Език свещен на моите деди...

Ив. Вазов

Хърватска ни уби футболните надежди за участие на още едно световно, но за сметка на това Хърватия има сериозни амбиции за ЕС, стига да не й искаха толкова от съда в Хага военния герой генерал Анте Готовина. От друга страна, Чечня още е огнище на международния тероризъм, но Чечения като субект на руската федерация се нормализира успешно, ако се вярва на Москва. (Как е в Ичкерия не знаем добре - питайте Шамил.)

Достатъчно е да отворите който си пожелаете вестник, да бръкнете в която си поискате търсачка, за да се изумите от разнообразните български варианти на имена и думи.

Не е такава дреболия, каквато изглежда. Нито пък е въпрос само на правопис от типа "Багдад" и "Багдат". Става дума за хаос в някои езикови норми. А езикът, както знаем, не само ни помага да си изразим умните мисли - според съвременните теории той формира и самите ни мисли. Тоест - богатият език



е предпоставка за богата мисъл и обратното



Другояче казано: не може да ти хрумне нещо, ако ти липсват думите, които са нужни за облекло на хрумката. Та хаосът в правописа означава хаос и в други неща - образование, архиви, медии. Ако щете - в по-далечен план води до известна национална деморализация.

Чуждите имена, които четем и изписваме всеки ден, се халтавят според приумиците на автора и случая, както си искат. Дженифър или Дженифер (например Лопес), Осама или Усама (например бин или бен Ладен), Жоан или Хуан (например Миро), Сидни или Сидней...

Истината е, че новите тенденции в транскрипцията следват принципа - колкото може по-близо до оригиналния изговор. И поради интензивни емиграционни движения и прекалено старателна адаптивност се случва берач на маслини да сподели как я вършел тая работа близо до "Фесалоники", или задъхана кореспондентка да предава от "Дженоа" или "Ханофър".

Ще кажете - много важно. Имаме фонетични възможности, ползваме ги. Не сме като японците например, които един Герджиков не могат рече, ами викат "Геразика-сама". Но като погледнем по-големите езици, нашето поведение започва да изглежда странно. По-големите езици си пригаждат чуждите имена по тяхному и си я карат така. Англичаните казват "Чайна", французите "Шин" и не им пука за китайците, които наричат страната си съвсем не така. Англичаните изобщо са чудаци - те казват "Ченс Елайзиъс" на нещо в Париж, което ние и голяма част от света знаем като "Шан`з Елизе". А французите викат Клодиа Шифер на звезда, позната у нас и по света като Клаудиа Шифър. Тъпи ли са? Не, по-скоро



уверени в собствената значимост под слънцето



Гледаме да влезем в произносното положение на цял свят, но светът в нашето не рачи особено да влиза. И не насилва произношението за "България", ами си ни титулува както му е удобно? Бългериа, Бюлгари, Болгария, Бугарско, че и Булгаристан даже. А ние се пънем - Чечня, Хърватска, Диуания... Искаме да сме отличници. Но да си отличник по география, можеш само ако си знаеш урока тук и сега; ако повтаряш парчета от десетки чужди уроци, можеш да си само анекдот на географията.

Като рекох анекдот, се сетих как Н. Инджов ми разказа за кубинците, които посрещали Славчо Трънски навремето. И поради някои особености на испанското произношение непрекъснато го наричали така? "Еслачо Транки". Испанците изобщо не ги бива да започват думи със "с"? турят отпред по едно "е". Не изглеждат фрустрирани от това.

Както и руснаците наричат столицата на Адигейската автономна област Майкоп, а не Мхьекуапее, подобно местните жители адигейци.

Говоря това не от пуристки амбиции, нито съм ревностен привърженик на многократно спрягания Закон за българския език. От Николай Хайтов та до последния инициатор на закона - Емил Кошлуков, чухме доста патриотична риторика по темата. Но езикът е жив процес, и никоя законова кошара не може да го удържи в пътя, ако не го удържаме самите ние. Още повече че законът е нещо, което предполага санкции при неизпълнение. А как го виждате това - глоба за чуждици и белезници за латински букви. Закон има Франция, както и своя дума за компютър - ordinateur. Така галите искат да се отграничат от инвазията на англицизмите. Не е много находчиво. Всъщност и компютър, и ordinateur са думи с латински произход.



Бедите ни при папагалското транскрибиране



и липсата на единен норматив са главно две.

Първо, затруднява се работата с информацията. При търсене в днешните бази данни трябва да държиш сметка за няколкото начини на изписване, и съответно - че може да са изписани и така, както не ти е хрумвало никога.

Има и второ. Когато повечето чужди неща, за които четеш и слушаш на своя език, звучат ту така, ту иначе, не е трудно да си кажеш? "На тия букви и тази реч не можеш да имаш вяра." И да се лепнеш до чужди, по-стабилни такива. Това вероятно е от полза за бързата интеграция и разтварянето в глобалния котел, но на мен си ми е мъчно за езика. Дори по простата причина, че обичам да му руша нормите - такъв един писателски порок, моля за извинение.

А сега какво да рушиш - самите норми избледняха като безплатно букварче, по което Министерството на образованието се надява да изучи няколко класа напред.

Май е време за зидане, но де ги ентусиастите?