Когато САЩ окупираха Индокитай, будистки монах се самозапали. Когато СССР окупира Чехословакия, Ян Палах се запали. Сега българи стават живи факли.

През 1965 г. австралиецът Морис Уест написа "Посланикът". В неговите романи става невероятното - папата подава оставка, будист се самозапалва. Преведох книгата. Разгромиха ме. В. "Народна младеж" каза "Изстрел против комунизма", макар че никога не съм стрелял срещу комунизма.

За умрелите хубаво или нищо. Глупости. "Икономист" слага на последната си страница некролози, в които има и хубаво, и лошо, и са толкова хубави, че "ти приисква да си на мястото на покойника", написал Джеръм-Кей-Джеръм. Той се заканил да не му вдигат кръвното, щото ще направи каквото направил неговият вуйчо, който нищо не направил. Сегашният български граждански протест най-много да вдигне кръвното на досегашния български началник. На Петьо Тодоров жена му се снимала с него и той, като я прегърнал, на нея й се приискало. Чар. Сега се казва харизма.

"Има горе и долу, няма ляво и дясно", рече Роналд Рейгън, когато беше президент. По-умно от глупавата мисъл на Чърчил, че демокрацията има кусури, но от нея по-добро не е измислено. Днес всеки глупак цитира Чърчил - сякаш е прочел книгите му.

Двама млади журналисти пишели некролог на Чърчил, докато бил жив, но когато той умрял, нямало готов некролог, понеже Чърчил ги надживял и двамата.

Онзи ден умря Ван Клайбърн. Музикалните виртуози открай време са на политически фон. Докато Наполеон завладявал Европа, едно цигуларче от Генуа завладяло света. Казвало се Николо Паганини.

Виртуозите на политическото слово, естествено, са на политически фон. Уинстън Чърчил каза "Желязната завеса", Уолтър Липман каза "Студената война".

Ван Клайбърн не каза нещо запомнящо се. Той беше на 23 години през 1958 г., когато в Москва така изсвири Концерт номер едно за пиано и оркестър на Чайковски, че проби Желязната завеса и спука леда на Студената война. Един милион винилови грамофонни плочи; други звукови носители нямаше.

Как да си набавя плочата? Бяхме приблизително еднакво бедни. Бедност странна, като The Strange War на Чърчил, ако сте я чели. Имаш пари, нищо не можеш да си купиш с тях, изпиваш ги с приятели, после пък ти си на техни разноски. Трябваше да трампя. Сега му викат заменка. Кръв ми капеше от сърцето, когато за плочата с Ван Клайбърн дадох Майлз Дейвис, "Бийтълс" и Хари Белафонте, който пееше Psychosomatic. Ми да, психосоматични са заболяванията, включително високото кръвно.

Петко Бочаров и аз се редувахме на тръбата на смени. По тръбата радистите от горния етаж ни пускаха ролки с разпечатки на емисиите на 27 световни агенции. Петко като узна, че ходя на езда в конната база "Хан Крум", която беше вдясно от спирка Бъкстон, каза "Хайде и аз". Казах "Готово". Моят кон се казваше Балатон. Балатон стотици пъти минал паркура не ми обръщаше внимание, че седя на гърба му като чувал картофи. Ако падна, прескача ме да не ме нарани, изчаква ме да го възседна. Само веднъж, след като го разседлах в бокса, Балатон се разбесня. Аз побягнах, Балатон ме настигна, повали ме на земята и ме захапа за задника. Щото в задните джобове на брича ми бяха морковите и бучките захар, които забравих да му дам.

Петко каза: няма значение какъв кон. Момчетата се спогледаха, намигнаха си и казаха кон Булдог. Прекрасно животно, но не можеш да го яздиш, щото захапва мундщука и става неуправляемо. Метна се Петко на гърба му и Булдог се понесе в такъв бесен кариер, че момчетата се стъписаха - ей сега Булдог ще утрепе Петко. Е да, ама не. Петко не падна от коня, щото бил поручик в царския конен полк.

Върнахме се в БТА с червения фолксваген на Петко. Седнах аз до тръбата, щото беше мой ред. Но Петко узнал, че Първият ще посети БТА, и ми каза: Анелия те вика. Хубава беше телепистката Анелия и Петко вместо мен на тръбата, а аз при Анелия. Затова на снимката Петко се покланя на Първия, вместо мене.

Доскоро Петко и Кеворк се покланяха на генерала премиер, който е сега с високо кръвно. Тогава Кеворк ме викаше в неговото телевизионно предаване. Казах готово. Колко му е да се прехвърля от БТА в телевизията. Те са от двете стани на Перловската река. Добре ама тогавашният директор на БТА Лозан Стрелков се ядоса и ме уволни не само от БТА, а от всички български медии. Да си призная и аз бях гадно копеле. Лозан пишеше пиеси, аз му казвах вие, драматурзите, ти, Шекспир, другите...

Петко от общото ни бюро ми събра партакешите в един кашон, щото директорът Стрелков наредил на милиционера на пропуска да не ме пуска в БТА. С Петко слезе и Кръстан Дянков, който примираше от смях. Що се хилиш бе, Кръстанхойзер (аз на Кръстан му виках Кръстанхойзер). Щото Петко каза: Джимо се фукаше, че бил плувец и спасител на плажа, пък се удави в Перловската река.

Jusautor DI copyright