Купонът в Либия още не е свършил, но натовските ни приятели вече ни подсещат да се готвим за измиване на чиниите, както ни приляга. Най-нетърпелив е френският президент Никола Саркози, който заяви, че идната седмица кани на среща "на най-високо равнище" държавите от т. нар. Контактна група, сред които е и България. Те трябва да приемат "пътна карта" за следвоенно възстановяване на Либия, или с други думи, да съберат помощи, за да не затъне държавата в хаос и безвластие, докато либийците си изясняват кой клан как ще участва в управлението.

"Преходният съвет (на бунтовниците) ще има нужда международната общност да го придружава и подпомага (по следвоенния път) и ние сме решени да се ангажираме", заяви завчера френският външен министър Ален Жупе, имайки предвид очевидно не само своята страна, но и останалите държави от Контактната група. Посланието му бе схванато веднага от чувствителните антени в София и



премиерът Бойко Борисов рапортува няколко часа по-късно:



"Заявявам, че България, заедно със своите съюзници, ще продължи да оказва подкрепа на либийския народ, за да може по-бързо да бъдат преодолени последиците от конфликта". Съюзническата солидарност задължава и няма мърдане в дни на проверка. От участие в натовските бомбардировки се отървахме, защото нямахме с какво да хвърляме бомби, а и бомбите ни са кът. Но след като по-заможните ни съюзници платиха войната, сега очакват от по-бедните да си отработят с ръчен труд своето.

България вече даде заявка с какво ще участва: с медицински персонал и лекарства, защото имала голям опит в Либия. Външният министър Николай Младенов, който на 28 юни посети Бенгази, за да признае базирания там бунтовен съвет, занесе пробно малка хуманитарна помощ - лекарства и превързочни материали. Ръководителите на Съвета благодариха и заявиха, че в Бенгази има "огромна нужда" от медикаменти. Освен това те били готови да приемат и още лекари от България. Нима? Не бяха ли точно там инквизирани българските медици като отровители, заразили със СПИН над 400 либийски деца? Ама това било интрига на злодейския режим на Муамар Кадафи. За да повярваме на новите ръководители, че са скъсали с режима и че говорят искрено, можем да се надяваме, че една от първите им задачи ще бъде да отменят все още валидните доживотни присъди на българските медици, които според либийското законодателство би трябвало да доизлежават в български затвор. Намиганията между политици не вършат работа, защото населението в Бенгази все още е убедено, че драмата с децата му е пъклено дело на българите. Как да бъдат изпратени още медици, а и кой би се лекувал спокойно при тях, докато не бъде разобличена на висок глас клеветата? Тук не става дума само за възмездие, макар че България е в пълното си право да иска наказание за инквизиторите на нашите граждани. Въпросът е



да се възстанови атмосферата на доверие,



без която не може да има нормализиране на отношенията.

"Режимът на полковник Кадафи беше по болезнен начин свързан с България, напомни завчера премиерът Борисов. Ние преживяхме много години в тревожно очакване за съдбата на нашите сънародници и сме уверени, че Муамар Кадафи ще застане пред Международния съд в Хага като обвиняем за престъпленията си, включително и за тези срещу българските медици." Възможно е и това да се случи, ако бъде заловен жив, но осъждането му не е достатъчно. На 24 февруари Борисов каза нещо важно, което да се надяваме, че не е забравил: "Продължавам да твърдя, че такъв рекет, какъвто Либия и лично Кадафи направиха с българските медици, няма в ХХI век. "Спасяването" им струва на България над $130 млн., които буквално Кадафи ни ги открадна". Държавата има нужда от официално оневиняване на медиците, за да анулира "сделката" от 2 август 2007 г. и да запише отново либийския дълг в графата на вземанията, където му е мястото. Според разкрита от "Уикилийкс" телеграма от американското посолство в София сумата е точно 56,635 млн. долара, но и тя не е малка.

Либия е богата на петрол държава и след първоначалните си трудности ще възстанови своята икономика с помощта на Запада, който много внимаваше да не засегне при бомбардировките нейните петролни инсталации. Франция, Великобритания, САЩ, Италия и други държави от ударната група ще си върнат от нейния петрол разходите за бомбите и ракетите. Освен това те са замразили в свои банки десетки милиарди долари на либийския режим. България обаче няма да получи нищо, защото отдавна загуби петролните си концесии в Либия, а и Кадафи никога не е укривал авоари в нейни банки. Сега е много важно



държавата да не проявява овчедушие,



както постъпи с "омразния дълг" на Саддам Хюсеин от над 1 млрд. долара. Участието й в "коалицията на желаещите" в Ирак не й донесе никакви икономически дивиденти, както уверяваха визионери като бившия външен министър Соломон Паси. Щом става дума за пари, и то насред финансовата криза, няма нищо недостойно всеки да си брани интересите. Иначе за пореден път ще стане така, че най-бедните ще платят за международната солидарност, от която печелят богатите.

Вярва ли обаче някой, че Борисов е способен да се държи в чужбина като български държавник с характер? Досега не е давал такива признаци, но получава нов шанс. Саркози го кани в Париж, за да му иска, а не да му предлага. В еуфорията си на победител нищо чудно и да намачка по-дребните съюзници, ако си отворят устата. Той е на последната права преди президентските избори във Франция и няма да позволи на никого да му бави темпото. Борисов обаче може да пробва да му каже, че отива още по-скоро на двойни избори и разчита също на някакво разбиране. Не че това има някакво значение за Саркози, но поне ще прозвучи разбираемо за неговата сигнална система.