При срещата през юни 1946 година в Кремъл Кимон Георгиев, който все пак е офицер от Българската армия, и е воювал и в трите войни за национално освобождение, пита (това е отразено в дневника на Георги Димитров) Сталин: „Как е възможно в средата на 20-ти век да направим македонска нация?”. И Сталин, като известен „баща на народите”, му отговаря: „Имаше ли белоруска нация? Нямаше, аз я направих. Имаше ли молдовска нация? Нямаше. Аз я направих. И вие ще направите македонска нация”. Всъщност това е по директива на Сталин, по една коминтерновска рецепта, че може да се правят всякакви нации, съобразно политическите обстоятелства..
Още веднага след Втората световна война започва фалшифицирането на историята, която да бъде съобразена със създаването на т.нар. македонска нация, защото е естествено, че една нация трябва да има история. Първоначално те посягат на новата българска история (като казвам новата, това са революционните борби и освободителните войни на българите в Македония и Одринска Тракия, след Освобождението до Балканските войни). Тогава обявяват и Гоце Делчев, и Яне Сандански, и Даме Груев за техни национални герои. Но, забележете, те стигат до войните, след това - те осъждат Тодор Александров и Иван Михайлов, които били слуги на българския монархофашизъм и прочее глупости, а сега вече те посягат и на Тодор Александров. .Въпреки че България е във война, тя отделя средства и за водоснабдяване, и за електрификация, и за образование. В Скопие се е открил университет на името на цар Борис III Обединител, учителски курсове. Откриват се отново български училища, които са били закрити от сръбските окупатори. Черквата също си възвръща епархиите. Дават се милиарди. Не мога в момента точно да назова, но за благоустройството на Вардарска Македония се отделят милиарди и то - в едни много трудни условия на война. Когато съм обикалял по Вардарска Македония, в едно струмишко село - Банско дори ми казаха, че водопроводът е още от времето на Царство България. Тогава българското правителство не е гледало на тези земи като на окупирани територии. Те са използвали термина „новоосвободени земи”. И затова там са се влагали средства, защото се е мислело за бъдещето на тези новоосвободени земи като част от територията на обединена България.
„Администрираните от България земи” или „земи под българско управление” е терминът, който се дава от Рибентроп, германския външен министър, при срещата с италианския министър Чано, защото тогава става спор. Италианците завземат Охрид и те, освен Северозападна Македония (по това време Албания е италиански протекторат) искат да дадат и Охрид на Албания. Тогава председателят на Народното събрание Логофетов подава оставка, настават политически страсти... Цар Борис III се среща с Хитлер и му заявява, че Охрид е българският Йерусалим, по определението на акад. Иван Снегаров, който е един голям български историк. Той е първият директор – основател на нашия Институт за исторически изследвания, и е родом от Охрид. Цар Борис III казва, че това е свещен град за българите. Тогава Хитлер се налага над Мусолини - да се изтеглят италианските войски от Охрид. Стига се до една среща между Рибентроп и Чано и те определят тази линия. И тогава Рибентроп употребява термина „земи под българска администрация” и на германските карти тези земи са отбелязани с пунктири, за разлика от Южна Добруджа, която е включена в българската територия. Тези земи са определени за земи под българска администрация - такъв е терминът - и това е трябвало да продължи до сключването на договорите за мир, след края на войната.