|
| Асен Василев |
- Г-н Василев, министерството на икономиката и неговите министри обикновено са сред най-критикуваните за тяхната работа. Има ли всъщност нужда от такова мегаминистерство?
- Това министерство трябва да бъде разделено на две. Трябва да има министерство на енергетиката, защото са страшно много държавните активи, които трябва да се управляват там. Трябва да има и министерство на икономиката, което да се занимава с дългосрочната визия за това какъв тип икономика иска да има страната ни. Ако виждаме, че тръгва например автомобилостроенето или друг такъв тип индустрия, трябва да заложим на повече инженерни кадри. Ако виждаме, че тръгва медицинският туризъм, трябва да заложим на повече медици. Ако не ни достигат кадри в ИТ индустрията, както е в момента, може да се направи подобна на канадската точкова система. Това означава човек, завършил в тези специалности, с опит, без престъпно досие и който говори чужди езици, да може по облекчен режим да получи най-малкото право за престой в България с ясен път към гражданство. Това няма как да го направи самата индустрия. Затова е нужно истинско министерство на икономиката, което повече да слуша бизнеса и по-малко да говори.
- Какво пречи това да се направи сега?
- В енергетиката винаги проектите са по-крупни и по-спешни. Много голяма част от времето на министъра е заето с решаването на тези въпроси и не остава време за останалите проблеми. Пътят трябва да е диалогичен - бизнесът и държавата трябва да седнат, да поговорят и да имат триизмерна визия за нещата, а не - ако аз ти дам нещо, ти да спечелиш, а аз да загубя. Трябва да се види общото, което можем да правим заедно, да бъде печелившо и за двете страни.
- Имахте ли време да се запознаете с работата на Агенцията за насърчаване на малките и средните предприятия, която също често е обект на критики?
- В този период работата на агенцията бе сравнително отдалечена от мен. Запознах се с нея, когато трябваше да се продължат няколко започнати проекта, за да се направи бързо разплащане. Ако наистина се мисли за сериозно преструктуриране на ресор икономика, агенцията за малкия бизнес и агенцията за инвестиции трябва да се слеят. Тази нова структура трябва да има специализирани звена по клъстери, които да се познават с фирмите, университетите и средните училища. Това изисква малко по-различен състав и тип хора.
- Каква е идеята за тези клъстери?
- Идеята, която разработихме, но за съжаление новото правителство не възприе, бе по програма "Конкурентоспособност" в следващия програмен период да не бъдат раздавани по 50 000 или по 100 000 лв. на калпак като грантово финансиране. Идеята бе да се развият финансовите инструменти, които показаха, че работят добре. Инициативите "Джереми" 1 и "Джереми" 2 пожънаха страхотен успех, като само в рамките на три месеца - април, май и юни, бяха раздадени 350-400 млн. лева кредити.
- Но фирмите предпочитат безвъзмездна помощ, а не заеми, макар и нисколихвени...
- Средната лихва по тези кредити за малките и средните фирми беше 3.7%. Финансовите инструменти бяха около 1/3 от програмата. Трябва да се види как ще бъдат планирани останалите пари по нея. Единият вариант е те да са на малки грантове за всички - примерно по 50 хил. лв.
Другият вариант е да се развиват приоритетно определени индустрии, да речем, автомобилостроенето. В шивашката промишленост например трябва да се помисли как да се вкара дизайнерски елемент, така че да се вдигне себестойността. Когато се говори за тази индустрия, често пъти хората казват: "С тениски и обувки ли ще пробием?", имайки предвид, че това е евтин труд с ниска добавена стойност. Тук моят любим пример е Италия, където тази индустрия е един от двигателите на икономиката.
- Сбъркахме ли някъде със "София тех парк"?
