:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 431,899,598
Активни 73
Страници 16,884
За един ден 1,302,066
Клан

Ясновидецът Лулчев казвал, че кармата на хората зависи от тях

Роднините на духовния съветник на цар Борис III имат интересни биографии
Снимка: Борислав Николов
За Любомир Лулчев (1886-1945 г.) са писани много неверни неща. От факта, че той и цар Борис III са имали неофициални срещи, на които са разисквали различни проблеми, се градят измислици, нямащи нищо общо с реалността.

Повечето автори смятат Лулчев за придворен гадател, астролог и таен съветник, като дори му приписват главната вина за провала на българската политика през Втората световна война. Никой досега не е разкривал истинската личност на Любомир, неговото житие, рода и близките му, за да се види защо именно той е търсен от последния български цар за разговори и съвети. И доколко Борис III се е съобразявал с тях.

На пръв поглед в житието на легендарния Любомир Лулчев няма нищо необикновено. Той е роден в Кнежа. Завършва Военното училище в София и учи шест семестъра медицина. Специализира авиация в Англия и е един от първите ни летци, ползвали самолета като бойно средство по време на бомбардировките над Одрин. Като офицер от българската армия и герой от войните 1912-1918 г. е пенсиониран с чин подполковник.



След това става дъновист



и е близък само с двама души - учителя Петър Дънов и царя. До срещата си с Борис III през 1925 година Лулчев е изживял доста житейски несгоди, затова твърди, че кармата на човека зависи от него и от никой друг. Той търси разковничето за постигането на "социален мир" като алтернатива на революционния път. Поради тези причини още от 1919 г. започва да посещава беседите на Дънов, в които идеите за Истината, Любовта, Мъдростта и Справедливостта между хората имат водещо начало. Своите мисли Любомир споделя със съседката си Султана Рачо Петрова, която му помага чрез генерал Алекси Стоянов да се срещне с царя. Днес е трудно да се предположи какво точно е накарало Борис III да приеме странния посетител. Очевидно свободното изразяване на мнение, и то от човек, който чака пенсия, е допаднало на монарха. По това време Лулчев вече е известен последовател на "Бялото братство". Не случайно Борис III отговаря на събеседника си с думите: "Зная, зная Лулчев! За Вас Христос е царят!" Репликата на Лулчев е: "Помнете, че когато идат бурите, светкавиците удрят по най-високите върхове!"

И светкавиците наистина не закъсняват - Арабаконашкият атентат, а след два дена и атентатът в катедралата "Св. Неделя". За думите на Лулчев и за разминаването със смъртта Борис III споделя през 1940 г. с Богдан Филов.

Атентатът на 16 април 1925 г. отминава царя, но не и семейството на Лулчев. Под развалините на катедралата остава неговият тъст о.з. генерал Радойков. През 1930 г. е убита по изключително жесток начин и съпругата на Любомир - Ангелина или Гела. Преди да се оженят, Лулчев предупреждава съпругата си, че в хороскопа й се пада



да загине от близък човек



Убийството е извършено от домашната й прислужничка Тимева с цел грабеж на бижутата й. Оттук нататък Лулчев не се прибира в къщата си на ул. "Мария Луиза" 197. Живее в пълно усамотение в една колиба в кв."Изгрева".

След като остава вдовец, Любомир се отдава на книжовна дейност и посещава често своя учител Дънов. Лулчев е автор на 15 книги - поезия, проза, философски размисли за живота, а също така и теоретични трактати, свързани с "Бялото братство". Една от най-ценните му книги е неговият дневник, който съдържа разговорите му с царя и с други известни общественици. Дневникът се води от 1938 г. Това е годината, в която Борис III и Лулчев подновяват своите срещи.

