отменени



Обяснение не беше дадено, но вероятно на министър Симеон Дянков не му се дават 5 млн. лв. годишно само за да прави добро впечатление на пенсионерите. Абсурдът нарасна преди 2 месеца, когато стана ясно, че минималната заплата все пак ще бъде увеличена, и изведнъж социалният министър Тотю Младенов се сети, че от това ще пострадат и пенсионерите, които ходят по лекари. Тоест - 6 месеца преди това 2.40 лв. не му се видяха непосилна сума, но 2.70 лв. вече са. Здравният министър Стефан Константинов пък му се сопна, че социална политика се прави от социалното министерство и щом то толкова се е загрижило, да поеме таксите на пенсионерите, вместо да натоварва лекарите. Спорът застина и най-вероятно облекчения няма да има, защото няма пари за тях.

Какофонията стана пълна, също и подигравката към възрастните хора. И тъй като няма еднозначен отговор трябва ли да има и какви облекчения, нека видим каква е практиката в Европейския съюз.

Потребителски такси, които целят съучастие на пациентите при лечението, има в доста европейски страни. И почти навсякъде, където има такива такси, има и облекчения за определени групи пациенти. По принцип таксите са по-характерни за здравни системи, където преобладава осигурителният модел, но има и страни, в които здравеопазването се финансира от данъци, които също са въвели подобни копеймънти. Такси дължат пациентите в Австрия, Белгия, Финландия, Франция, Германия, Гърция, Швеция. В част от страните те са въведени сравнително наскоро, а целта им е, както у нас - да възпират пациентите от ненужни посещения при лекар и в болница, т.е. да се ограничават разходите на здравната система. Такси няма в Италия, Испания, Дания, Англия. Липсата или наличието на такса обаче не е свързано с това дали има или няма листи на чакащи за лечение. Швеция и Дания, например, имат сходни системи за финансиране и функциониране на здравеопазването и там има листи на чакащи, въпреки че едната страна е въвела копеймънт, а другата - не.

Във Франция, страната с най-големи разходи за здравеопазване в ЕС, системата се финансира предимно от осигуровки, а здравните каси са много. Там пациентите дължат по едно евро при преглед при лекар, 2 евро е таксата за превоз с линейка. Ако иска, пациентът може да плати веднъж годишно 50 евро накуп, след което е освободен от такси. Копеймънт не дължат децата, бременните, хронично болните и социално слабите. Тези пари не са допълнителен доход за лекарите, а са част от договорената със здравната каса сума, която получават на преглед. Те не се плащат на медика, а на касата. Годишно сумата, плащана за такси, може да стигне 850 млн. евро и тя



се използва за финансиране на различни здравни програми -



за рак, алцхаймер, палиативни грижи. Тези такси не могат да се поемат от допълнителнителното здравно осигуряване. Отделно има такса за престой в болница - 18 евро дневно. Тя вече може да се покрие с допълнителни осигуровки. Освен това във Франция пациентите доплащат и част от самото лечение - средно 20% от цената на неспешните случаи в болница и 30% от прегледа при лекар. За това обаче също има доста облекчения и в общи линии по-голямата част от получаващите лечение всъщност не дължат тази пари.

В Германия потребителската такса е 10 евро, които се плащат при първия преглед при лекар за предстоящите 3 месеца. Тя беше въведена през 2004 г., целеше да намали здравните разходи и за първите няколко месеца от въвеждането й доведе до спад на посещенията при лекар с 10%. Такса няма за възрастни и хронично болни хора. Облекчения има и за записани при личен лекар, които ходят на специалист с направление, а не директно.

В Австрия се плаща по 3.6 евро такса за първата консултация в тримесечието в доболничната помощ, но се доплащат и 20% от цената на прегледа. Пациентите дължат и 4.25 евро за всеки издаден медицински документ. Освободени са децата, пенсионерите, хронично болните и бедните. В болница се плаща по 7-8 евро на ден, изключение правят хората с ниски доходи.

Швеция е типичен пример за страна, в която здравеопазването се финансира от данъци и се контролира от държавата и общините и съответно - всички граждани имат свободен достъп до него. Там обаче също има потребителски такси. Подобно на Франция, те също се плащат на финансиращите институции, а не на лекари и болници. Събраната сума може да стигне 2-3% от всички приходи на здравната система. Таксата за посещение на личен лекар е между 11 и 17 евро в зависимост от провинцията, в която е пациентът, но има таван от 100 евро годишно, над който пациентът не дължи нищо. Двойно по-голяма е таксата, ако прегледът е при специалист в болница. Неспешните случаи дължат по 10 евро за ден престой в болница. Децата са освободени, а пенсионерите и бедните имат намаления. При тях също има и таван за доплащане. Властите обявяват определен минимум за издръжка на живот. Разходите на пациентите не трябва да са такива, че да им се налага да харчат още при достигане на въпросния минимум.

Въпреки че е една от страните с най-много посещения при личния лекар на глава от населението годишно - 6.6, в Испания няма потребителски такси. В Дания - страната с най-ниски разходи, плащани кеш от пациентите, също няма такси, а единствените доплащания са за лекарства и зъболекарска помощ, но и за част от тях хората с ниски доходи могат да кандидатстват пред общините за отстъпки. Това, естествено, е възможно благодарение на високите данъци, които гражданите на страната плащат. Така че поне едно е сигурно - в България, където здравната вноска е 8%, малцина виждат смисъл да я плащат, а и се разпределя неефективно, шансът да бъдат премахнати омразните потребителски такси е нулев.