Ако държите на естествените материали, то вариантите са безброй. Белите салфетки например декорирайте с чимшир и плодчета шипка. Червените вържете със слама и добавете един мамул черна царевица. Може да използвате още наниз от сушени плодове, пандела от зебло с няколко клечки и плодчета шипка, сухо листо от фикус и дори дървена треска със закрепена към нея шишарка. Всичко е въпрос на вкус и фантазия.
Любопитно за коня
Знае се, че при температура приблизително +40,5 градуса мозъкът умира. Въпреки това температурата на тичащия кон може да достигне 45-46 градуса. Животните, които се движат бързо, обикновено имат разклонена артерийна мрежа, но при конете тя липсва. Те имат съвсем друго свойство за охлаждане на кръвта в главата - балончета с въздух, които спасяват мозъка от прегряване по време на физическо натоварване.
Отивайки на война, индианският воин отделял много време за подготовка на бойния си кон. Правел му магии за по-добро зрение, за бързина. Слагал му знаци за военния си статус и на местата, където е бил раняван. Завързаната на възел опашка означавала, че на коня седи воин, обявил война и готов да убива. Юздата често била украсявана с товар от скалпове, а опашката - с орлови пера. Повечето млади воини яздели направо на гърба на коня, макар че индианците произвеждали най-различни видове седла. Ласото, което било основно оръжие на индианския конник, се правело от кожен ремък или сплетена конска опашка.
Най-прочутият кон в историята Буцефал - бичеглавия, конят на Александър Македонски - бил доста необичайно и според някои много уродливо животно. Освен огромната глава и неестествено широкото му чело историците разказват, че Буцефал имал два недоразвити пръста вместо копита на предните си крака, точно като на древния прародител на конете мерихипуса. По всяка вероятност великият Буцефал не е бил по-голям от муле. Въобще в древността за едро е било смятано животно, високо около 140 в холката. Александър, който много обичал своя кон, основал град в негова чест.
Легендарният състезателен кон Еклипс участвал в надбягвания 23 години и не бил победен нито веднъж. Негов прадядо бил арабският жребец Дарли, един от основателите на английската порода. Еклипс също бил, меко казано, странен на вид: висока задница, тежки и дълги рамена, дълга шия и още по-дълга глава, а когато препускал, така си дърпал муцуната към земята, че на жокея му било трудно да се задържи на гърба му. Когато шампионът починал и му направили аутопсия, причината за феноменалния му успех станала ясна. Еклипс имал гигантско сърце, тежащо 6 килограма и 300 грама!
Отивайки на война, индианският воин отделял много време за подготовка на бойния си кон. Правел му магии за по-добро зрение, за бързина. Слагал му знаци за военния си статус и на местата, където е бил раняван. Завързаната на възел опашка означавала, че на коня седи воин, обявил война и готов да убива. Юздата често била украсявана с товар от скалпове, а опашката - с орлови пера. Повечето млади воини яздели направо на гърба на коня, макар че индианците произвеждали най-различни видове седла. Ласото, което било основно оръжие на индианския конник, се правело от кожен ремък или сплетена конска опашка.
Най-прочутият кон в историята Буцефал - бичеглавия, конят на Александър Македонски - бил доста необичайно и според някои много уродливо животно. Освен огромната глава и неестествено широкото му чело историците разказват, че Буцефал имал два недоразвити пръста вместо копита на предните си крака, точно като на древния прародител на конете мерихипуса. По всяка вероятност великият Буцефал не е бил по-голям от муле. Въобще в древността за едро е било смятано животно, високо около 140 в холката. Александър, който много обичал своя кон, основал град в негова чест.
Легендарният състезателен кон Еклипс участвал в надбягвания 23 години и не бил победен нито веднъж. Негов прадядо бил арабският жребец Дарли, един от основателите на английската порода. Еклипс също бил, меко казано, странен на вид: висока задница, тежки и дълги рамена, дълга шия и още по-дълга глава, а когато препускал, така си дърпал муцуната към земята, че на жокея му било трудно да се задържи на гърба му. Когато шампионът починал и му направили аутопсия, причината за феноменалния му успех станала ясна. Еклипс имал гигантско сърце, тежащо 6 килограма и 300 грама!