:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 430,410,522
Активни 62
Страници 4,889
За един ден 1,302,066
СРС

Дяволът при подслушването е в детайлите

Хубаво е, че новите управляващи обвързват СРС-тата с бюджета, че правят специално бюро, пред което да се оплакваме при съмнение за незаконно използване на тези средства. Една присъда обаче доказа, че проблемът е и в механизмите, по които се слухти и следи законно
Снимка: МИХАЕЛА КАТЕРИНСКА
Въпреки директните и индиректните атаки съдия Иван Коев не само оправда подсъдимите, но и в 150 страници изреди купчина конкретни проблеми при използването на законни специални разузнавателни средства. Прокуратурата обаче смята, че тезите му са грешни.
Повече от похвално е, че едно от първите неща, които пробват да направят новите управляващи, е да затворят една от най-големите фабрики за скандали - тази, която се захранва от специалните разузнавателни средства (СРС). За това настоява и Европейският съд по правата на човека, който вече честичко осъжда България по темата. Но основният и основателен натиск е на цялото общество - още повече че доскоро управлявалите буквално се оляха в използването на СРС.

Затова определено в правилна посока е обстоятелството, че новото парламентарно мнозинство пробва да осъществи всички по-значими идеи, които битуват през последните години по линия на законното подслушване и следене. Като например тази за създаване на



Национално бюро за контрол върху СРС



Такова беше направено и в края на тройната коалиция, дори бе избран и състав от петима членове. Бюрото обаче не заработи, защото първото нещо, което направи ГЕРБ, бе да го ликвидира чрез промени в закона. Напоследък и постепенно се разбира защо са го направили и не са искали независим контрол, след като в онова бюро членовете бяха основно магистрати - просто са си правили каквото поискат и са се възползвали здраво от липсата на детайлни проверки по използване, процедури, разрешения ...

Определено в правилна посока са и усилията на ДПС и БСП да прокарат с промените в закона за СРС и една сравнително стара идея, лансирана за първи път публично от бившия главен прокурор Борис Велчев. Още през 2010 г. при един от поредните големи скандали със СРС той предложи ведомствата да могат да искат такива средства само ако имат пари в бюджетите си.



"Това трябва да е отразено в нашите бюджети



Така органите ще поръчват използването на СРС само когато са сигурни, че могат да си го позволят. И ако това се приеме, то ще се събират данни със СРС само тогава, когото няма друг законен способ за събиране на доказателства", аргументира се тогава Велчев. На практика сега тази идея се вкарва в закона за СРС с предлаганите от ДПС и БСП промени. Във Франция например има лимит от СРС-та в рамките на бюджета и когато той се надскочи, а примерно прокуратура, полиция или контраразузнаване искат ползване, то тогава съответното ведомство си плаща.

По-спорна е идеята за създаване на отделна агенция, която да осъществява използването на всички специални разузнавателни средства, включително подслушване, следене, филмиране, ровене в интернет и пощенска кореспонденция, внедряване на агенти, доверителни сделки, контролирани доставки. Така специализираната дирекция, която сега е в МВР, ще бъде преобразувана в Агенция към правителството. Първоначалната идея обаче беше в тази агенция да са всички специални разузнавателни средства. Сега прави впечатление, че не е предвидено в нея да е специализираната дирекция за подслушване и следене на ДАНС, както и мощностите на военното и цивилното разузнаване. Те очевидно си остават отделни. Нещо, което си е твърде странно и сякаш убива идеята за ефективен, повсеместен и целенасочен контрол.

Точно докато се прокарваха тези идеи, се появиха няколко случки, които показаха, че всъщност проблемът при СРС-тата е не само в законовите рамки и процедури, а и в детайлите, скритите механизми по прилагането и използването им.

И това го доказаха основно мотивите на Софийския градски съд към



оправдателната присъда на бившия военен министър



Николай Цонев, съдията Петър Сантиров и ексглавния секретар на финансовото министерство Тенчо Попов.

