Затворническият остров Бастой, който се намира на около 75 км югоизточно от норвежката столица Осло, изглежда много различен, погледнат от ферибота, който пътува дотам. Изненадите започват още с качването на борда - един от служителите заявява, че е затворник, излежаващ присъда от 14 г. за трафик на наркотици. "Аз съм Петер", представя се той. Преди да бъде прехвърлен в Бастой, мъжът е излежавал наказанието си в продължение на 8 години в строго охраняем затвор. "Тук ни имат доверие и ни възлагат задължения", казва Петер. "Отнасят се с нас все едно, че не сме закононарушители".

Истинската разлика с другите места за лишаване от свобода всъщност е в отношението към лишените от свобода, въпреки че затворът от отворен тип в Норвегия е само един - този в Бастой. Строго охраняваният затвор "Скиен", например, е бетонна крепост, в която наказанията си излежават извършителите на най-тежките престъпления в страната. В килиите има телевизори, компютри, баня и тоалетна. Повечето от задържаните там излежават максимално възможната присъда в Норвегия - 21 г. затвор, като по време на престоя си зад решетките имат възможност да посещават програми за обучение, повишаване на квалификацията и др. Вместо да са настанени в традиционните крила и отделения, лишените от свобода обитават малки общности в затвора, което ограничава разпространението на вредната субкултура, доминираща в местата за лишаване от свобода. Това е сред основните принципи на работа на затворите в Норвегия и е сред причините скандинавската страна да има един от най-ниските проценти на извършени престъпления в Европа - под 30%.

"Животът тук прилича на този на село или в някаква малка общност. Всеки трябва да работи, но имаме и свободно време, така че можем да ходим на риболов, а през лятото - да плуваме. Знаем, че сме затворници, но се чувстваме като хора", споделя Петер, който ще бъде свободен след 2 години.

Журналистите, посещавали Бастой, описват по доста различни начини условията, при които живеят 115-те затворници - "леки", "луксозни" или "като във ваканционно селище". Това място за лишаване от свобода често е наричано първият в света "екологичен затвор за хора".

58-годишният охранител Торбьорн, който си изкарва прехраната на острова от 17 години, разкрива методите на работа тук. 70 души отговарят за Бастой, чиято площ е 2.6 кв. км - те работят през деня, като 35 от тях са униформени. Основната им задача е да броят затворниците - веднъж сутринта; след това през деня, докато лишените от свобода са по работните си места; след това в 17 ч. на определен сборен пункт и последната проверка е в 23 ч., когато трябва да са по "домовете си". След 16 часа на острова остават само четирима надзиратели. Торбьорн показва оцветени в ярки цветове дървени бунгала. "Това са къщите на затворниците", обяснява той. В тях могат да живеят до 6-има души. Всеки има собствена стая, а споделят обща кухня и сервизни помещения. "Идеята е да свикнат да живеят така, както ще им се наложи да живеят, след като бъдат свободни". Ядене в трапезарията се сервира само веднъж на ден. Затворниците печелят по 7 евро дневно и всеки месец получат специални купони за храна, равняващи се на 80 евро, с които могат да си купуват продукти и сами да си приготвят закуска и вечеря. На острова има много добре зареден супермаркет.

Затворниците в Норвегия могат да подадат молба да бъдат прехвърлени в Бастой, когато им останат пет години до излежаване на присъдите. Всеки закононарушител, дори убийци и изнасилвачи, могат да дойдат тук, ако отговарят на критериите - основното изискване е да бъдат решени след освобождаването си да не извършват други престъпления.

Торбьорн разказва и с какво си изкарват прехраната затворниците на острова - има ферма, в която лишените от свобода се грижат за овце, крави и пилета, или пък отглеждат плодове и зеленчуци. "Сами отглеждат голяма част от това, с което се хранят", казва той. Други работни места има в пералнята; в конюшните, където се грижат на конете, осигуряващи транспорта на острова; в работилница за поправка на велосипеди; по поддръжката на зеленината или в дърводелската работилница. Работният ден започва в 8.30 ч. В специално поставени червени телефонни кабини затворниците могат да се обаждат на семейството и приятелите си."На острова се чувствам по-безопасно, отколкото, когато вървя по улиците в Осло", казва Торбьорн.

