:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 431,937,685
Активни 388
Страници 8,695
За един ден 1,302,066

Премиерът нареди БАН да определи политиката ни към Македония

След като през 2012 г. правителството втвърди тона си към властите в Скопие заради провежданата антибългарска политика, вчера премиерът Бойко Борисов реши изненадващо да се обърне към БАН, за да иска съвет каква да бъде нашата политика към Македония. "Възложили сме на БАН по точката "Добросъседство с Македония" да ни развият един материал - какво да разбираме, когато отиваме да гласуваме в Брюксел, и да се изказваме с президента и другите длъжностни лица - да имаме това, което БАН ни е подготвил като материал". Това заяви премиерът в началото на вчерашното заседание на правителството. На него присъстваха новият председател на БАН проф. Стефан Воденичаров и ректорите на няколко вуза.

Изказването на Борисов е странно, тъй като именно той даде старт на втвърдяването на тона към Скопие. Причината бе решението на Върховния съд на Македония да отнеме детето на Спаска Митровска, а по-късно мекодонският филм "Трето полувреме". "За да получи подкрепата ни, правителството в Скопие трябва да си промени маниерите. Това е нашето условие, за да подкрепим Македония за ЕС", заяви Борисов в интервю за гръцкия вестник "Етнос" миналия ноември. Той дори посъветва Скопие да строи пътища, а не паметници. В същия тон бяха изказванията и на президента Росен Плевнелиев, и на външния министър Николай Младенов.

"България не е страна, която ще позволи да се шикалкави с нейната история, с нейната идентичност", заяви и дипломат №1 през септември след заседание на МС. Тогава стана ясно, че той ще пише в доклад "червените линии" и принципите в отношенията със съседните страни. Документът трябваше да е готов до края на 2012 г., но така и не беше представен. От МВнР коментираха вчера пред "Сега", че между двата доклада няма да има противоречие. Работата по доклада на Външно ще се задвижи след връщането на Николай Младенов от отпуск.
6
1149
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
6
 Видими 
09 Януари 2013 20:17
ДрУбрУтрУ сватя, се казва по този повод. Закъсняло решение, което цели Боко да размие своята отговорност за постоянните отстъпки към Скопие...
09 Януари 2013 23:27
За да са добри отношенията ни с БЮРМ, България трябва да отстоява следните две точки пред международните институции:
1. Конституционният език на БЮРМ е български език и не може да се нарича по друг начин.
2. Историята на БЮРМ започва от 1945г.

Тези две неща са в основата на лошите отношения между двете страни, защото те са в основата на македонизма. А македонизма е доктрина за създаване на нова народност която се основава на отродяване на българското население в БЮРМ, основава се на кражба на език, азбука история, култура - основава се на антибългаризъм. Тоест за да се пресече антибългаризма в БЮРМ и от там да се подобрят отношенията ни, България трябва най-официално да защитава горните две точки пред всички международни институции.
10 Януари 2013 01:00
Боко понятие си няма какво да прави с Македония (не че от друго си има понятие, де). Той си чеше носа (а и други органи) и мисли: "Пълен батак е. Кого да натопя за виновен, че аз да изляза целия в бяло? А, БАН!!! Те никога няма да стигнат до общо мнение, поне до изборите. А после просто ще ги обвиня че не могат да разделят на две магарета сламата и ще им отрежа още от парите. С един куршум - два заека"
Пък и повишава акциите на шефа на БАН, и той му се отплаща с вероподанически изказвания:
"Председателят на БАН академик Стефан Воденичаров подчерта, че "българската наука през последните 20 години не е получавала такава подкрепа, каквато получава днес". "Повярвайте, че българските учени в скоро време ще ви зарадват с добри резултати" обърна се той към министрите и премиера.
10 Януари 2013 09:06
щом, изявата не е с ножицата или с евтина бутилка шампанско за чупене, нещата вървят към мисловни процеси/ нека мислят бан - ама че не са политиици, че 2/3 са селски подлизурковци и градси комплексари...
10 Януари 2013 16:57
Я, македонизмът не е присъщ само на македонците. Натисни тук
11 Януари 2013 02:50
Академик Георги Марков от Института по история на Българската академия на науките:
При срещата през юни 1946 година в Кремъл Кимон Георгиев, който все пак е офицер от Българската армия, и е воювал и в трите войни за национално освобождение, пита (това е отразено в дневника на Георги Димитров) Сталин: „Как е възможно в средата на 20-ти век да направим македонска нация?”. И Сталин, като известен „баща на народите”, му отговаря: „Имаше ли белоруска нация? Нямаше, аз я направих. Имаше ли молдовска нация? Нямаше. Аз я направих. И вие ще направите македонска нация”. Всъщност това е по директива на Сталин, по една коминтерновска рецепта, че може да се правят всякакви нации, съобразно политическите обстоятелства..
Още веднага след Втората световна война започва фалшифицирането на историята, която да бъде съобразена със създаването на т.нар. македонска нация, защото е естествено, че една нация трябва да има история. Първоначално те посягат на новата българска история (като казвам новата, това са революционните борби и освободителните войни на българите в Македония и Одринска Тракия, след Освобождението до Балканските войни). Тогава обявяват и Гоце Делчев, и Яне Сандански, и Даме Груев за техни национални герои. Но, забележете, те стигат до войните, след това - те осъждат Тодор Александров и Иван Михайлов, които били слуги на българския монархофашизъм и прочее глупости, а сега вече те посягат и на Тодор Александров. .Въпреки че България е във война, тя отделя средства и за водоснабдяване, и за електрификация, и за образование. В Скопие се е открил университет на името на цар Борис III Обединител, учителски курсове. Откриват се отново български училища, които са били закрити от сръбските окупатори. Черквата също си възвръща епархиите. Дават се милиарди. Не мога в момента точно да назова, но за благоустройството на Вардарска Македония се отделят милиарди и то - в едни много трудни условия на война. Когато съм обикалял по Вардарска Македония, в едно струмишко село - Банско дори ми казаха, че водопроводът е още от времето на Царство България. Тогава българското правителство не е гледало на тези земи като на окупирани територии. Те са използвали термина „новоосвободени земи”. И затова там са се влагали средства, защото се е мислело за бъдещето на тези новоосвободени земи като част от територията на обединена България.
„Администрираните от България земи” или „земи под българско управление” е терминът, който се дава от Рибентроп, германския външен министър, при срещата с италианския министър Чано, защото тогава става спор. Италианците завземат Охрид и те, освен Северозападна Македония (по това време Албания е италиански протекторат) искат да дадат и Охрид на Албания. Тогава председателят на Народното събрание Логофетов подава оставка, настават политически страсти... Цар Борис III се среща с Хитлер и му заявява, че Охрид е българският Йерусалим, по определението на акад. Иван Снегаров, който е един голям български историк. Той е първият директор – основател на нашия Институт за исторически изследвания, и е родом от Охрид. Цар Борис III казва, че това е свещен град за българите. Тогава Хитлер се налага над Мусолини - да се изтеглят италианските войски от Охрид. Стига се до една среща между Рибентроп и Чано и те определят тази линия. И тогава Рибентроп употребява термина „земи под българска администрация” и на германските карти тези земи са отбелязани с пунктири, за разлика от Южна Добруджа, която е включена в българската територия. Тези земи са определени за земи под българска администрация - такъв е терминът - и това е трябвало да продължи до сключването на договорите за мир, след края на войната.


Натисни тук
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД