Смятам, че се злоупотребява с личните ми данни от фирма, с която имам договор. Освен това имам усещането, че информация за мен е давана и на други фирми, защото ми се обаждаха и ми писаха други лица, които не би трябвало да знаят дори кой съм. Какво мога да направя и на кого да се оплача?



В.Х., София



От 2002 г. действа Закон за защита на личните данни (ЗЗЛД). Той беше приет в комплект заедно с още два от т.нар. информационни закони - Закон за защита на класифицираната информация и Закон за достъп до обществената информация. Оттогава по тях се трупа някаква практика, която за съжаление не е достатъчна, за да се каже категорично, че личните ни данни са наистина добре защитени.

Иначе самият ЗЗЛД определя в своя чл. 26, че "всяко физическо лице има право на достъп до отнасящи се за него лични данни". При упражняване на това си право всеки има право по всяко време да поиска от администратора на лични данни няколко важни неща. Първото е възможността да се иска потвърждение за това, дали отнасящи се до съответния човек данни се обработват, информация за целите на това обработване, за категориите данни и за получателите или категориите получатели, на които данните се разкриват. Лицето може да иска и "съобщение до него в разбираема форма, съдържащо личните му данни, които се обработват, както и всяка налична информация за техния източник", както и информация за логиката на всяко автоматизирано обработване на лични данни, отнасящи се до него. Съответният администратор на лични данни, какъвто безспорно е и фирмата, с която е сключен договор, трябва да дава тази информация безплатно. Нещо повече. При смърт на физическото лице правата му могат да се упражняват дори от неговите наследници.

По закон лицето, чиито данни се събират или обработват, има и право по всяко време да поиска от администратора да заличи, коригира или блокира негови лични данни, с които не се работи по изискванията на ЗЗЛД.

Исканията за достъп до всичката тази информация се осъществяват с писмено заявление до администратора на лични данни. То може да се отправи и по електронен път по реда на Закона за електронния документ и електронния подпис. В заявлението трябва да има име, адрес за кореспонденция, описание на искането, предпочитана форма за получаване на информация, подпис, дата. Според закона администраторът може да предостави данните под формата на устна или писмена справка или на преглед на данните от съответното физическо лице или от изрично упълномощено от него друго лице. Физическото лице може да поиска копие от обработваните лични данни на предпочитан носител или предоставяне по електронен път. Администраторът е длъжен да се съобрази с предпочитаната от заявителя форма на предоставяне на данните. Информацията се дава в 14-дневен срок, по изключение това време може да бъде удължено до 30 дни.

И тук стигаме до конкретните проблеми. В ЗЗЛД има специална глава 7 "Обжалване на действия на администратора на лични данни". Така ако някой прецени или реши, че има нарушаване на правата му по отношение на личните данни, то може да сезира Комисията за защита на личните данни в едногодишен срок от узнаване на нарушението, но не по-късно от пет години от извършването му. Комисията пък се произнася в 30-дневен срок от сезирането с решение. С този акт тя може да даде задължителни предписания, да определи срок за отстраняване на нарушението или да наложи административно наказание. Комисията е длъжна да изпрати решението си и на лицето, което се жалва.

При нарушаване на правата му по Закона за защита на личните данни всяко физическо лице може да обжалва действия и актове на администратора и директно по съдебен ред пред съответния административен съд или пред Върховния административен съд. Това става по общите правила за подсъдност. Законът дава право на съответния човек дори да иска обезщетение за претърпените от него вреди вследствие на неправомерно обработване на лични данни от страна на администратора.

Необходимо е да се знае, че физическото лице не може да сезира съда, ако има висящо производство пред комисията за същото нарушение. Същото се отнася и ако нейно решение относно същото нарушение е обжалвано и няма влязло в сила решение на съда. Така че е добре още в началото да се прецени добре дали да се сезира комисията, или да се отива директно на съд.

Иначе ЗЗЛД предвижда и тежки имуществени санкции за незаконно обработване или предоставяне на данни на други лица. Те достигат дори до 100 000 лв.