Порочните практики така са се просмукали в съдебната система, че за да оцелееш и да се развиваш в нея, трябва да ги усвоиш до съвършенство. До този извод може да се стигне покрай втория конкурс на Висшия съдебен съвет (ВСС) през последните месеци, който е атакуван от участници в него като нагласен. Става дума за състезанието за 36 места в районните съдилища, като 21 от тях са в Софийския районен съд (СРС). То бе проведено между 24 и 27 септември.

Нагласените изпити в системата само на пръв поглед са вътрешен проблем. За обществото е важно в третата власт да попадат и да се развиват хора с безупречни професионални качества и нравственост. Неотдавна съветът обаче беше принуден да отмени надпреварата за Върховната касационна прокуратура с аргумента, че е била опорочена, кандидатите не са били равнопоставени и така



изходът е бил ясен предварително



Ако се потвърдят фактите, които няколко районни съдии сочат във възражението си срещу начина на провеждането на конкурса за това ниво, неговата съдба вероятно ще бъде същата. А ето какви са те:

Нарушени са правилата за конкурсите, според които при събеседването с кандидатите изпитващите трябва да обсъдят с тях техни актове от последните три години. Такова обсъждане на този конкурс не е имало, или ако е имало, то не е било с всеки кандидат. А обсъждането на актовете на кандидата би трябвало да е в основата на оценката, която той получава. С неизпълнението на това си задължение конкурсната комисия не просто е нарушила процедурата, а е допуснала цялостно опорочаване на състезанието.

Като слабост при оценяването във възражението се сочи и че въпросите, задавани на различните кандидати, не са били еднакво трудни. Някои съдии били препитвани само по материята, с която са занимават, а други и за материя, с която не работят.

Друг аргумент е, че при кандидатите, занимаващи се с гражданско-правна материя, оценките са по-високи от тези на претендентите наказателни съдии. Недоволните съдии са изчислили, че над 70% от хората, получили оценка, достатъчна за класиране, са граждански съдии. "Този резултат поставя под съмнение обективността на членовете на комисията и е сериозно основание да се приеме, че критериите за оценяване не са приложени еднакво спрямо всеки от кандидатите, а са прилагани съобразно това дали се занимават с гражданско или с наказателно право", пише във възражението. Ако това не е вярно,



излиза, че наказателните съдии са по-слабо подготвени от гражданските

Не може да се пренебрегне и че сред хората, на които оценката им стига да се класират за Софийския районен съд кандидати, над 70% са командировани или доскоро са били командировани там. Районният съд в София е един от най-натоварените в страната. Голямата натовареност обаче не може да предпоставя по-добра подготовка на магистратите в него, а дори напротив - когато един съдия е свръхзает, той няма време да проучва новостите в теорията и практиката и така понижава квалификацията си. Тенденцията при конкурсите да бъдат предпочитани командированите е начин за заобикаляне на закона.

Правилата за конкурсите са нарушени и защото на кандидатите не е разяснен начинът за провеждането на конкурса. В началото на всеки конкурс комисията трябва да определи времето и начина на провеждането на събеседването и да информира участниците за това. Освен това при събеседването не се водел протокол.

Конкурсното начало, въведено със закона, не значи конкурсен резултат - така тъжно се шегуват помежду си съдии. Всички в системата отлично знаят как се печели добро място в нея - трябва да си човек на някого, за да успееш, а няколко лобита постоянно са в борба за надмощие и се надцакват с мръсни номера. В тази игра добри герои няма. По правило магистратите обаче не са склонни да се опълчват на несправедливостите в системата от принципни съображения. Скачат тези, които са засегнати лично, но шансът да получат подкрепа от гилдията си е минимален, тъй като колегите им внимателно преценяват рискове пред собственото си развитие.

В мандата на един от предишните състави на ВСС се разказваше как в съдебния съвет има списък с хора, подписали се в отворено писмо срещу безпринципното му кадруване, вследствие на което кариерният им растеж е трябвало да бъде спънат. Като нищо историята се повтаря и сега. Отмяната на конкурси обаче не е гаранция за справедливост - освен като признание за сериозен дефицит при кадруването, това може да се тълкува и като опит класирането да бъде пренаредено по "правилния" начин. Съветът е дал



достатъчно основания за съмнения в чистите му намерения



Софийският районен съд е най-големият залог в този конкурс, тъй като независимо от оплакванията от нечовешкото натоварване и лошите условия на труд в него, всички се стремят да работят там. Изключения са случаите, когато магистрат иска да се премести от София в провинцията. По времето, когато съдебният закон позволяваше в системата да бъдат назначавани хора по изключение и без нужния стаж, СРС беше най-предпочитаното място за всички отрочета на магистратски величия и членове на ВСС.

Субективността на конкурса се засилва от липсата на анонимен писмен изпит - той се провежда само за първоначално назначаване в съдебната система. Затова кандидатите сега са били пресявани чрез събеседване по постановени от тях актове. Тук е другата уловка - три от актовете, които ще се обсъждат, се избират от самия кандидат. Други три обаче се посочват от административния му ръководител. Това означава, че



съдебните шефове имат власт да препънат някого



или да му дадат добър старт още при началото на конкурса. А отговорността удобно се размива между атестационни и изпитни комисии и самия ВСС.

В системата се говори как преди конкурсите се проучва кой кой е и се дава шанс на правилните хора. А това не е никак трудно. ВСС има последната дума, но много трудно би мотивирал защо предпочита някого с оценка 5 пред друг с 5.99, макар роля да играят и стажът и рангът на съдията или прокурора. Когато съветът не се съобразява с оценките, го прави по толкова неясно критерии, че това буди подозрения за нередности. И за това има пресен пример: Точно преди лятната си ваканция ВСС не повиши един съдия във Върховния касационен съд с мотив, че срещу него има висящо дисциплинарно производство, все още недоказало нарушения. Минути по-късно обвинител, който бе принуден да подаде оставка от шефски пост заради нарушения на случайното разпределение и бе наказван дисциплинарно за това, получи повишение във Върховната административна прокуратура.

Конкурсното начало бе въведено под европейски натиск във времена, когато ВСС без никакви скрупули издигаше хора със съмнителни качества и морал, а в системата можеше да се влезе и "по изключение" без минимума от 2 години юридически стаж. По всичко личи, че кадруването продължава да е нагласено. Конкурсите в този им вид няма как да я излекуват, защото само имитират състезание по професионализъм и качества. Възползвалите се от уродливата надпревара държат отворена вратата за извращаване на правосъдието. А това е омагьосан порочен кръг, от който излизане няма.