Въпроси и мнения изпращайте на адрес: iosarian@yahoo.com



Произходът на кучетата ни връща много назад в древността. За техни пра-пра-родители, както и на другите хищни бозайници, се смятат древни насекомоядни същества, известни на науката от запазени вкаменелости. Това били малки топлокръвни животинчета, които живеели основно сред клоните на дърветата. В епохата преди измирането на този вид еволюцията създала от тях първите примитивни хищници - така наречените креодонти. Те имали дълго тяло и много дълга опашка, живеели предимно в горите, като имали извити остри нокти, за да хващат плячката здраво, и добре развити зъби, с които да я разкъсват. Оттам нататък този вид се развил в няколко посоки, като се образували едри, издържливи, стройни хищници с дълги крака и тела.

От тях се отделили три групи животни, подобни на кучета. В тях още тогава се набелязали седем основни семейства, които съществуват и до днес. Това били първите истински псета, първите бозайници от семейство кучета.

Опитомяването на кучетата е протекло горе-долу в края на каменната ера. Т.е., хората са имали домашни кучета (а и други животни)



още преди 20 000 години.



Доскоро се смяташе, че предци на нашите лаещи приятели са били: на север - вълците, а на юг - вълчеподобните чакали. Днас генетиката и етологията (науката за поведението на животните) доказват, че това не е вярно и е установено със сигурност, че кучето произлиза само от вълка. Някои от породите кучета, пипнати най-малко от човешка ръка, като повечето лайки, все още носят много вълчи черти на характера.

Преди кучето да стане спътник на човека, то е било диво горско животно, което е живеело и ловувало на глутници. Неговото одомашняване е протекло постепенно, докато кучетата и хората свикнат едни с други, на моменти даже е било насилствено. Интересно е, че кучетата са били опитомени приблизително по едно и също време в Азия и Африка, където условията за живот за хората били най-подходящи. Факт е, че опити за опитомяване на вълци са били правени и на много други места по света.

Първобитните хора от каменната ера са живели предимно в пещери, около които са изкопавали дупки и са си хвърляли боклуците - кости, изпражнения и др. През нощта около жилищата на хората се събирали вълчи глутници, за които отпадъците били привлекателна храна. Когато до пещерите се приближавали по-едри хищници, вълците започвали да вият, което давало възможност на хората да се приготвят за отбрана. След това хората постепенно започнали да оставят нарочна захранка за нощните помощници и



да примамват вълците да вървят след тях на лов.



За първи път хората нахранили дивия хищник преди около 50 000 години и го пуснали в пещерите си преди около 20 000 години. Насилственото опитомяване се е свеждало до това, да се ловят родителите в капани и да им се отнемат малките, които после отглеждали и развъждали сами. Уловените по този начин животни поколения наред привиквали към човешката компания и ставали все по-питомни и смели.

След много векове дружба вече домашните вълци започнали да губят свободолюбивите си навици. Хората станали добри ловци, а кучетата ги следвали и им били полезни помощници, срещу което получавали своята дажба. Пътят на интереса минавал през дружбата на двамата ловци. Така кучето от диво станало полудиво, а после и домашно животно, всекидневен спътник на човека.

Под влиянието на хората кучетата изминали дълъг път на развитие. Няма друго животно, което толкова да се е отдалечило от своята първоначална същност, за да се нагоди към човека и неговия начин на живот и да стане наистина домашно и питомно. За това му помогнали неговият прекрасен слух, остър нюх, голямата смелост и готовност да защити стопанина си, както и изключително голямата способност да оцелява във всякакви условия.

Кучето е първото и най-важното опитомено от човека животно. Съвместният лов с кучетата, от своя страна, е ускорил неимоверно развитието на хората и ги е направил такива, каквито сме всички ние днес.