Погрешно е да се мисли, че Любомир прокарва пред царя политиката на Дънов и е негов говорител. И Лулчев, и царят са хора със силни характери, които не търпят чуждо мнение. Борис III се съобразява със съветите на Лулчев дотолкова, доколкото те съвпадат с неговото лично мнение. От своя страна, Любомир е действително притискан да оказва влияние върху царя в името на братството. Тогава той намира сили в себе си да въстане срещу Учителя.

Според близките на Лулчев



идеята за спасяване на българските евреи



тръгва от продължителните разговори на Лулчев с царя. Пред Народния съд разпитват Любомир за монарха. Тогава той показва своя дневник като доказателство, че в разговорите им няма нищо нередно. Разпитват Лулчев и за неговия произход.

Днес малцина знаят, че родът на Любомир Лулчев има вековна история. Живите роднини на Любомир разказват, че чорбаджи Лулчо от Копривщица е основател на фамилията. Той въртял търговия с Египет и неговите кервани със стока обикаляли много страни. Синовете му са монаси в Света гора. От тях



Андрей е най-колоритната личност



След престоя си в Зографския манастир той се среща с П.Р.Славейков в Цариград и се отдава на народните работи. Става близък приятел на Васил Левски и негов верен сподвижник. Установява се да живее в Оряхово на Дунава, където създава 21 революционни комитета. Посреща Освобождението с усмивка на уста, макар че остава без пукнат грош, тъй като е дал всичките си пари по комитетите. Андрей има четири деца: Христо, Коста, Екатерина и Иванка. От тях Коста Лулчев поема пътя на баща си. Той е основател на Социалдемократическата партия в България и неин главен секретар. Избиран е за народен представител в няколко Народни събрания. Заради непримиримия му характер срещу всякакви неправди е осъден през 1946 г. на 15 години строг тъмничен затвор. Умира през 1965 г., а имотите му са конфискувани от държавата.

Неговият брат Христо оставя потомство, чиито представители са живи и днес. Христо има 4 дъщери и 4 сина. Синовете му Любомир, Илия, Андро и Тодор имат интересни съдби. Братът на Любомир Лулчев - Андро Лулчев, е безразсъдно буен. Едва 18-годишен участва като доброволец на фронта. Става председател на Македоно-Одринското опълчение. За своята храброст е награждаван много пъти от царя. Защитник е на военните инвалиди като народен представител в ХХV НС. Той е и, според роднините, истинският вносител на закона за защита на българските евреи. Заедно с брат си Любомир, който е имал за съпруга еврейка, двамата са били ревностни борци за спасяването на българските евреи. Това обаче не пречи на Народния съд да го осъди и да му конфискува имота.

Третият брат на Любомир - Тодор, е юрист и главен секретар на МВР. Без вина той също е осъден от Народния съд. Илия Лулчев, четвъртият брат, е полковник от армията. През 1917 г. той заминава с параход за Русия, за да се сражава на страната на имперските сили. Умира от раните си в Петербург.

Така героично завършват живота си синовете на Христо Лулчев. От тях Тодор има живи потомци. От дъщерите му Мария, Иванка, Мика и Благовеста потомство оставят Мария и Мика. Мика е една от любимите сестри на Любомир Лулчев, която имала като него пророчески дарби. Цял живот тя работи като учителка и има четири деца - Нора, Анатол, Лидия и Венелин.

Сред племенниците на Любомир Лулчев особено впечатление прави дългогодишният съдия Анатол Василев Луканов. Той е един от известните представители на гилдията в София от миналото. Събира материали за своя род и ги е предоставил на сина си, който също се казва Анатол и също е един от добрите и търсени адвокати в София. Анатол Луканов е автор на 10 поетични книги, а също така и на белетристика, посветена на траките. В бъдеще Анатол възнамерява да напише заедно със своите племенници Ирина и Емилия историята на своя дълъг и интересен род. "В тази история ще бъде важна истината, която може да преобърне доста установени досега исторически факти", казва адвокат Анатол Луканов.
 
Според роднините му именно Андро Лулчев е истинският вносител на закона за спасяването на българските евреи.
9051
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД