Българите, които вдишват отрови над нормата, са близо четири пъти повече в сравнение със средния показател за Европейския съюз. Над половината от населението ежедневно е изложена на наднормени нива фин прах. Мръсният въздух е причина за 438 смъртни случая на 1 млн. българи. Това не е измислица на "зелени талибани", както наричат понякога активните природозащитници, а данни от последния доклад на ООН по темата.

Основна причина за бедствието "мръсен въздух" е автомобилният трафик

Според статистика на КАТ 57% от българския автомобилен парк е на възраст над 15 години, а всяка четвърта кола е над 20 години. Возилата под 10 години, които са преобладаващото транспортно средство на Запад, у нас са едва около 18%. Влизането на България в Европейския съюз дори задълбочи проблема - заради свободната търговия от 2007 г. до днес в страната са влезли над 1 млн. автомобила втора употреба, предимно внос от Италия и Германия. Така България се превърна в най-голямата автоморга на Европа.



"Стимули" и антистимули



На теория по-новите и по-екологични транспортни средства трябва да плащат по-ниски данъци и такси, за да се стимулира използването им. В действителност е точно обратното - за да не си навлича народното недоволство, държавата не само не ограничава, но дори стимулира ползването на стари, евтини и замърсяващи превозни средства. Формално екотакса за автомобилите има. Реално тя не работи, поне що се отнася до ролята й да ограничи замърсяването на въздуха.

Според българското законодателство екотакса се плаща при внос на какъвто и да е автомобил и е задължителна. У нас тя се нарича продуктова и се събира от колективните организации за оползотворяване на стари коли. В зависимост от възрастта на автомобила тя е различна, като за нов сумата е 146 лв., за автомобил до 5 години е 200 лв., за такъв от 5 до 10 години е 253 лв., а за най-старите - 267 лв. Без да сте заплатили този налог, в момента не можете да се движите по българските пътища.

Разликата между минималния и максималния размер на екотаксата обаче е толкова малка, че по мнението на вносители на автомобили няма как да стимулира българите да купуват по-нови автомобили и вносът на остарелите ще запази обема си. Освен това тази такса не се плаща заради замърсяването на въздуха, а за бъдещото претопяване и рециклиране на автомобила. Тя съществува от 2008 година. От тогава до днес са внесени около 450 000 автомобила втора ръка, събраният продуктов налог от които по груби изчисления надхвърля 82 млн. лв. Как се употребяват тези пари, не е съвсем ясно, защото още има излезли от движение трошки, които запречват тротоарите и задръстват градинките в градските комплекси.

Годишният пътен данък на автомобилите, който се определя от общините, пък е по-скоро антистимул. Колкото по-стара е една кола, толкова по-нисък е данъкът. "Така за нова кола със 150 коня, стандарт Евро 5, плащаш 300 - 400 лв., а за стара лада - двойно по-малка сума", коментира пред "Сега" вносител на автомобили.



Правителства на нищоправенето



Темата за въвеждането на данъчни облекчения за екоавтомобилите и ограничаване вноса на стари коли се предъвква от години без видим резултат. През 2008 г., с промени в Закона за опазване на околната среда, все пак беше регламентирана държавна екотакса, която зависи от възрастта, модела и мощността на двигателите и използваното гориво. Идеята беше тя да бъде определена според европейския емисионен стандарт за автомобилите - Евро 5, Евро 4, а най-старите и замърсяващи коли трябваше да плащат най-много. Предишното правителство обаче се отказа от нея, уплашено от социално недоволство при въвеждането на подобен налог.

"От 2012 г. българите ще имат данъчен стимул да купуват нови автомобили, а старите неекологични возила ще се облагат с високи данъци", обеща вицепремиерът Симеон Дянков през октомври 2010 г. след среща с бизнесмени. Данъчни облекчения щяло да има както за автомобили, които покриват стандартите Евро 4 и Евро 5, така и за електромобили, обясни тогава Дянков. Това означавало, че преференции ще се дават на возила, произведени след януари 2005 г. Автомобилите с екостандарт, по-нисък от Евро 3, да се облагат с по-високи данъци и такси, пък поискаха от бизнеса. Целта е да намалеят както старите коли, 87% от които са над 10-годишни, така и вредните емисии от тях.

