РЕЗЮМЕ: В това писмо ще стане дума за езика в литературата, в медийните форуми и в политиката. Ще стане дума за доктрината "Брежнев" и за доктрината "Франк Синатра". Също за човека, който, преди да разкаже нещо, казвал в резюме какво ще разкаже. Край на резюмето



Седмичникът The Economist направи форумна раздумка на тема ще оцелее ли еврото. The Economist излиза от 1843 г.; философът Спенсър му бил редактор, после шпионинът Ким Филби му бил дописник и те, и всички други пишели анонимно, понеже марката The Economist била гаранция за качество. На главния редактор му изписвали името два пъти: когато поеме седмичника и когато умре.

Аз се ядосах, когато The Economist разхвали бомбардирането на Белград и военните намеси в Ирак и Афганистан. Писах им, че преставам да ги чета, и поисках refund за моя абонамент, предплатен за няколко години. Те ми рамбурсиха парите с банков превод. А когато престанах да гледам телевизия, адвокатите на "Евроком" ми телефонираха, че не можело току-така да разтрогвам договора с тях. Дори да не ползвам "Евроком", пак ще плащам още еди-колко си време. Желязна хватка. Като на бракоразводните адвокати. По-зли от талибаните, според които мюсюлманинът, като каже три пъти на жената: "Не те искам!" - край, разведен е. Май и шариатът си има добри страни.

Българският капитализъм не е като английския, дето мигом ти връщат парите за недоставена услуга. Има различни капитализми.

Аз вярвах, че може да има и различни социализми през 1968 г., когато в ЧССР (Чехословакия) имаше движение за социализъм с човешко лице, но под егидата на Варшавския договор СССР с танков десант нахлу да спасява социализма. Това беше ДОКТРИНАТА "БРЕЖНЕВ" за ограничения суверенитет. През осемдесетте години на ХХ век Горбачов я замени с ДОКТРИНАТА "СИНАТРА" (по песента "My Way") и започна разпадането на "социалистическия блок". България взе символично участие в нахлуването в ЧССР, колкото да се орезилим като "най-верния сателит на Москва". Диктаторите в Румъния и Албания тогава смело напуснаха Варшавския договор; Югославия на Тито изобщо не беше влязла в него. В Чили социалистът Алиенде също осъди танковия десант. После, заради US корпоративни интереси Вашингтон и генерал Пиночет убиха Алиенде, изкарвайки го комунист.

След драматичната 1989 г. старият социалдемократ и лагерник Петър Дертлиев щеше да стане български президент с политика на неучастие на България във военни съюзи и интервенции. Дертлиев говореше ясно и просто, но не просташки, като сегашния български премиер Бойко Борисов. Българските комунисти избутаха социалдемократа Дертлиев и пробутаха наивния комунист Желю Желев, вярващ си, че е философ и дисидент. Човек от село, не милеещ за селото. "Връщането на земята в реални граници" отключи разсипия и грабеж.

После - все по-карикатурни президенти на България. Бракоразводният адвокат Петър Стоянов. Стрелящият по архари ловец Георги Първанов. Астрологът Росен Плевнелиев. Все по-надолу от Дертлиев насам. Низходяща градация на президенти и вицепрезиденти, които са по начало излишни, тъй като България не е президентска република.

Встъпителното словоизлияние на новия български президент Плевнелиев ме подсети за писателя Иво Андрич, че колкото по-високопарно говориш, толкова по-кухо звучиш.

Помпозна церемония при встъпването в длъжност, помпозни думи на Плевнелиев - "приоритети" и други купешки думи. И програма 2020, напомняща за някогашните дългосрочни програми: как след еди-колко си години ние еди-какво си.

Уви, не стана еди-какво си. Още в края на седемдесетте и началото на осемдесетте България фалира, въпреки че срещу едно орденче на ревера Брежнев ни даваше нефт, а срещу български държавни гаранции Западът ни даваше кредити както на Гърция, когато тя влезе в ЕС през 1981 г.

Десетина години по-късно "Първият" (Т. Живков) каза, че социализЪмът се оказал едно недоносче. Това беше вярно за социализма, правен от невежи. После положението се влоши, понеже българският капитализъм също попадна в ръцете на невежи, продажни и алчни хора. Те, като видяха, че будните българи не искат България да бъде дупчена за шистов газ, отстъпиха тактически, оставяйки си вратичка все пак да продадат България срещу комисиони.

Вие видяхте (ако не сте, можете да видите) какво стана във форумната раздумка на The Economist ще оцелее ли еврото. От хилядите форумци от различни страни най-много овации получиха двама.

Единият каза, че еврото ще оцелее, но за данъкоплатците не бил сигурен. Другият цитира Марк Твен, че за осъществяването на велик проект трябват целеустременост и невежество.

Вие как мислите? Притежава ли ЕС тези две качества? Аз мисля пожелателно - wishful thinking. Понеже европейският проект е велик, казвам, че еврото ще оцелее, и тогава ще стане голяма каша. Ако не оцелее, ще стане по-голяма каша.

