Неведоми са пътищата, по които огромни парични суми напускат Русия, за да се върнат обратно в страната, но вече умножени по няколко пъти. Още по-странна е ролята на Кипър в цялата тази схема. Според Централната банка на Русия през м.г. от страната са били изнесени нелегално над 50 милиарда долара. Тази сума отговаря на 2.5% от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната. Пред в."Ведомости" шефът на банката Сергей Игнатиев казва, че вероятно парите се използват за финансиране на търговията с наркотици, за подкупи на държавни чиновници и бизнес партньори, както и за други нелегални сделки. Повече от половината от съмнителните парични преводи са били извършени от фирми, които по един или друг начин са свързани помежду си. "Оставаме с убеждението, че цялата тази дейност се контролира от една много добре организирана група от хора", добавя Игнатиев.



Нищо ново под слънцето



Всъщност бягството на капитали не е нещо ново за Русия. Този проблем се задълбочава от разпада на Съветския съюз насам. През м.г. Централната банка е регистрирала изтичането на 56.8 милиарда долара от страната. А през 2011 г. те са били още повече - над 80 милиарда долара. Нов е обаче подборът на думите, с които толкова висш държавен служител описва ситуацията. Игнатиев казва съвсем ясно, че тук става въпрос за нелегални парични потоци. Роденият в Ленинград Сергей Игнатиев години наред преподава в местния Икономически университет. В началото на 1990-те години той е изтеглен в Москва от реформатора Егор Гайдар и става зам.-министър на икономиката. От 2002 г. Игнатиев е председател на Централната банка на Русия. Но защо точно сега той започва да говори така открито за корумпирани структури в държавата? Може би обяснението се крие в това, че през юни 65-годишният икономист трябва да излезе в пенсия.

Каквато и да е причината за неговата откритост, тя се вписва много добре в една от прокламираните лично от президента Владимир Путин цели на третия му мандат - пълното "деофшоризиране" на руската икономика. Путин внесе за обсъждане в Думата (долната камара на парламента) нов законопроект, който ще забрани на държавните служители да притежават банкови сметки и ценни книжа в чужбина.



Кипър - руската пералня на пари



В инвеститорските среди Русия си е създала име на страна, в която могат да се правят добри печалби, които обаче покрай липсата на юридическа защита са твърде несигурни. Различни частни финансови институти отдавна говорят за проблема с нелегалните парични потоци от и към Русия. По данни на американската агенция Global Financial Integrity през периода 1994-2011 г. от Русия са изтекли нелегално над 211 млрд. долара. В същото време в Русия са влезли почти 553 милиарда долара - също нелегално, които са се влели в сивата икономика. Американската агенция назовава също и източника на тези средства - Кипър. По данни на МВФ само през 2011 г. директните инвестиции от Кипър в Русия са достигнали 129 милиарда долара и са надвишавали 5-кратно целия БВП на малката островна държава. Шефът на Централната банка на Русия Сергей Игнатиев е оптимист, че службите ще успеят да разкрият цялата схема с нелегалните парични потоци. На този етап обаче той не желаел да изказва предположения кой би могъл да стои зад тази организирана престъпна дейност.

Кипър е малък, слънчев и топъл - пълна противоположност на Русия. Може би точно затова през последните двайсет години десетки хиляди руснаци се заселиха на средиземноморския остров с намерението да останат там завинаги. Кипър стана още по-привлекателен, откакто в началото на 90-те островът се превърна в офшорен рай за руските капитали. Това вече прави впечатление и на германското външно разузнаване БНД. То изготви "таен" доклад, който обаче казва неща, известни от години. Например, че руски бизнесмени държат в Кипър 26 милиарда долара от незаконна дейност, разкри сп."Шпигел". Изводът, който правят германските разузнавачи, е, че руски сенчести бизнесмени могат да се облагодетелстват от европейските средства, отпускани на Кипър под формата на спешни кредити.



Фирма само срещу 2000 евро



Официално в района на кипърската столица Никозия са регистрирани 2000 руски фирми. Истинският им брой обаче може да е много по-голям, защото само в началото на м.г. още 1400 руски компании са подали документи за регистрация на острова. Срещу сумата от две хиляди евро всяка фирма може да получи адресна регистрация и пощенска кутия. Разкриването на банкова сметка в Централната банка на Кипър не струва нищо. Три дни след подаването на документи тя вече е готова. Островът обаче привлича и с това, че бизнесът плаща само 10% корпоративен данък и е освободен от няколко налога.

Сега обаче кипърската икономика е в тежка криза и страната подаде официално искане до Брюксел за европейско кредитиране. Предполага се, че помощта ще възлиза на сума между 10 и 17 милиарда евро. С тях трябва да бъдат санирани кипърските банки, които загубиха много пари от сделки с гръцки държавни ценни книжа. Паралелно с това Кипър се опитва да договори 5 милиарда евро кредит от Русия. Москва вече е помагала на Кипър - миналата година Никозия получи руски кредити при изгодна лихва. Русия има достатъчно причини, за да се реши на подобна крачка - една от тях е, че според руското икономическо министерство до края на 2011 г. в Кипър е имало 78 милиарда долара руски капитали.

Експертите предполагат, че от Русия към кипърски банкови сметки се вливат най-малко 1 милиард долара на месец. През май в Кипър дори са били регистрирани руски "инвестиции" на стойност 18 милиарда долара, пише германският в."Ди Велт". Днес от всеки десет руски фирми, които правят печалба от над един милиард долара годишно, осем са регистрирани на средиземноморския остров. Сред тях са гиганти като "Норилск никел", "Северстал" и "ЛУКойл". "Тайният" доклад на германското разузнаване се вписва идеално на фона, на който протичат преговорите между кипърското правителство и т.нар. Тройка за отпускането на спешно финансиране за острова. Всъщност те не вървят особено добре. По простата причина, че Никозия отказва да приеме програма с мерки за икономии и вместо това предлага собствени идеи за икономисване и леко увеличение на данъците. Според европейските партньори и МВФ обаче това не е достатъчно. Ако страната не получи бързо нови кредити, то скоро тя няма да е в състояние да изплаща заплатите в обществения сектор.