Въпреки че експертите на финансовото министерство се ангажираха да изготвят варианти за размера на ставката в зависимост от екостандартите на различните двигатели "след 3-4 месеца", година и половина по-късно няма и помен от въпросните анализи.

В края на миналата година идеята бе съживена от екоминистъра Нона Караджова, която заяви, че се предвижда въвеждането на екологичен компонент при облагането на старите автомобили. Водещ критерий щял да е количеството на отработените газове и видът на двигателя. Караджова обаче предупреди, че екотаксата може да стане факт най-рано през есента на 2012 г., тъй като данъчните закони обикновено се променят, преди да се направи бюджетът. Освен това тя ще се въвежда поетапно, за да се избегне шоков ефект. На практика това означава, че ограниченията за стари и замърсяващи автомобили няма да видят бял свят по време на това управление.



Кога ще ги стигнем... румънците



В България липсва модерно екологично законодателство, което да стимулира купуването на по-малки и по-чисти коли, коментира пред "Сега" Иван Антров, продуктов мениджър на "Тойота" за България. Друг проблем според него е, че у нас няма такса върху новите автомобили, която да може да бъде диференцирана, за да има стимулиращ ефект. "Например за автомобил стандарт Евро 5 няма как да отпадне регистрационната такса, когато такава не съществува."

Според Антров за създаването на стимули е нужна единствено политическа воля. Той даде пример с Румъния, където преди две години правителството скоростно е въвело различно третиране на автомобилите по отношение на възраст, кубатура, емисии въглероден диоксид, евростандарт и хибридно/електрическо задвижване. В зависимост от тези фактори купувачът заплаща регистрационна такса, която в някои случаи може да надхвърли стойността на самия автомобил, "например когато той е голям и мощен, на възраст над 10 години и с повишено отделяне на вредни емисии".

"По този начин Румъния за кратко време ликвидира индустрията със стари и употребявани коли", обясни Антров. Той обаче признава, че темата е деликатна от политическа гледна точка: "В България би било непосилно да се въведе ударно такава мярка, още повече преди избори."



Без идеи и посока



Липсата на държавна политика в тази област води дотам, че дори когато българинът си купува нова кола, тя е от най-замърсяващия клас. Проучване за екологичните превозни средства на Европейската федерация за транспорт и околна среда (T&E) нареди България сред последните държави в Европейския съюз според средните парникови емисии на новите автомобили, продадени през 2010 г. Регистрираните около 13 900 нови коли отделят средно по 159 грама въглероден диоксид на изминат километър, като по този показател сме единствено пред Естония и Латвия (162 грама СО2 / км).

В същото време държавата не показва никаква последователност в стимулирането на екологичната мобилност чрез обществени поръчки. Парламентът декларира отказ от скъпите лимузини и обеща новите коли да са само от народни марки. Покупката им обаче не е обвързана с критерии като ниво на замърсяване, отделяне на вредни емисии и т.н. Проверка на "Сега" показа, че напук на кризата редица ведомства, включително и екоминистерството, се оборудват със скъпи и мощни возила. В тръжните документи не става и дума за опазване на околната среда. Но пък изрично се настоява за екстри като бордкомпютър и подгряване на предните седалки.



ЕВРОСЪДИЕ

В Румъния има екотакса за замърсяване на въздуха, която се плаща, подобно на нашата за рециклиране, при вноса на автомобила. Налогът обаче беше оспорван от румънец на име Йоан Тату, който заведе дело в Съда на Европейския съюз в Люксембург и го спечели. Евросъдиите определиха таксата за замърсяване в Румъния като дискриминационна. Според съда всяка страна може да определя какви такси да налага, но не може да се затруднява вносът на употребявани автомобили. Излиза, че таксата за замърсяване може да се прилага само при сделки в страната.

По тази логика въвеждането на такса за замърсяване на въздуха, която да се плаща при внос на стари коли, ще е нарушение на правото на ЕС. Според тълкуването на юристи, по аналогия с румънския случай, всеки, внесъл автомобил в България и платил задължителната тук екотакса за претопяването му, може да поиска съдът в Люксембург да се произнесе.Така и действащата в момента българската екотакса може да бъде обявена за дискриминационна.