Форумът на The Economist е огромен, не успях да го изчета целия, камо ли в правописа да се взирам, но не намерих езикови забележки, каквито има в нашия форум на "Сега".

Ядосвам се като чуя, че еди-кой си владеел "перфектно" еди-какъв си език. Простаците казват "перфектно". Всеки от нас прави грешки на родния си език и на другите езици. Аз пиша най-прости писма, говоря като на маса, очаквам от моите читатели и те да говорят като на маса, на която сме се събрали. Интересуват ме техните доводи, критики, разсъждения, не придирям дали те са безупречни със запетайките и пълния и непълния член. Няма лошо да се поправяме един друг, аз също търпя критика, но нека не ставаме педанти. Езикът е необятно нещо. Не можеш да обхванеш необхватното, рекъл онзи, дето не е съществувал, но има паметник в Брянск, май Козма Прутков му беше името на този измислен герой.

В съчинение за своя племенник Иван Вазов написал, че Бойчо Огнянов от "Под игото" е измислен герой, и учителят писал двойка, понеже за него Бойчо Огнянов не бил измислен герой, а Бенковски, обясниха в нашия форум, без аз да го обяснявам.

В Мадрид, като излезете на Plaza de Espana, виждате двамата измислени герои - Дон Кихот и Санчо Панса, под паметника на този, който ги измислил. Той, който ги измислил, резюмирал. Например:

"Глава тридесет и пета, в която се разказва за ужасната битка на Дон Кихот с меховете, пълни с червено вино, и която съдържа края на историята за безразсъдното любопитство."

Преди всяка глава от романа Сервантес резюмирал каквото ще разказва, че ако то не те интересува, да прескочиш тази глава от романа.

Добре, че не съм парламентарен репортер. Щото, ако бях, щях да пиша ето какви резюмета:

"Днес в българския парламент от опозицията казаха, че управляващите са мръсници, а управляващите казаха, че опозицията са мръсници. Те бяха прави."

- Кои бяха прави? - щеше да ме попита моят началник и аз щях да отговоря:

- Всички бяха прави.

И той щеше да ме уволни, както ме уволняваха, когато бях щатен агент. Сиреч на щат в агенция. Агенцията се казваше БТА (Българската телеграфна агенция).

Но тогава нямаше истински парламентарни репортери, понеже нямаше истински парламент, нито истински партии. БКП (българската комунистическа партия) беше отлична организация за власт и привилегии, но тя не беше партия, понеже тя не можеше да бъде свалена с избори, а беше во-век-и-веков управляваща според тогавашния член първи на тогавашната българска конституция. Сега вече имаме партии. Отрепки. Я да продължа за Сервантес.

В стария център на Мадрид има една уличка, на която ...

Не, после ще кажа за уличката. Първо да кажа, че на маса с високообразовани испанци те казаха, че не са чели "Дон Кихот", но го знаели, понеже по испанската телевизия имало анимационно филмче за Дон Кихот и Санчо Панса.

Моето преклонение пред Сервантес е по-дълбоко от преклонението на ЮНЕСКО и на испанците, които под патронажа на разплулия се крал Хуан Карлос не измислиха нещо по-умно от това да организират международно маратонско щафетно четене на Дон Кихот заради 400-годишнината на Дон Кихот.

Милият мой учител по испански Тодор Нейков, който така хубаво преведе "Дон Кихот", докато аз се мъчех да преведа романа на Хемингуей "За кого бие камбаната" за гражданската война в Испания! Аз поне можех да питам Хемингуей кое как да преведа и той ми пишеше и ми отговаряше, а Тодор Нейков не можеше да пита Сервантес.

Хуан Карлос беше строен хубавец, още не се беше разплул с четири педи задник като родственика си Фердинанд княз български, когато Франко назначи Хуан Карлос за крал на Испания, след като с помощта на Хитлер и на ескадрилата "Кондор" на Херман Гьоринг Франко разгроми испанските републиканци в гражданската война (1936-1939 г). Франко беше ветеран от колониалната война в Испанско Мароко и стана 26-годишен генерал, млад като великите пълководци, генерали и генералисимуси - Александър, Чай-кан-ши, Сталин, Бойко Борисов, ветеран в епичните български мутренски битки.

Франко беше каудильо - "Caudillo de Espana por la gracia de Dios".

Каудильо ще рече като "кондукатора" Чаушеску, като "фюрера" Хитлер, като вожда на народите Сталин.

"Por la gracia de Dios" ще рече ...

А бре, четете Библията, бре, властта не е от народа, всяка власт е от Бога (послание на апостол Павел до римляните; 12, 14).

Мадридската уличка, на която има малка плоча, че там живял Сервантес, се казва "Лопе де Вега", преуспял драматург. Сервантес умрял в бедност.

Имаше български виц, че на селско събрание как да именуват текезесето, един предложил "Път към комунизма", друг - нещо подобно, а някой предложил Лопе де Вега.

- Кой е тоя?

- Не знам, ама като кажа Лопе де Вега, сякаш казвам да му е*ба мамата.



Jusautor DI copyright