Управител на необичайния затвор е Арне Нилсен. От прозореца в кабинета му се виждат църквата, училището и библиотеката. Животът за затворниците е толкова нормален, сякаш е нещо съвсем обичайно да се намираш в затвора. Нилсен, който по професия е психолог, е измислил определение за затвор: "място, на което се развива чувство за отговорност." "В традиционните затвори лишените от свобода са заключени в продължение на няколко години и след това излизат на свобода, без да са имали някаква реална отговорност, докато са били там. Според закона да бъдеш изпратен в затвора не означава да те пратят там, за да страдаш. Наказанието е да изгубиш свободата си. Ако се отнасяме към хората, които са в затвора, като към животни, има вероятност и те да се държат по този начин. Тук се отнасяме към тях като към човешки същества."

Арне Нилсен отхвърля твърденията, че ръководи ваканционен лагер. "Тук не променяме хората със сила", казва той. "За жертвата извършителят на престъплението е в затвора. Това е правосъдие. Аз не съм глупак, реалист съм. Проявявам уважение към затворниците и по този начин ги научаваме и те да уважават останалите. Те през цялото време са под наблюдение. Важното е, когато излязат на свобода, да е по-малка вероятността отново да извършат престъпление. Това е справедливост за обществото. Повторно извършилите престъпление затворници, напуснали Бастой, са едва 16% и това е най-ниският показател в Европа.

Хесле е на 23 години и излежава присъда от 11 г. за убийство. "Това беше отмъщение", казва той. "Иска ми се да не го бях извършвал, но сега трябва да платя за престъплението". Слаб и русокос, той разказва, че по наказателните институции е от 15-годишен. Наркотиците разбили живота му и са в основата на криминалните му деяния. В Бастой има три златни правила: никакво насилие; никакъв алкохол и никакви лекарства. Хесле работи в конюшнята, където се грижи за животните и му остават да излежи още 4 години. Как вижда бъдещето? "Нямам никакво желание за наркотици. Когато изляза, искам да живея и да имам семейство. Тук се уча как да постигна това".

Свен също е осъден за убийство и присъдата му е осем години. 29-годишният мъж бил безработен, преди да бъде осъден. Той работи в склад за дървен материал и чака да разбере дали молбата му да бъде "домакин" на бунгало, в което живеят петима затворници, ще бъде одобрена. "Обичам да нося отговорността", казва той.

Ручи е една от жените надзиратели в Бастой. "Много съм горда да бъда надзирателка тука, а и семейството ми се гордее с мен", казва тя. В продължение на три години е обучавана за надзирател в Норвегия. За сравнение: обучението във Великобритания е само за шест седмици. "Има толкова много неща, които можем да научим от хората, които идват в затвора", казва тя. "Трябва да се опитаме да разберем как са станали престъпници и след това да им помогнем да се променят."

Видор пък е на 72 години и е най-възрастният затворник на острова. Той работи в пералнята и е домакин на бунгало, обитавано от четирима души. Лишените от свобода сами разказват защо са попаднали зад решетките. Видор излежава 15-годишна присъда за двойно убийство. В очите му има голяма тъга, дори когато се усмихва. "Убийци като мен няма къде да се скрият", казва той. "Ако имаше смъртното наказание, бих казал, да, съгласен съм." Твърди, че затворът му е помогнал. "Помогна ми да разбера защо го направих, какво направих, как отново да се върна към нормален живот." Сега Видор изучава философия, най-вече Ницше. "Радвам се, че ми позволиха да дойда тук. Добре е човек да бъде прехвърлен тук. Ще бъда на 74 години, когато си тръгна от острова", казва той. "Ще бъда щастлив, ако мога да доживея до 84".