|
| --- |
Когато преди около година в Macro Watch решихме да пишем доклад за икономическите приоритети и възможните политики, пазарът на труда бързо излезе като водеща тема. Политиците ни дълго пренебрегваха и подценяваха проблемите - едва след протестите безработицата като причина за бедността стана фокус на политическия дебат.
А защо е висока безработицата? Нашето разбиране за пазара на труда е, че той е зависим от други сфери и политики - инвестициите, бизнес средата, образованието, качеството на човешките ресурси. И че спечелването на битката с безработицата и липсата на доходи изисква не само директни мерки.
В дългосрочен план образованието е вероятно най-важният фактор за развитие. Ако погледнем пенсионната система и застаряването на населението, очевидно е, че все по-малкото работещи трябва да произвеждат все повече, за да осигуряват старините на пенсионерите. Това изисква по-висока производителност, а тя е постижима само чрез повишаване на нивото и обхвата на образованието и повече инвестиции в производствени активи. Само инвестиции във физически капитал (машини, оборудване и технологии) не могат да решат проблема. Заедно с обновяване на оборудването и технологиите има нужда и от съответно приспособяване на нивото на квалификация и образование. Едното не може да върви без другото.
Графика в скорошния доклад на ЕС по Стратегията 2020 ясно показва тясната връзка между производителност и заплати в страните от ЕС. Тук можем да открием отговор на въпроса защо получаваме по-малко от германците и чехите. А производителността на труда не може да се повиши без инвестиции в човешки капитал (образование) и физически капитал (инвестиции). До голяма степен образованието предшества инвестициите - защото притокът и структурата на инвестициите зависят и от наличието на съответни специалисти.
В България коефициентът на безработица сред висшистите е само 5.9%, докато при хората със средно образование е 12%, с основно - 24.8%, а с начално или по-ниско образование - цели 53.6%. Кризата подчерта проблема - загубата на работни места е основно сред хората без особени умения и знания.
Неравенството и бедността са свързани с образованието
- само 1% от висшистите са в бедни домакинства, докато при хората с начално или по-ниско образование делът на бедните надминава 50%.
Образователното равнище има връзка и с решаването на проблемите с кризата. В Ирландия над 50% от младежите имат завършено висше образование, докато в Гърция и Португалия делът на висшистите е между една трета и една четвърт. От тази гледна точка може би не трябва да е учудващо, че от трите ударени от кризата страни само Ирландия е на път да каже чао на МВФ и вече да се справя сама, докато Гърция и Португалия се мъчат с рецесията, бавните реформи и нуждата от външна помощ.
Образователното ниво в една държава влияе и върху качеството на публичните политики и върху възможностите да се провеждат реформаторски политики. Между другото според Евростат в България делът на висшистите е по-нисък не само от Ирландия, но и от Гърция и Португалия.
Тогава какво да се прави? В доклада на Macro Watch разглеждаме множество мерки, но ето някои от тях:
Качеството във висшето образование може да се подобри чрез засилване на международното сътрудничество - под формата на съвместни програми на български и чужди университети, привличане за преподаватели на българи, завършили в чужбина, привличане на реномирани чужди университети да отворят врати в България, автоматично признаване на дипломите, чуждестранни атестации.
Не бива да се пренебрегва и нуждата от подобряване на връзката на образованието с пазара на труда, включително чрез финансови стимули. Не е нормално да има сектори с огромен дефицит за високоплатени специалисти (IT секторът например), а университетите да не отговарят на това търсене чрез увеличение на съответните специалности. В същото време
университетите произвеждат твърде много висшисти в някои специалности,
които, след като завършат, не намират работа по специалността и се налага да работят на работни места за среднисти с много по-ниски заплати.
Очевидно е, че по-добрата връзка между пазара на труда и университетите ще доведе до по-добри резултати, включително от гледна точка на реализация и заплащане. За да се случи това, може да се насърчат университетите чрез рязко увеличение на дела на финансирането, свързано с резултатите - до поне 50%. Същевременно в атестирането на отделните специалности в университета трябва да се включи и бизнесът/професионалните организации, за да има обратна връзка с пазара на труда.
Не на последно място, държавното финансиране трябва да се увеличи за най-добрите специалности на съответния университет, като същевременно се намали за специалностите, които не са конкурентни. Тези и други подобни мерки могат да създадат както стимули, така и условия за по-добра връзка между развитието в пазара на труда и университетите.
Но както мнозина ще потвърдят, университетите не живеят в собствен свят. Техните студенти преди това са завършили средно образование, а други не успяват. Все още много ученици отпадат, а други взимат диплома, без да са научили достатъчно -
41% от учениците са функционално неграмотни
Ясно е, че са необходими мерки за увеличаване на обхвата и качеството на средното образование. И в същото време - за обвързването му с пазара на труда (за тези, които няма да продължат висше образование).
Може би най-важният приоритет тук е свързан с привличане на най-добрите ученици и студенти да стават преподаватели и със създаване на условия за постоянно подобряване на квалификацията им. Изследванията показват, че
качеството на учителите е най-важен фактор за качеството на образованието
В някои страни направо е забранено слаби ученици/студенти да стават учители, а в същото време се насърчава привличането за преподаватели на младежи от топ 10-20% от съответната възрастова група. За самите училища са необходими както стимули, когато "вдигат летвата", така и санкции за слаби резултати, вкл. уволнение на директори на слаби училища. Необходими са и процедури за "саниране" на западащи учебни заведения.
Училищата, предлагащи професия, трябва да са обвързани с развитието на местния пазар на труда, вкл. чрез координация с местните бюра по труда и фирми за повече практики, стажове, преподаване и реализация на завършилите. Много от най-успешните страни имат не само повече висшисти, но и голям обхват и високо качество на професионалното образование, което гарантира висока заетост за всички. В България много говорим за немския модел, но кой знае защо не го следваме.
Не бива да пропускаме и факта, че заради хаоса през 90-те години много деца отпаднаха от училище и в резултат днес те са в армията на безработните с недостатъчно или никакво образование и умения. Вместо да чакаме нов строителен или друг бум да създаде заетост, по-добре е да намерим начини да инвестираме в образование и квалификация на дълготрайно безработните.
Към днешна дата според Агенцията по заетостта 55% от безработните нямат квалификация и специалност и почти всички са с основно или по-ниско образование. Така или иначе много пари се харчат за всякакви помощи. Тези плащания трябва да се обвържат с участие в програми за ограмотяване, образование, квалифициране, точно съобразени с търсенето на пазара на труда. Само така милиардите, инвестирани в човешки капитал от нашия и европейския бюджет, ще имат дълготраен ефект, водещ до решаване на проблема, а не до борба със симптомите. Пари за такива мерки има, включително от започващия през 2014 г. нов програмен период за еврофондовете. Въпросът е средствата да се насочат към адресиране на проблемите, а не просто да се "усвояват".
|
| Георги Ангелов |
|
| - - - |
:
.Впрочем,вече има и нови социално - икономически идеи относно бъдещия обединен свят,които също клонят към "всеобщий чист комунизьм" по думите на Ботев.
не е от обичайните ти софистики и откровени цинични манипулации.
) е донякъде и за да обясни защо при пазарна иконимика работодателите ни почти не успяха да създадат устойчиви и добри производства, а където ги имаше - ги закриха и продадоха за скрап. Тоест, не капиталистите ни са виновни, а университетите. А всъщност фирмите са най-силният играч в икономиката и могат да направят много, ако мислят стратегически. Включително с универитетите.
). Длъжността "старши икономист" в него не е белег за каквато и да било квалификация и/или компетентност.