Защото там има шокиращи съдийски твърдения, уличаващи МВР и прокуратурата в нагласяване на факти и доказателства именно чрез използването на всевъзможни СРС - подслушване, следене, белязани банкноти...

Тримата бяха обвинени по времето на ГЕРБ, че са предлагали подкуп от 20 000 евро на следователя Петьо Петров, за да прекрати дело срещу Цонев. Делото стана особено популярно, след като ексвоенният министър бе арестуван от прокурора Роман Василев с думите: "тъй като сте абсолютен престъпник" и "като за всеки престъпник, долу на земята!"

Тримата обаче бяха напълно оправдани от Софийския градски съд с аргумента, че множеството СРС-та по случая са използвани в нарушение на закона. Веднага след това тогавашният вътрешен министър Цветан Цветанов обяви, че бил смутен от съдийското решение. Сега се оказва обаче, че всички ние трябва да бъдем много, ама много смутени от действията на МВР и прокуратурата при използването на СРС.

При това неща, описани от съдиите в мотивите, които са близо 150 страници. От тях стават ясно множество нелицеприятни за МВР и прокуратурата неща, извършени от техни представители в хода на досъдебното производство.

В мотивите се твърди например, че сегашният главен прокурор Сотир Цацаров е бил заблуден от наблюдаващия прокурор Роман Василев да издаде разрешение за подслушване. Всъщност самият Цацаров наскоро си призна това, после обаче изненадващо защити Василев и прехвърли отговорността на ДАНС. Сега обаче СГС пише черно на бяло, че в искането до председателя на Окръжния съд в Пловдив (по онова време Сотир Цацаров - б.а.)



невярно е посочено, че подсъдимият



Тенчо Попов ще предаде подкупа на Петьо Петров в Пловдив. "Такава информация в материалите по делото съдът не констатира да е налична. Видно от изисканата от съда справка, получена в секретното деловодство на съда, такава информация не е имало и в ДАНС, която агенция по онова време се е занимавала с процесния случай. От писмо на СДОТО към МВР от 21.12.2010 г. се установява, че подобна информация няма и при тях", пише съдът. И още: "С оглед на това следва да се приеме, че далият разрешенията - председателят на ОС-Пловдив, очевидно е бил въведен в заблуждение от наблюдаващия прокурор относно фактическите основания, налагащи даването на разрешение за прилагане на СРС". Магистратите смятат, че "прокурорът е допуснал съществено и грубо нарушение" на закона за СРС.



Разрешение за подслушване е взето



и от шефа на съда в Бургас. Пак без данни, че на територията на Бургас ще се случва каквото и да е. Чисто и просто разрешението е трябвало да бъде поискано от председателя на Софийския апелативен съд.

"Непонятно за този съд остава по какви причини настоящият председател на Софийския апелативен съд не се ползва с доверието на държавното обвинение, за да се пренебрегне неговата законоустановена компетентност да даде разрешение за прилагане на СРС. Ако прокуратурата е имала предвид конкретни факти, свързани с личността на административния ръководител на САС и неговата надеждност, следвало е да ги релевира в процеса по съответния начин", пише съдия Иван Коев.

Магистратите приемат, че има и проблеми с аудио- и видеозаписите от разговорите на следователя Петьо Петров, които е трябвало да уличат групата. Петров е бил "накичен" с техниката от оперативни работници.

Според съда изводът на вещото лице, че е имало оператор, който управлява записа, означава само едно: възможно е изготвеният видеозапис да е бил манипулиран. "Очевидна е човешката намеса при неговото изготвяне. При това не е ясно какви части от кадрите са били "изрязани" чрез незаписването им от оператора по негова преценка и дали тъкмо тези части не поставят записаните разговори в друг контекст и не им придават различно съдържание от това, което твърди държавното обвинение", отбелязва съдия Иван Коев.



Оказва се, че има и унищожаване



на част от веществените доказателствени средства, изготвени чрез СРС.

