В началото на тази година, десет дни след като спецпрокуратурата и съдът заработиха, седалището им - бившата сграда на ДАНС на ул. "Черковна" в столицата - бе посетено от премиера Бойко Борисов. Естествено, за да дефилира пред камерите, да се похвали и да каже една-две думи като за откриване. И той неочаквано рече: "Намираме се в една мрачна сграда с мрачно минало и със светло бъдеще." Беше неочакван намек за личните му проблеми с ДАНС и с лоялния гражданин Алексей Петров. А иначе светлото бъдеще е въпрос на негов личен каприз.

Месеци преди създаването на спецпрокуратурата и съда властта положи огромни усилия да проглуши ушите на обществото с намерението си веднъж завинаги да се пребори с организираната престъпност или поне да покаже някаква воля за това. И как иначе да го направи, ако не със създаването на специализирани институции, чрез които да гарантира бързо и ефективно правосъдие поне срещу членовете и босовете на организирани престъпни групи? И така, още преди реално да е заработила, спецпрокуратурата бе натоварена с изключително големи очаквания, което със сигурност й навреди. От друга страна, тези институции бяха създадени и поверени на хора, които нямат опит с нещо подобно. Не за друго, а просто защото у нас такова нещо досега не съществуваше, т.е. налага им се да се учат в движение.

Всички тези обективни предпоставки подсказваха, че работата със спецпрокуратурата няма да е толкова розова. Тук-там се прокрадваха въпроси от типа "Колко време ще е нужно, за да се видят резултати от работата на новото обвинение?". Но потъваха в наивната радост, че ще имаме институция с авторитетното име "спецпрокуратура".

Днес, 9 месеца след като започна да работи, спецпрокуратурата няма с какво толкова да се похвали. През първите няколко месеца се занимаваше предимно с делата, дошли по компетентност от прокуратури от страната. Голяма част от тях завършиха със споразумения и минимални наказания. На въпроса защо се случва така от спецобвинението отвръщаха, че тези сделки са сключени отдавна и тяхната роля се изчерпва с това да ги внесат в спецсъда, а пък той формално да ги одобри. Тези дела понамаляха, а заедно с това се появи нуждата от собствени.

Да, спецпрокуратурата проведе няколко шумни акции срещу хора, които до вчера се смятаха едва ли не за недосегаеми. Като например срещу бизнесмена и шеф на империята на "Литекс" - Гриша Ганчев. Той бе обвинен в данъчни престъпления, а синът му Данаил Ганчев, изпълнителен директор на "Литекс-Комерс", заедно с още петима бе арестуван за същото. Това беше през май. Месеци по-късно малцина си спомнят големия шум около т.нар. акция "Захар", а в ареста няма никой. Първоначално на Гриша Ганчев бе наложена рекордна гаранция от 500 хил. лв., която след това бе свалена на 300 хил. лв. Дни след ареста на сина му той бе обвинен, че е ръководител на организирана престъпна група за данъчни престъпления. Освен за тартор на банда той бе обвинен и че е отправил заплаха за убийство към шефа на НАП Красимир Стефанов. Наскоро адвокатите на Ганчев обвиниха спецпрокуратурата, че не работи по делото, събрала чували с доказателства и повече не ги погледнала. "Това е много далеч от истината, как може да си представите, че по едно такова дело няма да се работи?!", отвръща наблюдаващият прокурор Андрей Андреев. По думите му това, че всички обвиняеми са освободени от ареста, не е недостатък на прокуратурата. "Ние сме събрали всичките писмени доказателства, разпитали сме когото е трябвало. Има доста свидетели", казва той. Въпреки това обаче за обвинителен акт е рано да се говори. Може би към края на годината е реалистично. Т.е. прокуратурата ще работи по него около 7 месеца, ако този срок бъде спазен.

