|
До последните си дни Георги Колев, брат на славния борец, разказва на всеки, който го потърси, спомени от детството им. Между колоритния българин и рода му е съществувала силна емоционална връзка. Тя става причина той да се откаже от американско поданство, да се завърне на 43 години в Сенник и да остане до смъртта си сред хората, които е обичал. Янка Балканска, бивша директорка на училището в селото, е негова праплеменница, дъщеря на братовия му син. С нейна помощ и с помощта на кмета на Сенник Пенко Драганов родната къща на Дан Колов е превърната в музей и се стопанисва от общината. Тъжното в случая е, че домът на известния шампион се нуждае от голям ремонт, а пари за това няма.
Интересен факт в родословното дърво на Дан Колов е, че в него има трима известни поети. Това са Николай Марангозов (1900-1967 г.), Христо Черняев (1930 г.) и неговият син Димитър Христов (1957 г.). През пролетта на 1967 година, малко преди да почине, Марангозов се среща с Христо Черняев и му разказва, че двамата са от рода на Колов. "Бате Кольо ми разкри, че имаме обща прапрабаба - Рада Барашка, която описва в романа-поема "Родословие", си спомня Христо Черняев. Правнукът на Рада - Христо Бонев,
по майчина линия е първи братовчед на Дан Колов.
Неговият син Иван Христов е баща на поета Христо Черняев. "Марангозов ми даде поемата си "Родословие" с молба да я прочета, за да науча повече за Рада Барашка, за дядо ми Христо и за това, че сме от един и същи род от Балкана. Той заекваше от вълнение, докато говореше. Още повече развълнуван бях аз в онази моя все още млада възраст, разказва Черняев. Разбрахме се да отидем на гости на дядо Христо в Горна Манастирица, както и на наши роднини в село Табачка, Русенско, все балканджийски сой. Бай Колю Марангозов, големият български поет, авторът на най-силната българска поема "На повратки в село", излъчваше радост и голямо обаяние. На тръгване каза: "Ще отидем с моята кола, но наесен, когато е готово младото вино. Но така и не можахме да изпълним това голямо негово желание, този вик на кръвта. Той се помина същата година. Искам също да изтъкна, че чудесната му поема "Родословие" излезе от печат след смъртта му. В нея освен че се разкрива юнашката съдба на общата ни прапрабаба Рада Барашка, са възпети възторжено мнозина известни и неизвестни наши предци-балканджии: марангози, певци и свирачи, зидари, ковачи и железари, които в робството са поддържали буден духа на българщината..."
Майката на Христо Черняев - Димитра Кънчева, обичала да разказва на децата си, че когато бате й Дончо се върнал през 1935 г. в Сенник, често разпитвал за силата и смелостта на Рада Барашка.
Той се възхищавал на куража й да яха
посред нощ кон и да препуска из Балкана, за да мъсти на турците. "Виждаш ли, стрино Митке, казвал Дан Колов, откъде съм взел юначеството си!" "Когато почина от туберкулоза и от 110-килограмов човек се беше стопил до 50 килограма, мама много плака. Тя запали една свещица и дълго се моли на Бог да успокои душата на скъпия ни роднина", разказва Христо Черняев.
От три години поетът пише спомени, в които отрежда достойно място на видните личности от рода си, между които са Рада Барашка, Дан Колов и Николай Марангозов. Синът на Христо Черняев - поетът Димитър Христов, има желание да направи документална книга за великия си роднина Колов. В момента Димитър е шеф на Творческия фонд на Съюза на българските писатели и главен редактор на в. "Български писател". В свободното си време той събира от стари вестници информация за големия борец, а също така записва спомените на хората, които са имали контакти с него.
Христов събира и подготвя за печат историята на СБП в периода от неговото основаване през 1913 г. до 1944 година. "Това ще бъде летопис за един от най-интересните периоди от живота на интелигенцията ни", прогнозира поетът. Неговото желание е в писателския съюз да влизат само достойни членове - тези, на които не е чуждо човеколюбието на Дан Колов.
