Стотина запалени свещи и купища цветя са поставени пред входа на кметството във Варна, Източна България, в памет на 36-годишния Пламен Горанов, чиято смърт след самозапалване се превърна в символ на протестите срещу корупцията на политическите елити. Това пише Франс прес в кореспонденция от Варна.

Около портрета на Пламен, дългокос, с ведра усмивка, алпинист и художник, чието име означава "пламък", се виждат надписи с маркер върху плочките на тротоара: "Ти запали нашата смелост и любов към свободата", "Твоята саможертва ни води към победата", "Мафията руши България". И още: "Ти си нашият Ян Палах", чешкият студент, който се самозапали през януари 1969 г. като протест срещу съветската окупация след потушаването на Пражката пролет.

Пламен Горанов, който почина в неделя, се самозапали на 20 февруари пред кметството във Варна. Той искаше оставката на кмета Кирил Йорданов, управляващ града от 14 години, когото обвиняваше в корупция. Същия ден консервативният премиер Бойко Борисов подаде оставката на правителството.

"Оставката на правителството не променя нищо. Необходимо е гражданското общество да може да контролира всичко - монополите, изборите, партиите, институциите", казва 25-годишният Иларион Ананиев, неофициален лидер на протестното движение. "Пламен беше голям, той прокара този път", въздиша Радостина Петрова, приятелка на покойния, седнала на земята, загледана в свещите. "Пламен угасна, но неговият пламък остава жив", гласеше първата страница на днешния брой на опозиционния варненски вестник "Народно дело".

"Пламен Горанов се превърна в национален символ, показващ, че демокрацията в България, контролирана от посткомунистическата олигархия, е само привидна", заявява пред АФП Огнян Минчев, директор на Института за регионални и международни изследвания в София. В момент, когато кметът е на път да подаде оставка, Минчев подчертава важността на гражданската мобилизация "за предотвратяване на издигането на нови марионетки начело на града".

Варна, основно българско пристанище на Черно море, е градът, от който започнаха масовите протести срещу корупцията и бедността преди повече от три седмици и където те са най-големи. От постъпката на Пламен Горанов протестиращите носят стикери във формата на пламък.





Саможертвата му няма да бъде напразна

Александър Леви, в. "Фигаро"

Съобщението за смъртта на Пламен Горанов веднага обиколи социалните мрежи - с над 80% изгаряния младият мъж, който се самозапали преди две седмици с искане на оставката на кмета на Варна, почина от раните си.

Ежедневните молитви на симпатизантите му се оказаха недостатъчни. "Надяваме се само, че саможертвата му няма да бъде напразна!", казват те. Така алпинистът е на път да се превърне в символ на народното недоволство, родено от повишаването на цената на тока, което предизвика, противно на всички очаквания, оставката на правителството на 20 февруари.

Още повече, че той не е сам - само за няколко дни три случая на самозапалване и редица опити бяха регистрирани от властите. "Ясно е, че става дума за поредица. И макар че мотивите изглеждат различни, те ни показват, че хората са на ръба и готови на всичко", казва лекарят Христо Хинков, началник отдел "Психично здраве" към Националния център за обществено здраве в София.

Последователно сравнявани с чешки, тибетски и тунизийски мъченици, историите на тези отчаяни хора дават нов тласък на протестите, които вече са ежедневни в България. На два пъти - на 24 февруари и на 3 март, националния празник, протестиращите излязоха по улиците на големите градове, за да заявят, че изобщо няма да се задоволят от оставката на правителството. Но исканията им, които са най-малкото объркани, се приемат студено от българската интелигенция.

"Социалният им модел залита между Либия на Кадафи и Беларус", гневи се Константин Павлов, автор на много четен политически блог в страната. Вчера протестът прерасна в гражданско неподчинение с вдигането на "палатков лагер" пред сградата на президентството в София. А вече никой не брои сблъсъците с полицията след блокади на кръстовища и други пътни оси от протестиращи с качулки. "От няколко дни имаме усещането, че е достатъчна една искра, за да изпадне страната в анархия", счита западен дипломат. Приемането в болница на два пъти заради високо кръвно налягане на премиера в оставка Бойко Борисов, сам въплъщаващ "стабилността" на държавата, засили чувството за несигурност.

Във Варна, града, в който Пламен Горанов се самозапали, кметът Кирил Йорданов, обвиняван във връзки с мафията, е мишена на народния гняв. Протестиращите искат оставката му и протестират срещу завземането на града от икономическата група с тъмна репутация ТИМ, основана през 90-те години на миналия век от бивши командоси от военноморския флот. "ТИМ е основната причина за нещастията ни", извиква Пламен на митинг няколко дни преди фаталната си постъпка, показва видео, качено в мрежата от негови приятели.



------

Когато в понеделник сутринта стана ясно, че Пламен Горанов е починал, стихотворението "Самоизгаряне" на Валери Петров обиколи социалните мрежи. Дали Горанов е българският Ян Палах, няма смисъл да се спори, защото той вече бе провъзгласен за такъв. За Пламен продължаваме да не знаем почти нищо. 36-годишният варненец се е прехранвал трудно, със саниране на сгради в Добрич. Има интересни авторски фотографии, публикувани на http://photo-forum.net/bg/index.php?APP_ACTION=USER_IMAGES&USER_ID=85750. Обичал е алпинизма. Преди да се самозапали около 7.30 ч. сутринта на 20 февруари пред общината във Варна, е извикал: "Киро, Киро, днес трябваше да бъда в Анталия...".



Мир на праха му.



САМОИЗГАРЯНЕ

Валери Петров



Ян Палах не е между живите вече,

Ян Палах е нейде далече, далече,

Високо там нейде във въздуха син,

над Прага трептящ като дъх на бензин.

Един миг, едно тяло с пламтящи коси -

преди миг само бил и вече не си...

Ян Палах го няма, а ний сме си тук,

и бензинът е нашият и го помниме ние

как във лъскава струя от сондата бие

и как с него по бузите се мажат със смях

Ванюша, Катюша, Алексей, Абдулах!

Филми, книги, идеи, къде сте в живота?

Нима сте измислици на два Дон Кихота

и нищо, и нищо от вас не остава

освен това облаче дим над Вълтава

и тоз вик "Свобода!", едва чут, едва чут

в януарския въздух, синьо-розов от студ?

Ян Палах го няма и така ни се пада -

сега всеки си има своя вътрешна клада,

на която, страхлив, разтреперан и ням,

се самоизгаря от мъка и срам!