|
| ---- |
Виц от форума на "Сега"
---
Управляващите сутрин, обед и вечер повтарят, че откакто ГЕРБ е на власт, няма отвличания и поръчкови убийства. Живее се по-спокойно, няма кортежи от мутри по улиците. "Наглите" и "Килърите" са прибрани и отлежават в съда, "Октопод"-ът е натикан в ъгъла. Организираната престъпност е поставена под контрол, всекидневно има успешни операции, полицаите се забавляват да ги кръщават с бомбастични имена.
Като оставим настрана, че в цивилизования свят единствено съдът казва кой е виновен и кой не, кой е убиец и кой не, няма как да се отрече, че много хора минаха през арестите в последните две години и половина, макар и след твърде шокиращи акции и като наименования, и като изпълнения. "Дупетата", "Всичко коз", "Огнярите", "Шейховете" и пр. В 90% от тези шумни операции обвинителните актове не са написани. А в случаите, в които делата са стигнали до съда, успехът на прокуратурата е под въпрос заради огромните пропуски в разследването и съмнителните доказателства. И ако там все още може да се пробута оправданието "ние ги хващаме, те ги пускат", при шумните издънки на МВР от последните седмици това няма как да стане.
Горчивата истина е, че при всички случаи, в които се приковава вниманието на обществото и затова трябва да се работи образцово, с Наказателен кодекс в ръка, МВР търпи явен провал и показва липса на капацитет. А
некадърността пък се прикрива с арогантност
Да вземем последния пример с битото семейство Начкови от Мировяне. Акцията, която в понеделник бе определена от премиера като компромат, а само 24 часа по-късно - като провал, за който ще има оставки в МВР. Които обаче не станаха факт. Вътрешният министър бламира собствения си премиер, с когото заедно нощем "разравят" трупове и разкриват убийци. Вместо оставки имаме символични мъмрения и порицания, които се представят като огромна саможертва под обществен натиск. С половин уста, на четвъртия ден, след случилото се Цветанов призна, че е грешка да се прати специализираният отряд на СДВР срещу невъоръжено семейство. И нападна медиите, вместо да даде разяснения по другите важни въпроси около акцията.
И до момента например МВР не казва какво точно е съдържал сигналът срещу Начкови. Защо, ако е анонимен, полицията го взема насериозно? Цветанов спомена, че са търсели мастербокси с контрабандни цигари. Какво са очаквали планиралите операцията? Мастербоксите да окажат съпротива?! 25 тежковъоръжени могат да бъдат пратени само срещу организирана престъпна група. Имала ли е полицията данни, че къщата в Мировяне е обитавана от банда? Или че в джипа на Начкови се возят въоръжени бандити? Беше споменато мимоходом от шефа на Второ РПУ, че полицията е работила месец по сигнала. Какво е установила за този месец, та е предприела именно тези действия? Може би отговорите на тези въпроси ще станат ясни в съда. Ако делото изобщо стигне до там.
Другият голям проблем е, че ръководителят на вътрешното министерство не осъзнава колко плитък ход е да замазваш полицейска грубост с контрааргумента, че от същото Второ РПУ веднъж пратили кола до дома на ограбена жена да я закара до районното, за да разпознае вещите си. Защо това изобщо се изтъква? Защото е можело и нея да я набият ли? Тук парадоксът е дори не толкова в нахалната му риторика, а доколко наистина вярва в онова, което артикулира. Тъй като при него тенденцията е трайна, явно си вярва.
Още по-фрапантно е поведението на МВР по отвличането и убийството на 17-годишната Мирослава от Перник. Там беше изтъкнато, че е голям успех да бъде открито тялото само два месеца след отвличането.
Би било относителен успех, ако извършителите бяха налице
А те не са. Благодарение на ГДБОП. Заедно със заподозрения Стойчо Стоев в небитието отидоха и самопризнанията му, защото не са потвърдени пред съдия. Дадени са само пред следовател. Министър Цветанов отказа да признае вчера този факт, индиректно потвърден миналата седмица от пернишкия прокурор. Смутолеви нещо, че "това не е съвсем така към момента". Прокурорът знаел за показанията. Което е едно голямо нищо при мъртъв свидетел. И ако си чел НК, би трябвало да го знаеш и да вземеш мерки това да не се случи.