Според Димитър Христов всеки в нашата страна е слушал нещо за колоритната и загадъчна фигура на големия борец. Постепенно спомените за най-силния човек в света обаче избледняват и младото поколение днес не знае почти нищо за него. "Мой дълг е да го разкрия в книга такъв, какъвто го помни светът - като човека Кинг-Конг, но и като личност с поетична, способна на жертви душа", споделя Христов.
Дончо Колев остава без баща на 6 години
и още ненавършил 12 години, заминава за Унгария, за да работи като градинар. На 17 години се установява в САЩ - като хамалин в пристанището на Ню Йорк, а по-късно става строител на жп линията в Пенсилвания. Изкарва хляба си и като работник в каменовъглената мина в Оклахома. През 1914 година побеждава Джеф Лауренс, борец от цирка "Виктория" и се отдава изцяло на борбата. Цели 7 години - от 1918 до 1925 г. - е най-силният борец на САЩ. Печели победни битки по спортните арени на Америка, Европа, Япония, Китай, Африка, Австралия и Нова Зеландия. От много държави са му предлагали поданство и треньорска кариера, но той е отговарял с думите: "Дан Колов е българин!" От 1500 официални мача има само две загуби. Сред имената на сразените от него противници са световноизвестните навремето борци като Джо Стекер, Джими Хиген, Били Бартус, Кинг Къртис, Юсуф Махмуд, Франк Бронович и др. Спечелва на два пъти "Диамантения пояс" на Европа.
Днес в музея на Дан Колов в Сенник се пазят някои медали, награди и лични вещи - седлото от бизонова кожа, което Дончо си е донесъл от Америка, ловната му пушка, килимът с
неговия лик, българския трикольор и лъв,
извезан през 1935 г. от пловдивски тъкачки и др. За съжаление липсва "Диамантеният пояс", който, може би, се съхранява в някоя частна колекция.
На 7 април 1935 година известният майстор на тепиха се връща завинаги в България. Тук той се отдава на активна благотворителна дейност и помага дори на хора, които явно го лъжат. Създава клуб, в който тренира български борци. През него са минали всички изявени по-късно имена. Учениците му Димитър Стойчев, Киро Андреев, Тодор Найденов, Серафим Маршалов и др. добиват популярност благодарение на заниманията си с Колов. Навсякъде, където Дан се появява, е посрещан с овации и любов. Съселяните му се гордеят с българина, покорил публиката на Европа и Америка и го наричат с уважение "Бати Дончо".
Преди Лайпцигския процес той подарява 2000 долара на комитета в Париж за защита на Георги Димитров. Френският адвокат на Димитров е трогнат не само от жеста, но и от духовното благородство на бореца. Навсякъде, където е, Дан не пести парите си, а спечеленото с много труд раздава на бедни български студенти и на закъсали българи. Той издига в култ обичта между хората и казва, че "борбата не е само преодоляване на тежести. Тя е и трябва да бъде преди всичко един хуманен спорт - тържество на здравия разум и здравата физика!"
Малко преди да се прибере в България, Дан Колов понася и една от големите си лични трагедии. Той е изоставен от жената, която обича. Американката разбира, че нейният източник на пари е останал без никакви средства, защото ги е подарил за благотворителни цели. На всичкото отгоре той й заявява, че това, което е останало, ще го раздаде в България. И дарява на страната си
един от първите пътнически самолети.
Така с голяма слава и с малко пари Колов се връща в родното си село Сенник, където всички го помнят с добро. Кметът на селото Пенко Драганов разказва, че Дан събирал всеки ден децата и ги водел на сладкарница. Едва когато слагал пред всяко от тях чиния с пасти, си тръгвал спокоен. На вратата се обръщал към сладкаря и му нареждал: "А когато си излизат, дай им по един голям шоколад "Крава"!
"Колов беше един велик човек в своя свят, който показа висок морал и нежна душа за такъв тежък спорт като борбата. И най-важното е, че само с тези качества може да се победи светът", казва неговият роднина, поетът Димитър Христов.