|
Повечето автори смятат Лулчев за придворен гадател, астролог и таен съветник, като дори му приписват главната вина за провала на българската политика през Втората световна война. Никой досега не е разкривал истинската личност на Любомир, неговото житие, рода и близките му, за да се види защо именно той е търсен от последния български цар за разговори и съвети. И доколко Борис III се е съобразявал с тях.
На пръв поглед в житието на легендарния Любомир Лулчев няма нищо необикновено. Той е роден в Кнежа. Завършва Военното училище в София и учи шест семестъра медицина. Специализира авиация в Англия и е един от първите ни летци, ползвали самолета като бойно средство по време на бомбардировките над Одрин. Като офицер от българската армия и герой от войните 1912-1918 г. е пенсиониран с чин подполковник.
След това става дъновист
и е близък само с двама души - учителя Петър Дънов и царя. До срещата си с Борис III през 1925 година Лулчев е изживял доста житейски несгоди, затова твърди, че кармата на човека зависи от него и от никой друг. Той търси разковничето за постигането на "социален мир" като алтернатива на революционния път. Поради тези причини още от 1919 г. започва да посещава беседите на Дънов, в които идеите за Истината, Любовта, Мъдростта и Справедливостта между хората имат водещо начало. Своите мисли Любомир споделя със съседката си Султана Рачо Петрова, която му помага чрез генерал Алекси Стоянов да се срещне с царя. Днес е трудно да се предположи какво точно е накарало Борис III да приеме странния посетител. Очевидно свободното изразяване на мнение, и то от човек, който чака пенсия, е допаднало на монарха. По това време Лулчев вече е известен последовател на "Бялото братство". Не случайно Борис III отговаря на събеседника си с думите: "Зная, зная Лулчев! За Вас Христос е царят!" Репликата на Лулчев е: "Помнете, че когато идат бурите, светкавиците удрят по най-високите върхове!"
И светкавиците наистина не закъсняват - Арабаконашкият атентат, а след два дена и атентатът в катедралата "Св. Неделя". За думите на Лулчев и за разминаването със смъртта Борис III споделя през 1940 г. с Богдан Филов.
Атентатът на 16 април 1925 г. отминава царя, но не и семейството на Лулчев. Под развалините на катедралата остава неговият тъст о.з. генерал Радойков. През 1930 г. е убита по изключително жесток начин и съпругата на Любомир - Ангелина или Гела. Преди да се оженят, Лулчев предупреждава съпругата си, че в хороскопа й се пада
да загине от близък човек
Убийството е извършено от домашната й прислужничка Тимева с цел грабеж на бижутата й. Оттук нататък Лулчев не се прибира в къщата си на ул. "Мария Луиза" 197. Живее в пълно усамотение в една колиба в кв."Изгрева".
След като остава вдовец, Любомир се отдава на книжовна дейност и посещава често своя учител Дънов. Лулчев е автор на 15 книги - поезия, проза, философски размисли за живота, а също така и теоретични трактати, свързани с "Бялото братство". Една от най-ценните му книги е неговият дневник, който съдържа разговорите му с царя и с други известни общественици. Дневникът се води от 1938 г. Това е годината, в която Борис III и Лулчев подновяват своите срещи.
Погрешно е да се мисли, че Любомир прокарва пред царя политиката на Дънов и е негов говорител. И Лулчев, и царят са хора със силни характери, които не търпят чуждо мнение. Борис III се съобразява със съветите на Лулчев дотолкова, доколкото те съвпадат с неговото лично мнение. От своя страна, Любомир е действително притискан да оказва влияние върху царя в името на братството. Тогава той намира сили в себе си да въстане срещу Учителя.
Според близките на Лулчев
идеята за спасяване на българските евреи
тръгва от продължителните разговори на Лулчев с царя. Пред Народния съд разпитват Любомир за монарха. Тогава той показва своя дневник като доказателство, че в разговорите им няма нищо нередно. Разпитват Лулчев и за неговия произход.
Днес малцина знаят, че родът на Любомир Лулчев има вековна история. Живите роднини на Любомир разказват, че чорбаджи Лулчо от Копривщица е основател на фамилията. Той въртял търговия с Египет и неговите кервани със стока обикаляли много страни. Синовете му са монаси в Света гора. От тях
Андрей е най-колоритната личност
След престоя си в Зографския манастир той се среща с П.Р.Славейков в Цариград и се отдава на народните работи. Става близък приятел на Васил Левски и негов верен сподвижник. Установява се да живее в Оряхово на Дунава, където създава 21 революционни комитета. Посреща Освобождението с усмивка на уста, макар че остава без пукнат грош, тъй като е дал всичките си пари по комитетите. Андрей има четири деца: Христо, Коста, Екатерина и Иванка. От тях Коста Лулчев поема пътя на баща си. Той е основател на Социалдемократическата партия в България и неин главен секретар. Избиран е за народен представител в няколко Народни събрания. Заради непримиримия му характер срещу всякакви неправди е осъден през 1946 г. на 15 години строг тъмничен затвор. Умира през 1965 г., а имотите му са конфискувани от държавата.
Неговият брат Христо оставя потомство, чиито представители са живи и днес. Христо има 4 дъщери и 4 сина. Синовете му Любомир, Илия, Андро и Тодор имат интересни съдби. Братът на Любомир Лулчев - Андро Лулчев, е безразсъдно буен. Едва 18-годишен участва като доброволец на фронта. Става председател на Македоно-Одринското опълчение. За своята храброст е награждаван много пъти от царя. Защитник е на военните инвалиди като народен представител в ХХV НС. Той е и, според роднините, истинският вносител на закона за защита на българските евреи. Заедно с брат си Любомир, който е имал за съпруга еврейка, двамата са били ревностни борци за спасяването на българските евреи. Това обаче не пречи на Народния съд да го осъди и да му конфискува имота.
Третият брат на Любомир - Тодор, е юрист и главен секретар на МВР. Без вина той също е осъден от Народния съд. Илия Лулчев, четвъртият брат, е полковник от армията. През 1917 г. той заминава с параход за Русия, за да се сражава на страната на имперските сили. Умира от раните си в Петербург.
Така героично завършват живота си синовете на Христо Лулчев. От тях Тодор има живи потомци. От дъщерите му Мария, Иванка, Мика и Благовеста потомство оставят Мария и Мика. Мика е една от любимите сестри на Любомир Лулчев, която имала като него пророчески дарби. Цял живот тя работи като учителка и има четири деца - Нора, Анатол, Лидия и Венелин.
Сред племенниците на Любомир Лулчев особено впечатление прави дългогодишният съдия Анатол Василев Луканов. Той е един от известните представители на гилдията в София от миналото. Събира материали за своя род и ги е предоставил на сина си, който също се казва Анатол и също е един от добрите и търсени адвокати в София. Анатол Луканов е автор на 10 поетични книги, а също така и на белетристика, посветена на траките. В бъдеще Анатол възнамерява да напише заедно със своите племенници Ирина и Емилия историята на своя дълъг и интересен род. "В тази история ще бъде важна истината, която може да преобърне доста установени досега исторически факти", казва адвокат Анатол Луканов.
|