Полицията не се стегна дори и след този гаф. И досега не е ясно как така въпросният Стойчо се е самоубил със законно притежаван пистолет. Защо той не му е отнет, въпреки че е бил криминално проявен, и наличието на оръжието е пренебрегнато дори когато влизат да правят обиск в дома му? Обяснението на Цветанов за този пропуск звучи така: "Разрешителното му за оръжието е дадено през 2003 г. В закона със законодателните промени това по никакъв начин, той е имал някакви регистрации, направил е за заличаване на това, което всъщност е било като повдигане на обвинения в минал период от време. Това е заличено, защото това е по закон. И оттам нататък колегите все пак могат да преценят дали могат да дадат или не, но той пък е в правото си да търси своите права в съда". Забележителен лабиринт от думи, в който може да се загуби всеки, дръзнал да търси логика.
Версията, че се издирва мистериозен трети убиец на Мирослава, пък напомня за друг актуален провал на МВР - разкриването на убийството на 28-годишната Яна Кръстева. Тялото й бе открито в Борисовата градина. Дни след като десетки хора излязоха на протест срещу нищоправенето на МВР по случая, вътрешният министър обяви, че вече се знае кои са убийците и са ги заковали на 100%, "не като онези за смъртта на сестрите Белнейски". Драматично бе арестуван един, а друг бе пуснат за издирване, основно по медиите. Сега и двамата са на свобода, а историята е още по-заплетена.
Шумната реклама как престъплението е разкрито
се оказа срамна манипулация
Дори и по делото "Белнейски", споменато в саркастичен контекст от Цветанов, вече има присъда на две инстанции.
Да продължаваме ли с примерите на агресивна некадърност? Да припомняме ли и по грешка битото преди 2 години семейство в Кърджали. Скандален случай на полицейщина, който (помните ли?) в началото Цветанов от парламентарната трибуна се опита да изкара политически, защото пострадалите потърсили съдействие от депутат от ДПС.
Имаше и силово нахлуване, пак по грешка, в дома на френски банкер в полите на Витоша, за който се разбра от блог във вестник "Монд". И певецът Красимир Аврамов бе проснат на пода в дома си, защото полицията объркала адреса. Стигна се до там в интернет да тече залагане в коя операция ГДБОП ще улучи точния адрес от първи път!
Всичко това срива доверието в полицията, колкото и социологическите изследвания да лансират обратното. И пропадането ще продължи, докато МВР не започне да признава и да извлича поуки от грешките си. Но как да стане това, след като
лично ръководителят му раздава индулгенции?
Цветанов има шест апартамента, но страда от много дефицити. Показа го работата му за две години и половина. Като висш управленец той е опериран от чувство за срам и реализъм. При всички случаи на полицейски провали и неоправдано насилие Цветанов застава на страната на подчинените си. Защитава ги с абсурдни аргументи и агресивен тон. Неговата безнаказана куха самоувереност се мултиплицира по РПУ-та и спецслужби. Парализира прокуратурата, която за последните две години и половина допусна да се превърне в жалък инструмент на полицейщината и по нито един от изброените случаи не си мръдна пръста, за да бъдат наказани виновните. Въвлича съда в безсмислени битки. "Благодаря на тези съдии и прокурори, които ежедневно говорят с мен и са носители на промяната", гордо обяви Цветанов, неосъзнавайки, че съдът би трябвало да е независим арбитър, а не ежедневно да докладва и да чака инструкции от МВР.
Така че въпросът е не дали, а кога ще си тръгне Цветанов. И колкото повече се бави премиерът Бойко Борисов с това решение, толкова повече негативи ще калкулира ГЕРБ и лично той. Защото тук евтиният номер за доброто и лошото ченге не върви. В тяхната пиеса добри ченгета отдавна няма.