Съдът приема и че има индикации за провокация към подкуп от страна на следователя. Той е "заинтересован от изхода на делото и крайно предубеден, осъществил е целенасочена и тенденциозна провокация към подкуп, целяща събирането на улики срещу подсъдимите, действал е по начин, сходен с осъществяваната от него професия на следовател, намира се в определена зависимост от държавното обвинение, включително и служебна", твърди съдът.

Съдът отбелязва и проблеми с плика с белязаните пари за подкупа - нещо, което също е специално разузнавателно средство по смисъла на закона.

Според следователят той изобщо не го е отварял, но експертиза доказала негов пръстов отпечатък от вътрешната страна. За сметка на това върху плика нямало отпечатък на никой от подсъдимите. "Налице е заобикаляне на законовите изисквания, поставящо под сериозно съмнение достоверността и автентичността на веществените доказателства", твърди още съдия Иван Коев. Той сочи и още куп проблеми по това дело с един основен извод - че те са неотстраними във фазата на съдебния процес. Оправдателната присъда не е окончателна и подлежи на прокурорски протест. И държавното обвинение се възползва от това си право. Нещо повече. От своя страна



прокуратурата обвини съда, че е приложил незаконосъобразен подход



"при оценка и анализ на доказателствата по делото". Както и че избирателно цитирал реплики от СРС, неправилно интерпретирал факти и едностранчиво и превратно тълкувал доказателства.

Дори и само частично нещата, които са написани в мотивите на съда, да са верни обаче, дори и да е малка част, то със сигурност показва колко сбъркана е цялата технология и как всеки може изведнъж да се окаже престъпник. Или пък как престъпниците могат да станат невинни. А е очевидно, че в съдебните мотиви нещата са от кориците на делото, а не от някакво друго място.

Отгоре на всичко и междувременно се оказа, че адвокатът на бившия военен министър Николай Цонев - Васил Василев, е осъдил Специализираната дирекция "Оперативно-технически операции" (СДОТО) в МВР и прокуратурата за това, че негов разговор с клиента му незаконно е бил подслушан. Специалното разузнавателно средство (СРС) е било реализирано от МВР десетина дни преди показните арести на тримата подсъдими - Цонев, Сантиров, Попов. На практика се оказва, че МВР и прокуратурата са записали



разговор между адвокат и клиент



при множество абсолютни забрани - родни и международни. По закон евентуално направени записи не могат да се използват като доказателствени средства и подлежат на незабавно унищожаване. Нищо подобно обаче не се е случило с този запис - той дори е приложен по делото.

Всъщност всички тези неща показват, че има големи проблеми именно около детайлите, свързани с подслушване. И че на практика всеки може да бъде "сготвен" от службите чрез манипулирани от някой оператор аудио- и видеозаписи, от някакви подхвърлени пликове с пари, които уж не били разпечатвани, а пък после се оказва, че никога не са били всъщност запечатвани и какво ли още не.

Затова сега всички тези неща от мотивите на съда може би трябва да бъдат проверени детайл по детайл. И да се излезе пред обществото, за да се обясни какви всъщност са гаранциите, че това не може да се случи с всеки човек. Защото наистина дяволът при подслушването и следенето, пък били те и законово разрешени, всъщност е в детайлите.

2
5242
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
2
 Видими 
12 Юни 2013 09:32
Национално бюро за контрол върху СРС
Това е много тъпа идея, Александъре. Контролът трябва да се осъществява от някое от висшите съдилища. Изключително просто и ефективно. За целта е достатъчно някои висши съдии да се обучат на елементарни действия с компютър. Е, и веднъж-два пъти годишно да го включва.
12 Юни 2013 09:39
Председателят на Софийския апелативен съд е ...? И от него да се иска разрешение, то е като да искаш от вълк разрешение за овцете в кошарата. Цецо може да е всякакъв, но в случая е абсолютно прав. От Силистра ще поиска разрешение, но не и от Пенгезов ...
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД