"Взех 5000 лева бърз кредит, после ме изнудиха да преподпиша договора и трябваше да върна 25 000. Сега вече са 50 000". Тази история, разказана неотдавна от пострадала клиентка, обиколи в няколко дни медиите и стана повод депутатите отново да заговорят за регулация на бързите кредити. Според адвокатите фирмите, предлагащи бързи кредити, обикновено залагат в договорите си клаузи за голямо оскъпяване - най-разнообразни такси и наказателни лихви. Сериозният проблем е, че и правната култура на българите не е на особено високо ниво. Клиентите рядко изчитат целия договор и се предоверяват на служителите на компанията. Или пък не разбират всички включени в него клаузи. През последната година в Комисията за защита на потребителите са постъпили множество жалби точно срещу подобни практики.

Най-популярната за момента идея на депутатите е



да се сложи таван на лихвите по бързите кредити



Депутатът от БСП Кирил Добрев предложи те да са не повече от 2-2.5 пъти по-високи от средния лихвен процент на банките за момента. "Вярно, тук рискът е по-голям, но лихвеният процент пак ще е по-голям от този на банките", обясни соцдепутатът. Сега средната лихва по потребителските кредити е около 8.9%, така че евентуална регулация би ограничила оскъпяването на бързите пари до около 20%.

За подготвяна промяна в Закона за кредитните институции заговори и шефът на парламентарната бюджетна комисия Йордан Цонев. Той се ангажира до края на октомври в бюджетната комисия да бъдат внесени предложения за промени на Закона за потребителския кредит. Вероятно ще се повишат и критериите за издаване на разрешително за работа на небанковите финансови институции, като се вдигнат изискванията за собствен капитал. "Ще коментираме и възможността тези дружества да работят под шапката на БНБ, но трябва да внимаваме да не сбъркаме нещо с директивите", застрахова се все пак Цонев в телевизионно интервю.

Според експертите идеята за таван на лихвите няма да е работеща. "Не е много коректно да се казва лихва, ако кредитът е в размер до 399 лв. Повечето от тези заеми се взимат със срок в рамките на 1 месец", обясни пред "Сега" Тихомир Тошев, изпълнителен директор на "КредитЦентър". Според него много по-работещ вариант е да се вкарат кредитите до 400 лв. под регулациите на Закона за потребителския кредит. Така хората ще бъдат информирани за всички условия, ще имат възможност да помислят 14 дни и евентуално да се откажат от заема.

Въпреки високите лихви и таксите за забавяне небанковото кредитиране продължава да бъде популярно, показват последните данни на БНБ. Общият размер на раздадените бързи заеми у нас е около 2 млрд. лева. Лихвите, които достигат и до 30% за месец, не пречат на търсенето. Броят на фирмите за бързи кредити също расте главоломно. По последни данни небанковите финансови институции, които не се контролират от централната банка, но се отчитат в нея, са 257. В края на 2011 г. те са били 140, година по-рано - 70. 157 от тези фирми раздават и кредити.



Конкуренцията е жестока,



още повече, че по данните на БНБ ръст и при този вид кредитиране няма.

Затова и похватите за привличане на клиенти са много и някои от тях са най-разнообразни. Предлага се например "светкавичен кредит" - бързо одобрение до 2 часа и без обезпечение. В офертите има кредит до заплата, кредити за ВИП клиенти, дори за пенсионери. Вече има оферти и за бърз кредит до дома. Фирми за бързи заеми наскоро достигнаха и до нова пазарна ниша - пенсионерите и хората в малките села, след като бяха отворени офиси в "Български пощи". Отпусканата сума обикновено не е голяма - средно до 1000 лв. Немалко фирми обаче я ограничават до 399 лв., за да не попадат под регулациите на Закона за потребителския кредит. Така клиентите, взели заем под 400 лв., трябва да разчитат само на Закона за защита на потребителите, който забранява неравноправните клаузи във всички договори.

Друг голям проблем е, че до бързи кредити обикновено



прибягват хора, изпаднали в крайна нужда



Кандидатите обикновено са с ниски и средни доходи или с несигурни месечни приходи. На някои от тях вече им е бил отказан кредит от банка. Според Тихомир Тошев има клиенти, които теглят заем, защото са им забавили заплатите и нямат дори средства за храна. Пари се търсят и за купуване на лекарства, обяснява той. Водеща причина за тегленето на домашните бързи заеми е и плащането на битови и комунални сметки. Едва след това идва нуждата от средства за ремонт и обзавеждане. Едва по-малко от 2% са прибягнали до такъв заем, за да разширят бизнеса си, сочат данните на една от небанковите финансови институции.

Наблюденията на фирми за бързи кредити са, че желание да изтеглят заем заявяват и клиенти, които нямат представа как ще го погасят. Бързите кредити със своята достъпност и атрактивна реклама привличат хората, но по-високите лихви често водят до невъзможност те да се плащат. Компаниите, предоставящи бързи пари, се застраховат от риска с още по-високи лихви. Така например в една от компаниите, ако вземем 399 лева, след един месец ще трябва да изплатим 523 лв. Според изследване на сайта "Моите пари" годишният процент на разходите (ГПР) при някои фирми за бързи заеми достига 2964%. ГПР включва разходите за лихви, такси и други. В масовите случаи годишното оскъпяване е около 1000%.

Профилът на кредитоискателите логично води до следващия проблем.



Всеки трети бърз кредит е необслужван,



става ясно от статистиката на БНБ. Към края на юни лошите бързи заеми са 29.9% от всички, докато година по-рано са били с 9% по-малко. От раздадените общо 1.993 млрд. лв. заеми 595.2 млн. лв. попадат в графата "необслужвани". Домакинствата са основните потребители на бързото кредитиране - над 70% от заемите са изтеглени от граждани.

Някои от фирмите за бързо кредитиране дори не изискват доказване на дохода. Обяснението е, че проверявали в масивите на НОИ дали кредитоискателят е осигуряван от работодател и от колко време. Компаниите посочват, че ако потребителят няма никакви доходи, шансовете му за отпускане на кредит са малки. Но не и никакви. Има компании, които са готови да предоставят кредити на безработни, които са регистрирани в бюрата по труда и получават обезщетение оттам.

Лесният достъп и "широката цедка" на заемодателите, както и ниската финансова грамотност на много от потребителите са и една от причините за високите нива на необслужваните кредити. От компаниите посочват, че когато клиент не може да плаща навреме, е задължително да се свърже с фирмата и да обясни какви затруднения има. Голяма част от тях твърдят, че биха предложили алтернативен план на плащане, който да е съобразен с новите обстоятелства. Ако обаче заемодателят не бъде уведомен и клиентът не отговаря на повикванията, задължението се предава на компания за събиране на лоши вземания. Или се задейства запис на заповед, направен още при отпускането на парите. Залогът тук може да бъде много голям, а клиентът да се надява събирачът на дългове поне да спазва някакви правила.



ВЕЧЕ ВИДЯНО

В началото на 2012 г. Симеон Дянков, който тогава беше министър на финансите, предложи да се вземат законови мерки, с които и кредитите под 400 лева да подлежат на регулация. Тогава той обясни, че липсата на регулации за малките заеми създава предпоставка за "лихварство", от което се възползват заложнитекъщи и лихварите. В крайна сметка не се случи нищо. Любопитното е, че когато Дянков лансираше идеята си, един от противниците й беше сегашният финансов министър Петър Чобанов. В качеството си на икономист той обясняваше, че от такава мярка няма да има особен смисъл, а само ще се увеличат разходите за регулации...