От две седмици Турция се тресе от протести на различни групи и по различни причини, но обединени от нежеланието си повече да търпят управлението на т.нар. умерени ислямисти на премиера Реджеп Ердоган. Много вече се каза и изписа за това кой и защо участва в окупирането на центъра на Истанбул, Анкара и другите големи градове в страната. Една от причините обаче изглежда най-малкото странна за турското общество, а именно войната срещу консумирането на алкохол. В началото на протестите турският президент Абдуллах Гюл даде сигнали, че може да не подпише новия закон, но вчера парафът върху спорния текст стана факт. Малко след това тежковъоръжени полицаи започнаха да разчистват площад "Таксим" в Истанбул и уличните битки с демонстрантите се възобновиха с нова сила.

Новият закон ограничава консумацията, продажбата и рекламата на алкохолни напитки. Нормативният акт ще влезе в сила, след като бъде обнародван в "Държавен вестник". Текстът бе гласуван на 24 май т.г. по предложение на управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) с основен аргумент - опазване здравето на населението. По силата на закона продажбата на алкохол се забранява във всички магазини от 22.00 до 06.00 часа, както и навсякъде в близост до училища и джамии. На всяка бутилка задължително трябва да има надпис, предупреждаващ за вредите от консумацията на алкохол. Забранява се и спонсорството на спортни събития от фирми за алкохолни напитки, както и кадри, подтикващи към консумация във филми, тв сериали или музикални клипове. Текстът засилва и наказателните мерки срещу шофирането в нетрезво състояние - глобата става 700 турски лири (280 евро) и отнемане на книжката за шест месеца, ако шофьорът има алкохол в кръвта над 0.5 промила. При онези, които имат над 1 промил, наказанието е две години затвор.

Основателят на модерната турска държава Кемал Ататюрк определено би се изумил от решението да се забрани алкохолът. Все пак той е бил почитател на ракията и е умрял от цироза. Неговият наследник в управлението Реджеп Ердоган обаче е пълен въздържател. Откакто правоверният мюсюлманин влезе във властта преди десет години, постоянно е под подозрението, че би предпочел да отмени някои от реформите на Ататюрк и да насочи страната в по-консервативна посока. Решението за забрана на рекламите на алкохол потвърждава точно това. След 17 часа ожесточени дебати парламентът в Анкара прие миналия месец най-строгия до момента антиалкохолен закон на републиката. На този фон акциите на най-голямата турска пивоварна "Анадолу Ефес" спаднаха рязко, а местният туристически бранш заплаши, че



е готов да излезе на барикадите,



което вече е факт. В бъдеще се забранява всякакъв вид реклама на алкохол, а това несъмнено ще доведе до значителен спад в приходите на медиите. Депутатът Джевдет Ердьол, който е и личен лекар на Ердоган, заяви пред в. "Хюриет", че снимките на пиещи хора трябва изцяло да изчезнат от медиите. И в парковете в бъдеще няма да може да се пие алкохол, а за плажовете ще са необходими специални разрешителни. Производителите на бира, ракия и вино вече губят и правото да спонсорират спортни и културни прояви. Аргументите на управляващата ПСР гласят, че подобни правила има в редица европейски държави, а и в САЩ.

Първата версия на закона беше още по-строга и вероятно би довела до закриването на много ресторанти. Тя предвиждаше забрана на продажбата на алкохол в локалите, които се намират в близост до храмове и учебни заведения. Собствениците на ресторанти, барове и кафенета обаче се възпротивиха рязко с аргумента, че в централните истанбулски квартали на всеки няколко метра има джамия или църква, а "учебно заведение" е пределно широко понятие. "Та това би могло да бъде някое балетно училище или кръжок", изтъкнаха критиците. В крайна сметка законът бе смекчен, но глобите за собствениците на заведения са повече от солени - от 4200 евро до 42 000 евро. В парламента Ердоган обоснова закона със защитата на младежта. Турция не иска да има "загубено поколение", каза премиерът и



