Как може да бъде променено името на човек? Наскоро гледах филма за запалянкото от Свищов, който искаше да се казва Манчестер Юнайтед. Много сложен път извървя момчето. А в САЩ колко шантави имена слагат на децата си и нямат такива проблеми като тук...

Х.Я., София



Имената са сред основните данни за гражданската регистрация на всеки един човек. Освен тях всеки има дата на раждане, пол, гражданство и единен граждански номер (EГН). Това разпорежда законът за гражданската регистрация. В чл. 9 на този закон е определено, че "името на български гражданин, роден на територията на Република България, се състои от собствено, бащино и фамилно име". Трите части на името се вписват задължително в акта за раждане.

Иначе собственото име на всяко лице се избира от родителите му и се съобщава писмено на длъжностното лице по гражданското състояние при съставяне на акта за раждане. Ако двамата родители не са постигнали съгласие за името, длъжностното лице вписва в акта за раждане само едно от имената, предложени от родителите. Ако те изобщо не посочат име, длъжностното лице определя името, което сметне за най-подходящо в случая.

Възможно е избраното име на детето да е осмиващо, опозоряващо, обществено неприемливо или както казва законът, "несъвместимо с националната чест на българския народ". Тогава длъжностното лице има право да откаже вписването му в акта за раждане. В този случай служителят може да предложи на родителите да посочат друго име. Ако те не го направят, тогава длъжностното лице може сам да определи името.

Иначе бащиното име на всяко лице се образува от собственото име на бащата и се вписва с наставка -ов или -ев и окончание съобразно пола на детето. Единствените изключения от това правило е, когато собственото име на бащата не позволява поставянето на тези окончания или пък те противоречат на семейните, етническите или религиозните традиции на родителите. Фамилното име пък е фамилното или бащиното име на бащата с наставка -ов или -ев и окончание съобразно пола на детето. Тук също има изключение - "освен ако семейните, етническите или религиозните традиции на родителите налагат друго".

Законът определя, че фамилното име при сключване на граждански брак се формира съгласно правилата на Семейния кодекс. Според чл.12 от СК при съставянето на акта за сключване на граждански брак всеки от встъпващите в брак заявява дали запазва своето фамилно име или приема фамилното име на своя съпруг, или добавя фамилното име на съпруга си към своето. Като фамилно име може да се приеме или добави името на другия съпруг, с което той е известен в обществото. Т.е. съпругът може да приеме фамилията на съпругата, ако нейната фамилия е по-известна.

Иначе децата от едни и същи родители се вписват с еднакво фамилно име. Законът е помислил дори и за случаите, когато едно лице е известно в обществото с псевдоним. Същото лице може по решение на съда да прибави псевдонима към своето име.

Бащиното име на дете, на което е установена само майката, се образува от собственото име на майката, а за фамилно име се взема фамилното име на майката или името на нейния баща. Със съгласието на бащата на майката неговото име може да се вземе за бащино име на детето. В този случай за фамилно име се взема фамилното име на майката.

Името на детето, припознато след съставянето на акта за раждане, също се определя по тези правила и като цяло от закона за гражданската регистрация. Името на дете, произходът на което пък е установен по съдебен ред, се определя от съда. Възможно е да трябва да се определи име на дете, родителите на което не са известни. Това прави съответното длъжностно лице по гражданското състояние.

Име може да се определя и при осиновяване. В тези случаи собственото име на детето се определя от съда според желанието на осиновителите. Ако детето е навършило 14 години, за промяна на собственото име се иска и неговото съгласие. При пълно осиновяване бащиното и фамилното име се определят според името на осиновителя. При непълно осиновяване бащиното и фамилното име могат да се променят по решение на съда при желание на осиновителите. Ако детето е навършило 14 години, се иска и неговото съгласие. При прекратяване на осиновяването по съдебен ред на осиновеното лице се възстановява името преди осиновяването му. Със съгласието на осиновителя или при важни обстоятелства съдът може да постанови осиновеното лице да запази името, дадено при осиновяването.

И тук стигаме до това кога може да се промени име. Според чл. 19 от ЗГР "промяната на собствено, бащино или фамилно име се допуска от съда въз основа на писмена молба на заинтересувания, когато то е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо, както и в случаите, когато важни обстоятелства налагат това". Важно обстоятелство е например осиновяването. Процедурата е с подаване на писмена молба до районния съд, в чийто район е постоянният адрес на този, който иска промяна на името. Съдът се произнася с решение, в което може да уважи изцяло искането, да го уважи частично или пък да го отхвърли. При отказ може да се обжалва.