Със съпруга ми имаме голямо жилище, което е придобито по време на брака. Какво ще стане с него при евентуален развод? Вярно ли е, че апартаментът и неговото ползване може да се предостави и на двамата? При какви условия става това, има ли някакви правила и изисквания, допускат ли се преустройства?

К.К., по мейла



Семейният кодекс (СК), който е в сила от 1 октомври 2009 г. отделя сравнително много място и дава подробна уредба на въпроса за семейното жилище. Включително и за режима, на който то се подчинява след развода. В специална допълнителна разпоредба е записано, че по смисъла на кодекса "семейно жилище е жилището, което е обитавано от двамата съпрузи и техните ненавършили пълнолетие деца".

В своя чл. 56, в цели 6 алинеи СК определя пък правилата, по които се решава един от основните проблеми, съпътстващи прекратяването на брака чрез развода. Именно там е отбелязано, че при допускане на развода, когато семейното жилище не може да се ползва поотделно от двамата съпрузи, съдът предоставя ползването му на единия от тях. В случая това се прави, ако той е поискал това и има жилищна нужда. Когато от брака пък има ненавършили пълнолетие деца, то тогава съдът е длъжен сам и служебно да се произнесе за ползването.

Както се вижда от тези разпоредби, семейното жилище се дава на единия съпруг, но само "когато то не може да се ползва поотделно от двамата". Така общото правило е първо съдът да прецени дали не е възможно двамата бивши съпрузи да останат да живеят в общото им до развода жилище. Разбира се, много често и по различни причини - икономически, психически, морални и др., съвместното им пребиваване е напълно невъзможно. Тогава съдът преценява на кого да предостави ползването на семейното жилище. Правило е, че то се дава на съпруга, на когото се предоставят упражняването на родителските права спрямо ненавършили пълнолетие деца. Ако такива няма, то тогава се преценява вината за развода, здравословното състояние, материалното положение, жилищната нужда и т.н. Това са правилата, дори когато съпрузите са съсобственици или пък имат общо право на ползване върху жилището.

Законодателят определя, че когато от брака има ненавършили пълнолетие деца и семейното жилище е собственост на единия съпруг, съдът може дори да предостави ползването му на другия, на когото е предоставено упражняването на родителските права. Това е докато упражнява тези права. Същото правило важи, дори ако жилището не е на някой от съпрузите, а на близкия на единия от тях. Тогава, ако има непълнолетни деца и те остават при другия съпруг, то съдът може да му го даде за ползване. В тези случаи обаче този друг, чужд на близките на другия съпруг, трябва да плаща наем. Като размерът на наема може да се определи от съда по искане на някоя от страните.

Има обаче случаи, при които съдът преценява и решава, че жилището е достатъчно голямо, че вече бившите съпрузи могат да живеят поотделно в него, и предоставя ползването и на двамата. Именно подобна възможност се съдържа и в конкретния въпрос.

Тук е необходимо да се отбележи съществуването на постановление на Пленума на Върховния съд от 1971 г., част от разпоредбите на което са в сила и в момента. Според действащите норми в него "семейното жилище обхваща жилищните и сервизните помещения, предназначени да задоволяват битовите нужди на цялото семейство - съпрузите, децата и другите пълнолетни членове на семейството". Пак там е отбелязано и че когато съдът дава ползването и на двамата бивши съпрузи, то той го разпределя при положение, че "жилищните и сервизните помещения могат да се обособят в отделни жилища". Върховният съд допуска едно изключение от това правило. Така "когато сервизните помещения не могат да се обособят и се налага общо ползване на някои от тях, за да се разпредели жилището, е необходимо отношенията между съпрузите и в семейството да са търпими". Това означава, че при преценката си съдът трябва да вземе предвид не само техническата делимост на жилището, а и "търпимостта на отношенията". При това нетърпими са не само острите, свързани с физически или морален тормоз, но и например прояви на пиянство, разврат и "други несъвместими с морала и интересите на децата явления". Върховният съд например отбелязва, че "неправилно някои съдилища приемат, че е налице възможност да се ползва жилището от двамата съпрузи, като при едностайно са предоставили хола или кухнята на единия съпруг, а на другия - останалата площ". Когато обаче жилището е по-голямо, тогава възможността за съвместно предоставяне на ползването му е напълно реална.

Трябва да се отбележи, че когато съдът разрешава спора за ползване на семейното жилище след развода, то той трябва задължително да изхожда от наличната жилищна площ и не може да допуска "преустройства и да изменя предназначението на отделните помещения". Това означава, че с решението си съдът не може да указва или пък да разрешава например избиване на врати и стени, зазиждане и други подобни. Съдът трябва да се съобрази с моментното състояние и разпределение в жилището, преди да разреши ползването му и на двамата съпрузи.

Необходимо е да се знае и че пълнолетните деца и другите пълнолетни членове от семейството имат самостоятелни права, които следва да се зачитат при разпределяне на жилищната площ.