препоръча като национална напитка айряна



вместо ракията. Критично настроените към правителството наблюдатели обаче подчертават, че държавата изобщо няма проблем с алкохола. Той се консумира само в 6% от домакинствата, а 83% от възрастните турци никога не пият, както пише "Хюриет", позовавайки се на официални статистически данни. Въпреки това войната срещу алкохола продължава - и то независимо от факта, че турската нация по принцип няма алкохолен проблем. Според данни на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) турските граждани консумират средно по 1.5 литра алкохол на година, докато в Германия например се консумират по 11.7 литра годишно. Всъщност по отношение на алкохола позициите в Турция отдавна са противоречиви. Кемалистите, тоест поддръжниците на Ататюрк, възприемат пиенето на анасонова ракия като един вид тест за верността към републиката. И докато на обществените прояви на военните се предлагат и високоалкохолни напитки, премиерът допуска в подобни случаи само сервирането на вода, айрян и сок.

Друг проблем може да предизвика производството на вино. В Анадола то се е произвеждало още преди 7000 години, а в наши дни Турция е на шесто място в света по производство на грозде. Но само 3% от него се преработват на вино. Защото този бизнес бил позорен и греховен. Познавачи разказват, че много турски селяни съвсем умишлено не дават земите си на лозари, защото са убедени, че производството на алкохолни напитки е грях. Въпреки това винопроизводството в Турция се развива много стремително, съобщи "Дойче веле". Изникват множество нови фирми, които инвестират в модерни технологии и произвеждат все по-качествени вина. През последните две години турски вина са спечелили над 500 международни награди - подобно нещо не е имало досега. А по данни на Германския изследователски институт за биологично земеделие Турция е на пето място в света по лозарски площи, които се обработват екологично.

Независимо от всичко това



винарският бранш в Турция



изживява трудни времена. Мнозина лозари се оплакват, че Турция никога не е имала правителство, което да е така враждебно настроено спрямо техния бизнес, както сегашното. Производител на вино от малкото градче Хоскьой разказва, че на три пъти въоръжени полицаи претърсили избите му, без да имат някакъв конкретен повод. Един от полицаите даже му казал: "Ти си толкова симпатичен, пък се занимаваш с тоя позорен бизнес". Акцизът се увеличава непрестанно, вследствие на което най-евтината бутилка вино струва 6 евро. В повечето населени места в Анадола, както и в някои консервативни квартали на Истанбул е почти невъзможно да получиш лиценз за продажба на алкохолни напитки. А в градските заведения за обществено хранене алкохолът е изцяло забранен.

Известният турски пианист и композитор Фазил Сай, който е отявлен критик на партията на Ердоган, дори беше осъден, защото бил нанесъл обида на исляма. Припомняйки, че Коранът описва рая като място, в което текат реки от вино, Сай беше написал в "Туитър" следното: "Нима си представяте рая като кръчма? Казвате също така, че всеки правоверен там го чакали две жени - нима раят е нещо като бардак?". Задръжките на турските власти по отношение на греховните удоволствия са значително по-малки в туристическите центрове на страната, откъдето идват огромни валутни приходи. Крайбрежието на Анталия е пълно с барове и дискотеки, в които алкохолът се лее нонстоп. Показателно е, че турското Министерство на туризма активно подкрепя винарския бранш. Нищо чудно, при положение че турските вина са нещо като "златна мина". Който я разработи, може да разчита на огромни приходи. Въпреки това лозарите са убедени, че турското вино ще си пробие път до потребителите. Нищо, че повечето политици в Турция твърдят, че пиели единствено плодов сок. Така една от причините страната да бъде залята от безпрецедентни протести за последните десет години стана още един коз в ръцете на противниците на Ердоган, който по всичко си личи, че няма намерение да отстъпва от своите твърди позиции. Поне засега.