"В страната ни има достатъчно място за бежанци от Сирия. Бяха изградени допълнителни домове, така че към настоящия момент нямаме притеснения", обяви вицепремиерът и вътрешен министър Цветан Цветанов. Той посочи, че бежанците могат да бъдат настанени в домовете в Любимец и Пъстрогор и уточни, че към момента у нас има 187 бежанци.

Наскоро говорител на Сирийската свободна армия, която води сражения срещу режима на Башар Асад, предупреди, че към нас може да се насочи огромна бежанска вълна.



Колко струва един бежанец? На този въпрос отговаря Slate.fr.

В началото на септември Йордания се обърна към международните спонсори с призив да се съберат 700 милиона долара за нуждите на 240 000 сирийци, които се намират на територията на страната и от които 185 000 са бежанци. Става дума за около 2917 долара, които се падат на един сириец. Но може ли така лесно да се пресметне колко струва издръжката на един прокуден от родината си човек? И кое е най-скъпото нещо в процеса на уреждането на живота на подобни хора?

Всичко това много силно се влияе от зависимостите на изпадналите в подобна ситуация хора. Живеещите в парижкия регион бежанци от Шри Ланка например имат съвсем различни потребности, отколкото стотиците сомалийци, които се намират в гигантски лагери в североизточната част на Кения. По-голямата част от тях (както и нахлулите в Йордания сирийци или насочилите се към Чад суданци) попадат в лагерите за бежанци без абсолютно никакви средства и имат нужда буквално от всичко, за да оцелеят - вода, храна, медицинска помощ, образование и така нататък.

За да се оцени колко ще струва разполагането на тези хора в подобни лагери, Върховният комисариат за бежанците на ООН (ВКБООН) се опира най-вече на регистрационните данни. Тоест, ако им е известно колко точно семейства са се появили в даден лагер, те могат да пресметнат колко пари да отпуснат за училища и храна. Но тази данни почти винаги са приблизителни. Така в ООН говорят за 200 000 сирийски бежанци в Турция, Йордания, Ирак и Ливан, но признават, че тези цифри са по-малки от реалните. Йорданските власти твърдят, че само на тяхната територия засега са пристигнали 185 000 сирийци, които бягат от гражданската война в родината им.

През март т.г. ВКБООН и хуманитарните организации се обърнаха с



призив за събирането на 84.1 милиона долара за бежанците от Сирия,



но тази сума трябваше да бъде сериозна завишена през последните месеци заради постоянно увеличаващия се брой в редица страни. През юни комисариатът пресметна, че нужният обем за финансиране за 100 000 сирийци вече възлиза на 193 милиона долара (след два месеца тази цифра беше удвоена). В резултат на това се получава, че на човек се падат около 1930 долара, което пак е само теоретично число, тъй като не се взима под внимание фактът, че бежанците могат да живеят в различни лагери няколко десетилетия. Всеки бежанец има нужда от жилище, храна, дрехи и училище за децата. Но разпределянето на помощите за тези нужди са много зависими от ситуацията в страната, където се намира той. Така например в Ливан сирийските бежанци масово се настаняват в къщите на местните хора, а в Турция им се налага да живеят в бежански лагери. От парите на ООН за здравни нужди отиват примерно 18.6% от средства, които организацията смята да отдели за сирийските бежанци в Йордания, докато за Ирак става дума за 8.3% от парите. За храна за Ливан ще бъдат отделени 21.8% от помощите, докато 16.7% ще отидат за Йордания.

По-самостоятелните бежанци, които живеят в градовете, по принцип излизат доста по-евтино. В най-добрия случай те дори си намират работа и могат сами да се грижат за себе си, тъй като сами плащат за храната си и наема, макар че могат и по-нататък да получават помощи. Много от живеещите в Уганда бежанци от Судан не поискаха да се преместят в лагери и решиха да живеят с личните си средства, без чужда помощ. В такава ситуация те, разбира се, излизат по-евтино, отколкото човек, който не излиза от лагерите и е напълно зависим от чуждата помощ.



"Интегриралият се бежанец" все пак се възползва от социалните системи



(здравеопазване, образование) в града, в който живее, и значи все пак струва пари на приемащата го държава, особено ако тя не е много богата. По-голямата част от двата или трите милиона афганистански бежанци в Пакистан живеят в градовете, а не в лагери. Заради това много страни с неустойчива икономика много често предпочитат бежанците от съседните страни да остават в лагерите, където са напълно зависими от чуждестранната помощ, а не да живеят в градовете, за да не плащат за тях.

В богатите страни издръжката на бежанците също предизвиква голяма обществена полемика. В Австралия, където от години се водят много ожесточени спорове заради големия наплив от нелегални имигранти, се водят други сметки. През периода 2011-2012 г. страната е изхарчила 800 милиона долара за оцеляването на 7000 души, които са подали молба за предоставянето на убежища, което е около 110 000 долара на човек. В тази сметка обаче не се включват сумите, които се харчат за прехващането на корабите с бежанците, както и юридическата и медицинската помощ за хората, които очакват вземането на решение по техните дела от австралийските власти.



Миналата година френската държава е изхарчила 520 милиона евро



за 60 000 подадени молби за убежище (първоначално бюджетът за подобни нужди бе 327.55 млн. евро), тоест около 8666 евро на човек. В този случай това отново са само теоретични числа, тъй като не се смята помощта за тези, които вече са получили убежище, и бюджетите на различните организации, които работят паралелно с правителството. В бюджета за т.г. от тези помощи около 334 милиона евро (64%) отиват за жилище за бежанците. За сравнение това е около 4.7% от международната помощ, която е предвидена за сирийските бежанци в Йордания.

Макар че бежанците като цяло се разглеждат като допълнителен разход, който приемащата ги държава трябва да прави, те могат също така да станат и източник на доходи. Става дума за случаите, при които те работят и плащат данъци, което обаче е доста труден процес. Причината е, че в много европейски страни подалите молби за убежище нямат право да работят (във Франция те могат да получат подобно право само при определени условия). По този начин според местните закони тези прокудени от своите страни хора са принудени напълно да зависят от държавните помощи или да работят нелегално в очакване да получат легален статут на бежанец.

Именно за това ВКБООН и много други организации подчертават крещящата необходимост да се дава право на работа на подобни хора, дори и временна, докато се реши дали ще бъдат допуснати законно в дадена страна. В някои региони, където бежанците живеят сред местните хора, програмите за помощи от страна на хуманитарните организации и ООН дори помагат да се подобри и животът на коренното население. Така, когато ВКБООН построи едно училище за децата на колумбийските бежанци в Еквадор, еквадорските деца също вече ходят в него и значи също получават изгода от чуждестранните помощи.