С изненада разбрах, че ми е направена удръжка от заплатата, защото имало запор. Не трябва ли да ме питат и да ми искат съгласието, преди да правят това?

Ч.Ц., София



Специален раздел в Кодекса на труда (КТ) определя реда, по който става изплащането на трудовото възнаграждение. В него например изрично е заложено, че това възнаграждение задължително се изплаща в пари. Както и че "допълнителни трудови възнаграждения или част от тях могат да се изплащат в натура, ако това е предвидено в акт на Министерския съвет, в колективен трудов договор или в трудовия договор". Определено е и че заплатата се изплаща в предприятието, където се извършва работата. Освен това има и правило, че трудовото възнаграждение се изплаща авансово или окончателно всеки месец на два пъти, доколкото не е уговорено друго. Редът за плащане включва и това, че заплатата се изплаща лично на работника или служителя по ведомост или срещу разписка или по писмено искане на работника или служителя - на негови близки. По писмено искане на работника или служителя трудовото му възнаграждение може да се превежда на влог в посочената от него банка.

Има и специална процедура за "добросъвестност при получаване на трудовото възнаграждение". Това означава, че работникът или служителят не е длъжен да връща сумите за трудово възнаграждение и обезщетения по трудовото правоотношение, които е получил добросъвестно. Както и че виновните длъжностни лица, които са наредили или допуснали неоснователното изплащане на сумите по предходната алинея, носят имуществена отговорност.

След тези основополагащи и сравнително заредени с положителност процедури, свързани с получаване на заплатата, обаче следват и не толкова лицеприятните. Така в чл. 272 от КТ са определени няколко хипотези, при които може да се правят удръжки от трудовото възнаграждение, без да има съгласие на неговия получател. Веднага трябва да се отбележи, че тези възможности са изрично и изчерпателно изброени. По аргумент от противното това означава, че никой и по никакъв повод не може да прави удръжки от трудовото възнаграждение, без да пита и да има съгласието на работник или служител вън от изброеното в КТ.

Първи в списъка с удръжките без съгласие са тези заради получени аванси. Пак без съгласие се удържат и надвзети суми вследствие на технически грешки. Тези грешки примерно може да са надписани суми, смяна на графите във ведомост и объркването с друг работник или служител и т.н.

Такива удръжки без съгласие може да се правят и за данъци, които по специални закони могат да се удържат от трудовото възнаграждение. Така от всяка заплата се удържа данък върху доходите на физически лица. Удържат се и осигурителни вноски, които са за сметка на работника или служителя. Удръжки без съгласие се правят в случаите, в които е ангажирана ограничената имуществена отговорност на работника или служителя, ако, да речем, е повредил нещо, ако е загубил пари и т.н.

Удръжки без съгласие се правят и при запори, наложени по съответния ред. Тук попадат хипотезите например на дължима издръжка или на доказано през изпълнително дело задължение. Така че на конкретния въпрос може да се отговори еднозначно - при валиден, законен запор може да се правят удръжки и без съгласие.

Веднага след това е постановено, че общият размер на месечните удръжки не може да надвишава размера, установен с Гражданския процесуален кодекс. Това означава, че КТ определя кога може, а ГПК - колко може. В ГПК има специални разпоредби за размера на несеквестируемия доход. Така според чл. 446 от ГПК, ако изпълнението е насочено върху трудовото възнаграждение или върху друго каквото и да е възнаграждение за труд, може да се удържа само:

- ако лицето получава до 300 лв. месечно - една четвърт част, ако е без деца, и една пета, ако е с деца, които то издържа;

- ако получава от 300 до 600 лв. месечно - една трета част, ако е без деца, и една четвърт, ако е с деца, които то издържа;

- ако получава от 600 до 1200 лв. месечно - една втора част, ако е без деца, и една трета, ако е с деца, които то издържа;

- ако получава над 1200 лв. месечно - горницата над 600 лв., ако е без деца, и горницата над 800 лв., ако е с деца, които то издържа. В тези случаи месечното трудово възнаграждение се определя, след като се приспаднат дължимите върху него данъци и задължителни осигурителни вноски.

Важно е да се отбележи, че тези ограничения не се отнасят до задължения за издръжка. Присъдената сума за издръжка се удържа изцяло.