- Това е много хубав проект, но фокусът бе поставен повече върху изграждането на инфраструктурата и по-малко върху дейностите, които реално ще се случват там. По мое време наваксахме отчасти нещата с инфраструктурата - има ясен план за това как ще се изгради паркът. По-важното бе, че там се сформира борд от около 15 човека, в който има професори от Станфорд, хора от индустрията, които могат точно да предложат какви да са дейностите в парка. Не знам дали този борд вече е свикан, тъй като това е работа на министъра. За съжаление аз не успях да го свикам, но хората вече бяха потвърдили участието си в него. В момента не знам какъв е статусът на проекта. Имам чувството, че пак е тръгнал по-скоро към изграждане на инфраструктурата.
- Какво може да се прави в технопарка?
- В IT индустрията най-очевидният проблем е подготовката на кадри. Така че може да се даде допълнително финансиране за привличане на лектори, за научни или образователни конференции, за специализирани семинари. По този начин хората хем повишават квалификацията си, хем създават контакти. Поставянето на България на картата като едно от местата, където има добри IT специалисти, има добро качество на живот, е много важно. Да, България е добро място за живеене - броят на ресторантите, клубовете, заведенията и забавленията е голям, а това е важно за този тип индустрия, в която работят предимно млади хора. Те не отиват в малки спокойни селски райони - просто имат други нужди.
За стартиращи фирми може да се закупи оборудване, което би им било необходимо. Например, ако ще се правят приложения в криптологията, трябват големи инвестиции в хардуер, който да се ползва от много фирми, без да се налага всяка да си го купува. Няма как една индустрия в България да е конкурентоспособна, ако не е конкурентоспособна в световен мащаб. Ние трябва да сме вързани със световните тенденции, за да знаем къде сме и кои са нишите, в които можем да работим.
- Знаете ли каква е визията на сегашното правителство за развитието на икономиката? Как ще се използват еврофондовете от 2014 г. нататък?
- Опасявам се, че се върви в погрешна посока. Например в бъдещата "Конкурентоспособност" финансовите инструменти са разбити по пера и за тях няма да има централизирано управление, както е сега през Европейския инвестиционен фонд. Това означава, че ще има отделни финансови инструменти за клъстери, отделно за енергийна ефективност и т.н., което ще направи използването им много трудно. Говори се настойчиво, че всички финансови инструменти ще минават през Българската банка за развитие. А това ще бъде огромна грешка.
- Тази банка заема някакво много специално и важно място в плановете на сегашните управляващи, те непрекъснато говорят за рестарт на ББР?
- Няма да коментирам самата банка. Според мен обаче ще бъде огромна грешка основният ресурс на програма "Конкурентоспособност" да минава оттам най-малко по две причини. Сега парите минават през Европейския инвестиционен фонд (ЕИФ) и те са автоматично сертифицирани. В Брюксел те се броят за усвоени и отчетени, което означава, че няма опасност България да ги загуби. Те няма как да ни бъдат намалени, да бъдат оспорени и т.н., тъй като се разчита, че фондът има много добра структура за контрол. С Българската банка за развитие няма да бъде така, тя няма статут като ЕИФ. Второто нещо, което според мен е опасно, е, че ако дълговите инструменти се пускат само през една банка, възможността тя да стигне до повече фирми е ограничена. Освен това би липсвал елемент на конкуренция.
- А възможно ли е тя да бъде просто диспечер - да получава парите и да работи с търговските банки?
- Не това се чува. Трябва да е ясно дали ББР ще е банката, която ще играе ролята на фонд и ще работи с търговските банки, или ще бъде банка, която ще развие клонова структура. Тази банка трябва да бъде сертифицирана от ЕК, както е сертифициран Европейският инвестиционен фонд, за да знаем, че няма да ни обвинят в неправомерно раздаване на пари.
Предлага се още да се дават ваучери за консултантска дейност на малките фирми. Това е, меко казано, нецелесъобразно. Развитието на българската икономика минава през експорт. Вътрешният пазар е прекалено малък, за да може да генерира големи приходи. Ако една малка или средна фирма получи например 20 000 лв. за консултантски услуги, какво ще направи тя - ще отиде и ще наеме международен консултант, който ще каже как да си изнася продукцията?
- Ще напише поредната неработеща стратегия за експорт.
- Точно за това става въпрос.