И докато историята с Гриша Ганчев бе раздухана доста силно, един друг арест на не по-малко важен човек, мина почти незабелязано - този на шефа на "Надин" Радослав Босилков. Фирмата е един от лидерите в търговията със скрап у нас. Основната причина акцията да остане в сянка бе, че съвпадна с атентата на летище "Сарафово". Така или иначе, този човек бе задържан и обвинен отново в данъчни престъпления заедно с още четирима души. Интересното при двамата бизнесмени е, че в някакъв момент бяха доста близки до премиера Борисов. "Надин" например построи завод за рециклиране в близост до огромната си база в Нови искър край София. Съоръжението бе тържествено открито от премиера. Това беше преди две години. Само преди няколко месеца пък Борисов ряза лента и на завода за коли в Ловеч, собственост на Гриша Ганчев. Тогава изглеждаше, че са близки, както и при откриването на завода за рециклиране. Изведнъж обаче и двамата се оказаха обвиняеми. Този факт поражда две тези. Първо - спецпрокуратурата наистина работи без натиск и може да обвини всеки, за когото има доказателства, без да се налага да се допитва до висшето държавно и партийно ръководство. Или второ - акциите срещу двамата много приличат на изнудване, понеже са спрели да се отчитат.

Към настоящия момент Босилков е в ареста заедно с още двама души, четвъртият е освободен под гаранция, а петият - Денис Бошнаков - се издирва. Сред задържаните има още едно интересно лице - Павел Варнаджиев, брат на Лъчезар Варнаджиев, станал известен като 26-годишния младеж, който си купи "Кремиковци". И силно свързан с "Надин". "Схемата е - "Надин" създава схема от три типа фирми - една, която е куха фирма, обикновено регистрирана на името на социално слаб. Тя започва да продава огромни количества към "Надин", намесва една междинна фирма, която е от типа - брокер, която извършва реална дейност, но покрай нея минава и нереалната. Брокерът купува от първата фирма и продава на "Надин". Целта е по документи по този начин да се увеличат разходите и да се намали дължимият данък на "Надин" към държавата", обяснява прокурор Андреев. Това дело също няма да приключи скоро. Разследването е в начален етап и едва ли ще има някакво сериозно раздвижване през следващите 6 месеца.

Оказва се, че близо три месеца не са достатъчни, за да влезе в съда и едно дело, което на пръв поглед не е много сложно. В края на юни бе обявен арестът на петима служители на БДЖ, източвали дизел от цистерни на гара "Искър". Тогава вестниците гръмнаха, че соченият за лидер началник гара Петко Иванов и четирима началник-влакове, са крали по 10 тона седмично. Днес спецпрокуратурата още чака експертиза, която да каже за какво гориво става дума, дали то е на БДЖ, количеството му, както и стойността. "Те са продавали на доста хора, дори на бензиностанции", казва Андреев. По думите му заключението трябва да е готово до дни. Междувременно петимата задържани са в ареста за постоянно.

Развоят и по трите разследвания показва, че към момента спецсъдът и прокуратурата не са изпълнили основната задача, заради която бяха създадени - бързото правораздаване. Лоша шега им изиграха и свръхочакванията, с които бяха натоварени. В случая с прокуратурата става дума за екип от десетина обвинители, които трябва да се справят с много сложни дела. Когато иде реч за данъчни престъпления, върху които за момента спецобвинението като че ли се концентрира, става дума за изземане на множество доказателства - фактури, документи, компютри и т.н., т.е. за повече време за обработката им. Това обаче са си проблеми на самата прокуратура и тя трябва да си ги реши, а не да се оправдава с тях.

Някой пропусна да каже на обществото, че макар и спец, съдът все пак ще поръчва експертизи, ще ги чака, ще изслушва свидетели, ще провежда дълги и многобройни заседания и т.н. И изобщо не е ясно колко време ще е нужно, за да заработят тези институции така, както се очакваше. А обещаното бързо правосъдие? Работи се...