Някой каза във "Фейсбук", че обществото ни е ненавистно. Поводът - омразата към сирийските бегълци от войната. Не влизайте два дни в интернет и си запушете ушите за изявленията на 4-5 политици. Ще видите тонове дарени дрехи за бедстващите. Храни, одеала, консумативи. Помощ, състрадание, съпричастност. Те са визитката на българското общество, а не политици и форумни "писатели", свикнали всичко да мразят.

Драмата на прокудените от войната сирийци е сложен проблем. Твърде широкоаспектен, за да се разглежда с истерия или едностранно. Но точно това се случва. Истерията се подклажда волно, защото е



прекрасно средство за вдигане на клюмнали рейтинги,



презареждане на мижави партийки, отклоняване на вниманието от по-остри злободневия. Но и неволно, защото принципно няма тема в България, която да се обсъжда спокойно.

Едно общество е лесно манипулируемо, когато е изплашено, когато му се посочи враг. Вместо спокойно да обсъждаме бъдещия миграционен поток, условията за настаняване, какво правим с тези хора - ще ги интегрираме или ще ги насърчаваме към другите държави от ЕС (тук е и темата за похарчените милиони без резултат досега в бежанските центрове), натрапва ни се, че враг са самите сирийци - внасяли престъпност, болести, изхвърляли дарените дрехи. А също и че хич не били сирийци. Колко нелепо, чак отвратително! Та това е множество - и деца, и старци; здрави и болни; добри и лоши. Съвсем нормално е да има пришълци и от други държави. Рисковете са налице, но ние трябва да се изправим пред тях. Нямаме избор, географското ни положение дава предимства, но има и недостатъци. Тези хора са изгонени от война и е въпрос на хуманност да им се помага.

Както можеше да се очаква, най-много съчки в огъня на истерията наля "Атака". "Това не са хора, които идват от Сирия. Това са хора, престояли месеци наред в турски лагери, и сега турската държава, която е затворила границата си със Сирия и Израел, и Йордания, ни препраща т.нар. Свободна сирийска армия, която всъщност е една терористична организация", заяви Волен Сидеров. "Не е необходимо да чакаме и да отмятаме един по един в списък всички да станат канибали, за да кажем, че са канибали. Защото тогава няма да има кой да го констатира. Ние вече ще сме изклани, избити и изядени", добави колежката му Магдалена Ташева. Тя обсипа бежанците с ред ненавистни епитети, най-безобидният от които е "канибали". Колко удобно за "Атака"! Тази партия отново има враг, пак сее омраза. Сидеров поиска затваряне на границата с Турция и миг след като БСП, ГЕРБ и ДПС отхвърлиха предложението, обяви, че срещу него е тройна коалиция.



Да не си помислихте, че "Атака" е част от властта?



Едва кретащата партийка ВМРО също не остана назад. Тя пък се възползва от изказване на еврокомисар Кристалина Георгиева, че сирийците може да помогнат за преодоляване на демографските проблеми. "Ако нелегалните имигранти от Кот д'Ивоар, представящи се за сирийски бежанци, можеха да подобрят демографската ситуация и пазара на труда, ние и бездруго имаме цигани, при които демографската ситуация не е хич лоша", се казва в декларация на ВМРО. Зам.-председателят Ангел Джамбазки призова за бунт на българите, живеещи край бежанските центрове. Срещу Георгиева и "в защита" на живущите край центровете скочи и формацията на Николай Бареков. ВМРО и "България без цензура" проявяват завиден синхрон тези дни и по повод атаките срещу Росен Плевнелиев.



Май се ражда нова коалиция, сирийците са опитни зайчета



С трескаво политиканстване се зае и Бойко Борисов. "Груба грешка е над 70% от бежанците и нелегалните имигранти да се настаняват в София. В столицата тези хора могат да бъдат трудно контролирани и преброени", заяви лидерът на ГЕРБ. Добре, ама къде да ги настанят? Какво направи неговата власт за изграждането на приемни центрове, какво стори за затягане на граничния контрол с Турция? Конфликтът в Сирия зрееше отдавна, миграционната вълна се засилваше, той - нехаеше. Борисов обвини правителството, че нарочно струпва бежанците в София, за да правели проблем на кметицата от ГЕРБ Йорданка Фандъкова. Два дни по-късно вицепремиерът Цветелин Йовчев наистина прехвърли топката към нея. Дали нарочно кабинетът иска да дискредитира Фандъкова, не се знае, но е видно, че се стреми да трупа дребни и мизерни дивиденти от огромния проблем.

След дълго забвение в публичното пространство отнейде се появи и бившият дипломат и министър Бойко Ноев. Той призова да издигнем физическа стена по границата с Турция, дори изчисли, че на първо време щяла да струва някакви си 40 млн. лв. На мен лично това ми изглежда като лобизъм в полза на строително-монтажно начинание. Колко време ще се гради? Няма ли да свърши войната в Сирия дотогава, като се има предвид "капацитетът" на българската държава? По-важно - бегълците ги оставяме на произвола на съдбата? Мнозина от тях са в опасност в Турция, а ние сме членове на ЕС все пак, забравяме ли?

Така се оказа, че един огромен човешки, социален и политически проблем се изроди в политиканстване на българска почва. Националистите изнамериха тъй нужния за тях враг, ГЕРБ и БСП скрепиха жизнеутвърждаващата ги вражда, кабинетът разсея опасни за него теми, като бюджета и продължаващата икономическа криза. Стари и нови политици намериха поле за изява. Отвратително е, че ползват бежанската драма, но е факт.

Но няма да бъдем честни, ако прегледът на изказаните безумия спре дотук. Много хора грабнаха микрофоните тези дни и изговориха ред нелепици. Без да искат



дадоха хляб на политиканската истерия



За да видим какви са тези нелепици, трябва да бъдат казани няколко неща - спокойно, без драматизъм.

Първо, на този етап бежанците от Сирия не са чак толкова много. Числеността им е под 10 000 и аналогии с вълни от минало време не може да се правят. Ще се увеличат, колко точно - предстои да видим. Точно сега е времето за трезва дискусия.

Второ, въпросът за интегрирането на тези хора у нас е изключително сложен. Абсурдно е, че не само Кристалина Георгиева, но и историци, културолози (не всички) почнаха с лека ръка да решават "проблемите на пазара на труда, генофонда" и т.н. Географският и историческият опит сочат, че мюсюлмани (сирийците са предимно такива) трудно се интегрират в християнски общности. След Освобождението България приобщава хора от своя етнос, плюс арменци и руски белогвардейци. Християни са. А пазарът на труда би бил подпомогнат само ако сегрегираме пришълците - привлечем образованите, специалистите. Много държави на запад прилагат такъв подход, но готови ли сме ние да го направим, можем ли?

Трето, несъстоятелни са и приказките, че сирийците ще напълнят изоставените ни села, ще обработват запуснатите ниви. Как ще ги накараме? Няма човек по света, който иска да живее в обеднели села като нашите, пък и кой е тоя супермен, който може да печели от дребно фермерство в България? Доскоро слушахме, че бесарабски българи ще разселваме из селата и ще ни оправят "генофонда". Сега е ред на сирийците.

Представете си средностатистически българин. Или той е безработен, или жена му. Гледа вечер телевизия, чува, че бежанците ще обогатят "пазара на труда". Как ще се чувства? Политиканите получават неочакван приятел.

Но най-интересен е въпросът какво прави българската дипломация за решаване на проблема с бежанците. Точно там трябва да бъдат насочени усилията. Стъпките в дипломацията по принцип са тихи, дано ги има. За съжаление, опитът ни показва, че почти винаги отсъстват.